Задаваш полемични въпроси, които почиват на "Откъде знаеш, че" (Херодот ги познавал индийците и т. н.)...
Това не е сериозно. Ако имахме някое сведение което да му противоречи на Херодот - добре. Нека тогава да сме си задавали въпроса кой източник е по-прав. Но имам есамо него.
Относно периодите и динамиките - да така е. Но все пак, интегриране не значи асимилация. Особено пък като не знаем доколко се е "интегрирало" простолюдието, което е всъщност носителя на етнографията. Елитите винаги са били най-податливи на интеграция но простолюдието е жилаво. По силата на логиката на твоите примери, ще ти кажа, че примерите за интегриран (или изтребен, унищожен) елит и същевременно запазване на бита, езика и обичаите на простолюдието има в света толкова много, че чак да се чуди кой първо да даде човек. Направо бих казал, че тази схема е правило, сняколко изключения. Ами даже в по-ново време, вземи самата Русия, в която на руски се говори само със слугите, а елитът общува само на френски, който му е и първи език. Карл Велики е разговарял на немски само с конете си - а езикът не елита е бил латинския...
Ами вземи ни нас. 500 години владени без елит, дори с чужд елит, с масирани усилия за жестока асимилация (потурчването) пък и досега, даже "потурчените" говорят чист български и етнографски са най-чисти българи (точно защото след смяна на религията са били оставени на мира). Етносът е много жилаво нещо. В самата Румъния до 18 век служебният език е бил българският.

За албанският език. Има неясноти, доколко е бил той различен от т. н. тракийски. Ако приемем, че елините (за гърци е смешно да се говори по онова време) наричат племената с тяхното собствено название, когато те се появяват за първи път на полуострова, те говорят за заверен народ ПЕЛАСГИ (Пелгари, Белгари = Българи), Това се споменава на достатъчно много места. Но без значение е как се е наричало местното население, то е БИЛО ТУКА. И е било многобройно и с развита култура (златото край Варна - най-старото в света). От местното население нашествениците (елините) заемат тази култура (орфическата) и я доразвиват и видоизменят.

Това че Траките били разединени. И е така и не е така. Имаме, макар и за кратко, царстовото на одрисите. Иначе и ние с вас сме сега разединени, но сме един народ. И това че Херодот споменава Пеони и Македони нищо не значи. То и до ден днешен сме българи, но има и шопи, и тракийци, и родопчани и това не са само географски понятия, а регионални етнографски групи на един и съжи народ. Дори и в 21 век.

Австрийците швейцарците и германците са отделени, но са си всички германци. И много други примери още.

Ето ти още една статия да прочетеш:

Понятието „славяни” е служебно име на първите християни в Европа.

Преди да се възприеме като име на етнос, на територията на Европа и Азия днешните „славяни” – скитите, хуните, сарматите, венедите, латвийцитете и всички останали етноси, под които днес разбираме славянската „раса” СА индикирани като християни.

Към славянските територии несъмнено е и днешна Унгария, тъй като маджарите се настаняват там през ХІІ век. Австрия също е била тотално славянска преди германската експанзия на изток през средните векове. Румъния до ХVІІІ в. използва българската писменост и българския език като официален. Гърция до Пелопонес е указана като присъединена към „скитската пустиня” и т.н. Тези обяснения ги правим, за обяснение на „сивият клин” който съществува на приложената карта от  Vв. Той очевидно не индикира липси, а индикира неизвестност и меридиана от днешния гр. Триес до най-южната точка на Балтийско море очертава линията между „славянството” и останалите популации.
Защо именно Източна Европа е обхваната от „славянската” самоиндикация ? Много просто. Защото точно от тук започват проповедите на Ап. Павел, Ап.Андрей Първозвани (т.е. първият ученик на Исус) и останалите по-малко известни учители и разпространители на първо-християнството. И тази верска експанзия на новата религия се движи ОТ ИЗТОК НА ЗАПАД И ОТ ЮГ НА СЕВЕР. Тази религия (като всяка друга) започва своето настъпление по методите на убеждението и много по-късно, стотици години по-късно, когато се комерсиализира, предприема и насилнически действия. Действия свързани с търговския-веществен момент в религията, когато тя става държавна религия, става данъчно обременена, източник на доходи за държавната хазна и т.н. До VІІ –VІІІ в. обаче религията печели своите привърженици най-вече по мирен път. Какви са най-разпространените квалификации по отношение на „славяните”:

І - Те са роби – склави, склавони.
Най-разпространеното мнение сред фанариотите. Несъмнено славяните са роби, но не са роби на човеците, а роби на своите разбирания за справедливост, подредба на света и т.н. Те са роби на Бога, а не на хората. Те вярват в Царството Небесно, в подредеността на Света по божие предопределение и каквото и да йм се случи, ТЕ го приемат като Божия благодат, Божия проверка или Божие наказание. Т.е. обществената йм връзка с тези, които не изповядват същата вяра е нулева. Именно такова е разбирането и на гърците за „славяните”, преди Юстиниян Велики, който ликвидира Атинската философска школа да сложи край на „елинизма” в историята.

ІІ. Те са сакалиби .
Име използвано от арабите за народите около Дунав и в частност за християните. Това не е арабска дума. Ние можем да изведем нейната етимология от латинските корени - „сак” – свещен ( Сакар, саки, саксонци, и т.н.) и „либи” – ( крайно „и” не е под ударение и подлежи на палатизации) – либе (изгора, т.е. свободна мома незадомена), Либерта(свобода), либерийци (свободните) и т.н. Като цяло сакалиби има българския израз – Всещеносвободни, Вяросвободни, Свободноверци и т.н.

ІІІ. Словени. – най-разпростареното име като тълкуване на „славяните”. Очевидния му корен е „слово”. От гледна точка на ССТ, това е точен и АБСОЛЮТЕН РЕПИТ НА НОСИТЕЛИ НА БОЖИЕТО СЛОВО. С други думи – християноносители, библионосители, словобогоносители, словници. И до днес сред българското общество е разпространено вярването, че думите „В началото бе словото” са началните думи на Библията. Ние дори сме убедени, че това са били началните думи, на ТАЗИ БИБЛИЯ, която е била разпространена по нашите земи. Началните думи на тези книги, които са били ПЪРВИТЕ НОСИТЕЛИ НА ХРИСТИЯНСТВОТО по днешните и вчерашни български земи, а най-изначалната от началните е СЛОВОТО. Ясни са манипулациите, изборната селекция – кои книги да са в Библията и кои не в средните векове, затова няма да се спираме на този въпрос.

Източници тълкувани според ССТ:

А. За старинността на славянския праезик:

А.1.„…Още в 1788г.William Jones, първият председател на основаното в Калкута дружество за изследване на Азия, бе казал, че по корена на глаголите и по граматическите си форми санскритския език стои тъй близо до гръцки и латински, че то не може да се дължи на някаква случайност. Обаче това родство, което се считаше за родство защото се виждаше от пръв поглед, трябваше да се докаже научно, което извърши Franz Bopps. В 1833г. Бопс предприе да напише едно съчинение върху корена на нашия език (немския – бел.моя) и за следните езици като сродни: санскритски, зендски, т.е. езика на свещените книги на Заратустра, гръцки, латински, литовски, готски и немски. Обаче още във втория том на своята сравнителна граматика, той взе и славянския език в рода на сродните. . . .Към тая фамилия езици принадлежат тракийския, фригийския, илирийския и венедския, които до сега се мислеха за изчезнали. Тези едно време съставляващи един народ народи били живели в Азия и от Азия се била преселила в Европа една част от тях. Това преселение сега се оспорва от много учени, защото се мисли, че преселването е станало от Европа към Азия.”
Herman Hirt : Die indogermdnen Bd.I,S.74-82
Д-р Г.Ценов : Произхода на българите…стр. 140

А.2.
„ Много нови, а особено инородни писатели, незапознати добре със старата славянска история, са считали славяните за съвсем нов народ, който се е появил в Европа тепърва в V в. заедно с хуните, аварите и др. варвари. …Доказателство за това. . . .са другите народи от същата раса, келтите, германците, литовците, траките, гърците и латинците …. и ние смело твърдим, че ако славянското племе да е дошло някога от Азия, това ще да е станало в онези непроницаеми тъмни времена, когато другите народи на индогерманската раса (съвременен термин „индоевропейци” . бел.моя), разпростирайки се полека-лека от изток към запад, поселиха със своя род почти цяла Европа с изключение на най-отдалечените краища…”
Schafarik: Slovanske Narozirnosti, Slavische Altertumer, Bd. I Leipzig 1848. S. 38.
 
 А.3. „ По мнозехъ же временехъ сели соуть Словене по Дунаiеви, къде iесть ныне угорска землiа и болгарьска. И от техъ Словенъ разидоша сiа по земли и прозваша сiа имены своими, къде седоше на которемъ месте; iако пришъдъше седоша на реце именемь Морава, и прозваша сiа Морава, а дроузи Чеси нарекоша сiа; а се ти же Словене; Хорвате Белии и Сербь и Хороутане Волахомъ бо нашъдъшемъ на Словены на Дунайскыiа . .. . седоша на Висле и прозваша ся Лiахове друзии Лоутичи, ини Мазовашане ини Помориане. Тако же и ти Словене пришъдъше и седоша по Днепроу и нарекоша сiа Полиане, а дроузии Древляне, за не седоша в лесехъ, а дроузииседоха междоу Прлипетию и Двиною и нарекоша сiа Дреговичи, ини седоша на Двине и нарекоша сiа Полачане, речъкы ради iаже течеть в Двиноу, именемъ Полота, отъ сеiа прозваша сiа Полочане. Словене же седоша около iезера Ильмерiа и прозваша сiа своимь именемь, и съделаша градъ и нарекоша Й Новъ Градъ, а друзии седоша по Десне и по Семи и по Соуле и нарекоша сiа Северъ и тако разиде сiа Словеньскы iазыкъ темъже и грамота прозва сiа словенская..”
Miklosich: Chronica Nestoris. III

А.4. „..Норци еже соутъ словене..”
( Провинция Noricum, граници, на запад Реция, на север Дунав, на изток Горна Панония, на югоизток Илирия. Днес тази бивша провинция е в границите на Бавария, Австрия и Италия. Перефразирана бел. От Г.Ценов)

А.5. „..Тоу бо сеть Илюрикъ еiгоже доходил апостоль Псвлъ, тоу бо беше Словене первеiе..."
Miklosich: Chronica Nestoris. ХХ.

Не можем да не се спрем на следния израз на д-р Г.Ценов, показателен за цялата историческа мисъл на ХІХ и ХХв.:
„.. . Апостол Павел е дохождал при македонците, тъй че македонците са славяни..”

Този синдром на „лична лингво-безнаказаност” да се тълкуват текстове по начин, АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПОКАЗЕН НА ИЗПИСА, е фатална болест и на днешната историография.

Нека разгледаме внимателно изказа (в съвременен прочит) на Нестор:
„Тук във този Илирик някога е идвал Апостол Павел, защото (понеже, тъй като) тук бяха първите славяни”.

Нестор не каза тук „дойдоха” или „пристигнаха” първите славяни, той казва „бяха”. И този глагол „бяха” индикира абсолютно точно, че „славяните” са се появили там по някакъв друг начин, различен от „пристигане” или „преселване”. Този начин е единствено във възможността ИЛИРИЙЦИТЕ ДА СЕ НАРЕКАТ СЛАВЯНИ. Защо? Защото са станали привърженици на християнското Слово и искат името йм да бъде свързано с тяхната вяра. По късно, както казва Нестор по-горе, те биват наричани по местата на заселването си, но тези места по никакъв начин не променят тяхното основно „статукво” славяни – синове и дъщери на Божието Слово.

„Илирия” е понятие в Римската империя преди да се появи понятието „славяни”. Нестор обаче заявява, че точно в Илирия са „били” първите славяни. Несъмнено илирийците са станали „славяни” и поради тази причина при тях идва Апостол Павел, идва при Славещите християнското слово да утвърди и разшири християнската вяра с присъствието си на Апостол.

След това Теофилакт Симоката идентизира гетите със славяните във Thephil Simoc III, 4.

Прокоп във “ de aed 4.II,p.304” говори, че Филипопол и Плотинопопол били заобиколени със „славяни” и . . . . тръгва схващането по европейските кабинети, канцеларии и аули, че славяните са „население” дошло от Азия.

Няма да продължаваме с излагане на тезата, като ще оставим разрастването и окончателното й приемане или отхвърляне да бъде сторено от други заинтересовани от тази гледна точка за славянството. Ще нахвърлим само няколко заключителни мисли:

І. „Славяните” в древността са точно такова понятие за етнос, образувано точно по същият начин, както в по-ново време е формирано понятието „араби”. Разликата е само в същността на първоизточника – при славяните за основа служи Словото, докато при мюсулманите личното име Исмаил, при Съботяните името от седмицата Sabat и т.н.

ІІ. Неразбирането на Европейската история като резултат от икономически и религиозни тежнения върху нея, довели до формиране и на понятийни формирования, води до прелетно-миграционното разбиране на историята, което обяснява всички понятия с „етноси” и всички европейски народи, като „пристигнали” или „изчезнали”.

ІІІ. Причинността за появяването на понятийните имена които ни касаят „българи” и „славяни” е една и съща – те са продукт на развитието на езика и неговата терминология. Самото съществуване на двата термина в ареала на европейското мислене също е обусловено от характеристиките на областта която ги поражда:

А. При „българите” това са военните структури на римската армия и 500г. те съществуват само там, докъдето са ареалите на римската империя.

Б. „Славяните” и техните общности добиват разрастване след миланския едикт, защото едва 150г. след него след това имаме сведения за славянски „князе”. Но християнските общности на Балканите са от І и ІІв.

В. Християнството като първоначални структури несъмнено е на латинска и гръцка езикова основа. Там то се индикира като католици и протестанти, лютеранство и т.н. в ново време. Понятия излезли от лични имена или понятия – точно както и „славянството”. Че едните не са получили такова разпространение като другите, несъмнено е следствие на факта, че разпространението на „славянството” сред скити, хуни, даки и т.н е обусловено от сродните йм говори. Докато в днешно време, религиозното йм самоопределение е добило смисъл на етностно самоопределение, след появяването на сравнителното езикознание и научното вникване в същността на езика.

ІV. Точно около Дунав бяха упоменати хуни и гети „заобиколени от църковни палатки” от Йордан през VІв. като християни и точно там са упоменати и първите славяни. Нека не забравяме, че първата християнска църква в Източна Европа е основана от Ап.Андрей в Илирия в Скопие. Точно там, където Нестор указва, че „бяха първите славяни”.

V. Абсолютно ни е ясно, защо гърците наричат „славяните” варвари. Когато илирийските християните са СТАНАЛИ славяни, то гърците не съществуват като „понятие” в историята. Имаме ахайци, коринтци, македонци, българи, НО гърци няма. Това няма как да не бъде преиначено от гръцките измекяри действащи под чалмата на Султана през ХІІІ – ХVІІІ в. и пишещи както йм е угодно и изгарящи всичко което не йм изнася.

VІ. Въстанието на Тома Славянина през погледа на ССТ е именно религиозно въстание на първо-християните срещу иконоборците и т.н. и т.н.

Превод на новобългарски на файл 1:
1. „…вие, деца божии следвайте учението и
2. не отхвърляйте предписанията църковни, както предписваше
3. Методий, вашият учител. Константин се върна
4. (въспиятъ ?) назад и отиде да учи български език, а Методий
5. остана в Морава. Там княз Коцел постави Методий
6. за епископ в Панония, на престола на Св. Андроник, апостола
7. един от 70-те ученици на Св. Апостол Павел.
8. Методий нареди (постави) два попа скорописци (твърде добри) и
9. преведе пълно всички книги от гръцки език на сло-
10. венски за шест месеца, започвайки от март до
11. 26 октомври, завършвайки
12. достойно отдаването на хвала и слава на Бога, даващ
13. такава благодат на епископ Методий, наследника на Андроник.
14. Там на словенски език беше учител
15. Андроник Апостол посещавал Морава и Апостол
16. Павел е (учил) проповядвал тук. В същия този Илирик, беше идвал
17. Апостол Павел, тук бяха първите словени,
18. на този словенски език е учител Павел, от
19. него език сме и ний Русите, тъй като и на нас русите учител
20. е Апостол Павел, понеже учише (проповядваше) на език
21. словенски и постави епископи и наместници по
22. (нечетящ се глагол) Андроник словенския език. А словенския език
23. и руския е един, от варягите се назова Русия, а. . . „

Някои съображения:

1. Текстът по-горе е фототипно издание от 1860г. т.е. ХІХв.

Текстът който се репликира е от първите 100г. на ХІІв.

Той е наречен „руско-славянски” и е послужил за основа на славяно-латински речник в края на изданието. В този период понятието „български език” не съществува като даденост за лингвистиката.

В гл.VІІ т. 2 от фототипното издание изрично е отбелязано следното „че пишейки за прото-славянския като руски език, Нестор смесва „говоримия език” с „църковната литургия”, тъй като езика на творбата като „руско-словенски” е термин третиран столетия по-късно. Т.е. имаме вмешателство в изконната творба, за която съставителите казват, че „оригинала никога не е била представян от библиотеката в Петербург, където се твърди че се намира” и се твърди, че е препис от кодекса на монаха Лаурентио от 1377г.
За съчинителските вмешателства в Несторовия кодекс са приведени и доказателства от старобългарски паметници, (гл.ХІІ) Владимеръ и Градець, боговидьцьмь, веньцьмь (индикирани в Sbornico anni 1096), които са изписват, като Володимер и Городец едва през ХVв., когато се формира лит. руски език , е тези „ерове” липсват в граматиката на „старославянския” (старобългарски) през ХІ в., липсата на понятието „руси” през ХІІв., и т.н.

2. За да се върнем към тълкуването на ССТ:

2.а. За Нестор има две поселения „българи” – едните са край р. Волга, другите край р. Дунав. За Волжките „българи” Нестор е категоричен – те са мюсулмани. За българите край Дунав, обаче не дава никакви сведения. Единственото указание за българския език е, че Константин се „върнал да учи български език” – т.3 и 4.

2.б. За коя Морава става въпрос: За Морава в Горна Панония или за Морава край „рече брегалнице” т.е. Долна Панония, тъкмо там, където е упомената „България” още през ІVв.? Ние смятаме, че става въпрос именно за българската Морава.Защо ? Защото никъде не е казано в писмен паметник, че Ап.Павел е ходил да проповядва на север или северозапад от Балканския п-в, а Горна Панония определено не е на Балканите.

2.в. Точка 17 където Нестор указва, че в „Илирик. . .бяха първите словени” е доуточнено, от т.18, където се казва, че на „този език” е учител Ап.Павел. Ако „словенския” беше разбиран като лингвинистично понятие, то няма как римлянина Савел, приел християнството под името Павел, да знае този език. Доказателство за това е, че той предприема пътешествие до Македония и Тракия с придружител – Сила. „Славянското” име на Сила ни навежда на мисълта, че той е бил посредника между Павел и „славяноговорящите” балканци. Което пък несъмнено отхвърля предположението, че Павел е преподавател по „славянски”, тъй като самата му дейност, като апостол не приема подобни твърдения. Остава реалното, че Ап.Павел, под термина „ словенски учител” е именно ПРОПОВЕДНИК НА ХРИСТИЯНСКИТЕ ИДЕИ. Това много трудно се разбира от българските историчари, които и до днес прокламират песента за К.и Методий – „на славянските народи – първите учители”. Учители – несъмнено – но не учители за букви, езици и т.н. примитивни разбирания , а само като учители на ХРИСТИЯНЩИНАТА. По конкретно – православието.

2.г. Това е повторено още веднъж на 20 ред, че Павел проповядва на словенски език.

2.е. И по-надолу – при 22 и 23 се натъкваме на противоположното твърдение, че словенския език и руския е един. Тази късна интерпретация не само, че е в разрез със времето на паметника, което е забелязано и от съставителите на това фототипно издание „Crónica Nestoris” , но е и основание за панславизма в политически аспект, явление непознато през ХІІ в, където името „руски език” не съществува. Виждаме, че тюрлю гювеча продължава в ред 23, че „Русия се е нарекла така от варягите” за които варяги пък се твърди, че били викинги в съвременната историография. Как викингите долетяха със Swisair от Скандинавия в Европа и дадоха име на Русия, във време когато такава няма е въпрос с понижена трудност и няма да се спираме на него.

Като заключение:

В „хрониката на Нестор” има доста противоречиви дадености, които противоречат на самия изказ на древния хроникьор, който и да е бил той. Но несъмнено е едно, според днешните достижения на историографията:

1. Словенски език не е лингвинистично понятие от паметника, а указание на вид християнска литургия (проповед).

2. Като такова, понятието възниква, ВЪРХУ СТАРИТЕ ЕТНОСИ НА БАЛКАНИТЕ и се разпростира до V-VІв. в посока северозапад (към земите на маджари и българи) и североизток (земите в ареала на кумано-печенегско-руските борби).

3. Печенегите при победата над Святослав, си правят от главата му чаша и пия от нея. Т.е. те носят гетския военен обичай, което ни дава предположението, че те са свързани по някакъв начин с гетите.

4. Потвърждава се предположението изказано от нас при тълкуването на „Пространното житие на К.Кирил Философ”, че козарите нямат никаква езикова общност с ромейско-гръцко-римската формация. Виж файл № 2.

5. Указанията за „словенския” като език не съответстват на другите понятия в паметници от този период – ХІІв., което указва, че те са късни реплики.

6. Оттук и основанията на ССТ, че „СЛОВЕНИТЕ” СА НОСИТЕЛИ НА ВИД ХРИСТИЯНСКА ЛИТУРГИЯ, А НЕ ВИД ЕЗИК. Днешното разбиране за „славянство”, няма нищо общо с древното разбиране за „словенство”. Оттук и липсата на отправни и обединяващи връзки на „словените” със „склави”, „скловени”, „славяни” и т.н.

7. Че Методий (без да търсим, дали това е брата на Константин Философ ли е или друга персона) след това бива уличен в създаване на ерес (като указание имаме и че е създал глаголицата – в Клоцовия сборник), а това очевидно е човека, носител на „словенството” на Св.Андроник, и Ап.Павел, ни става ясна картинката в развитието на християнството чрез неговите два първоначални клона – ортодокси и католици и скъсването на тези клонове с първоначалното „словенство-християнство”, наречено в други източници – ОСОБЕНО БЪЛГАРСКО БИТИЕ. Оттук негативното отношение на католици и гръко-православи към „словенството”, което впоследствие бива разбирано, като цялата славянска езикова общност. Схващането на историята чрез ССТ изкарва на бял свят основанията за съществуването на „българското битие”, неговата изначална християнщина, дивата борба на гръцките попове срещу неговите устои, и днешното му потъване в забвение, понятието „словене” като носители на първохристиянството, разбирането на Паисий, че точно българите са „словене” и т.н. и т.н.Тук не търсим противостоене срущу фанариоти и католици, а търсим исконните си корени от исконни документиВсекиму своето е и на българите – българското. .
Който разбрал – разбрал.
Който не – да е жив и здрав.

http://liternet.bg/publish14/i_dzherekarov/bylgari.htm

http://www.artsloi.com/culture/574-2010-...15-44.html

Където:

"Професор д-р Ганчо Ценов владеейки староеврейски, старогръцки, латински, няколко западни и славянски езици, Ценов прави мащабни собствени изследвания във Ватиканската библиотека. Проф. д-р Ганчо Ценов, които за времето си се отхвърлят от официалната българска историография, но впечатлило и получило признанието на германските му колеги, в своя основополагащ труд „Готи или българи“ Ганчо Ценов доказва:

• "Българи и хуни са били първоначално две отделни племена, а не един едиствен народ, както се мислеше досега";

• "Хуните, венетите, славяните и антите са скитски племена, които живееха предимно на север от Дунава, а българите са живеещите на юг от Дунава мизи или тракоилирийци";

• "Българската държава е основана от скитското племе хуни или хуногундури, които се съединиха в случая с живеещото на юг от Дунава мизийско или тракоилирийско племе - българи";

• "Хуните, българите, венетите, славяните и антите, които населяваха Дакия, Тракия и Илирия от Карпатите до Егейско и Йоническо море, са били отделни племена на скитската или дакотракийската раса, която се казва днес славянска раса";”

• "Тия скитски племена са стари християни, които са имали още 4 век свое писмо, тъй че българите не са били покръстени едва във втората половина на 9 век, както се мислеше досега. Готското или гетското покръстване е българско покръстване";

• "Херодотова Скития не е в Азия, а в Европа около Дунава. Готите не са германци, а стари келто-скити. Европейските хуни са сродни с готите стар скитски народ. Аварите са сродни с хуните келтски или скитски народ. Българите не са нищо друго освен стари дунавски келто-скити, у които продължава историята на готи, хуни, авари, изобщо историята на старите скити и траки".

С няколко думи: Пеласгите (Пелгарите, Белгарите = Българите) са траките. Траките са "словени" - люде на словото. "Славяните" са траките.

Един народ, автохтонен - нашите предци -моите и твоите. Нашите.

http://www.svevlad.org.rs/knjige_files/k...racev.html

Вова само заради тоа што ставаш долги копи-пејстови не значи дека си одговорил на едно прашање, а тие беа кратки. Тука имаш ставено многу работи кој една со друга не одат заедно, така да мене и не ми е јасно кој е всушност твојот став, бидејки ми се чини со секој пост е нешто друго, па дури и внатре во самиот пост.

(06-11-2013, 01:43 PM)Вовата Wrote: 2.а. За Нестор има две поселения „българи” – едните са край р. Волга, другите край р. Дунав. За Волжките „българи” Нестор е категоричен – те са мюсулмани. За българите край Дунав, обаче не дава никакви сведения. Единственото указание за българския език е, че Константин се „върнал да учи български език” – т.3 и 4.

Не е вистина. Помалку читање на блогови, читај го самиот Нестор, многу прецизно кажува који се Бугарите. Ако не ти е јасен неговиот цитат кој јас а потоа и ти го постави каде вели каде СЕГА е Бугарска земја, пробај ова:
http://litopys.org.ua/ipatlet/ipat01.htm

... ӕко̑ же ркохом А живущю на Дунаи . придоша ѿ Скуфъ . рекше ѿ Козаръ . рекомии Болгаре . и сѣдоша по Дунаєви . насилницѣ Словеномъ бѣша

Во превод:
како што рековме, додека (Словените) си живееа при Дунав, пријдоа од Скитите, т.е Хазарите, и се симнаа по Дунав, се викаа Бугари и насилници над Словените беа.
Појасно од тоа здравје!

(06-11-2013, 01:43 PM)Вовата Wrote: 2.в. Точка 17 където Нестор указва, че в „Илирик. . .бяха първите словени” е доуточнено, от т.18, където се казва, че на „този език” е учител Ап.Павел. Ако „словенския” беше разбиран като лингвинистично понятие, то няма как римлянина Савел, приел християнството под името Павел, да знае този език. Доказателство за това е, че той предприема пътешествие до Македония и Тракия с придружител – Сила. „Славянското” име на Сила ни навежда на мисълта, че той е бил посредника между Павел и „славяноговорящите” балканци. Което пък несъмнено отхвърля предположението, че Павел е преподавател по „славянски”, тъй като самата му дейност, като апостол не приема подобни твърдения. Остава реалното, че Ап.Павел, под термина „ словенски учител” е именно ПРОПОВЕДНИК НА ХРИСТИЯНСКИТЕ ИДЕИ. Това много трудно се разбира от българските историчари, които и до днес прокламират песента за К.и Методий – „на славянските народи – първите учители”. Учители – несъмнено – но не учители за букви, езици и т.н. примитивни разбирания , а само като учители на ХРИСТИЯНЩИНАТА. По конкретно – православието.

2.г. Това е повторено още веднъж на 20 ред, че Павел проповядва на словенски език.

Ма чекај сега, и Новиот Завет ли е фалсификат? Апостолот Павле каде отишол е јасно кажано во Новиот Завет. Тоа не е Илирик туку Македонија и Грција. И таму не се обраќа на тие луѓе на некаков Тракиски јазик туку Грчки. Да не беше таков, немаше да дава неколку референци на грчки поети и филозофи а да при тоа каже истовремено ВАШИТЕ поети. И впрочем логично е да еден Евреј од град кај денешната Турско-Сириска граница е да знае грчки а не некаков јазик за кој не останал никаков траг.

(06-11-2013, 01:43 PM)Вовата Wrote: 6. Оттук и основанията на ССТ, че „СЛОВЕНИТЕ” СА НОСИТЕЛИ НА ВИД ХРИСТИЯНСКА ЛИТУРГИЯ, А НЕ ВИД ЕЗИК. Днешното разбиране за „славянство”, няма нищо общо с древното разбиране за „словенство”. Оттук и липсата на отправни и обединяващи връзки на „словените” със „склави”, „скловени”, „славяни” и т.н.

Можно е дека Словен доаѓа од слово, но поверојатно е дека доаѓа од слово во смисол збор, говор, т.е. некој кој зборува на одреден јазик. Такви случаји има и другде во историјата. На пример Албанците себеси се нарекуваат Шкиптар што се смета дека значи тие што го зборуваат истиот јазик. Да Словен значи христијанин немаше да има Словени пагани. Кон крајот на 4 век, христајнството е официјална религија и сите други религији се забранети. Тоа значи дека паганските религији се уништени отприлика во тоа време, можеби пар децениији покасно. Во седмиот век некакви си Словени одат длабоко на југ се до Пелопонез. И таму се доминантни неколку века. Но што се случува кога Византија ја враќа контрола над тие територији? Дури во втората половина во 10 век со доаѓањето на Св. Никон Метаноите тие територији повторно се враќа христијанството. Како е можно да претходно тие Словени веруваат во многубројни демони (како што Никон пишува) кога всушност според тебе Словен значи христијанин. Е ама таму нема никаква организирана држава на ниво на кралство а камо ли со империски амбицији како во Бугарија и нема кој да ги покрсти се додека не дојде Византија. А самите Словени се спомнуваат уште долго време после тоа таму, се до 14-15 век. Тука малку пишував за тоа.
http://forum.kotle.ca/showthread.php?tid=1060

(06-11-2013, 01:58 PM)Вовата Wrote: • "Тия скитски племена са стари християни, които са имали още 4 век свое писмо, тъй че българите не са били покръстени едва във втората половина на 9 век, както се мислеше досега. Готското или гетското покръстване е българско покръстване";

Ако готското покръстване е българско покръстване, тогаш еве го јазикот на која беше преведена Библијата во Бугарија. Го разбираш ли овој јазик воопшто и колку ти личи на тракиски и/или словенски? Како тоа да ти не зборуваш на тој јазик а ваму во Полска зборуваат на некаков словенски јазик иако библијата на Кирил и Методиј не дошла кај нив?

http://wikisource.org/wiki/Bible,_Gothic,_Ulfila
Aththan ik in vatin izvis daupja, ith sa afar mis gagganda svinthoza mis ist; Thizei ik ni im vairths, ei anahneivands andbindau skaudaraip skohis is; sah than izvis daupeith in ahmin veihamma.---

Останато е за среќа сосема доволно запишано на тој готски и тоа баш од Бугарија каде тие луѓе живееле и биле господари барем еден век, за да се прават претпоставки. Така да не е прашањето дали тој јазик е германски или келтски, туку ако таа готска библија го покрстил народот што тогаш живеел во Бугарија, како тој јазик се споредува со денешниот бугарски и другите ткн словенски јазици. Го ставив и албанскиот за споредба како потенцијален наследник на старите балкански јазици.
Некој дури и ставил како се чита таа Готска библија на јутјуб
Што ти е интернет. Го ставив баш тој дел за споредба, за аудио-визуел експириенс . Ефешаните 6:10-16.

Добре, а твоята теза каква е?

1. Ясно е, че "славяни" до Владивосток е нямало - езикът там е пренесен с руската експанзия, както английксият и испанският са занесени по време на колонизирането по целия свят.

2. Ясно е също така, че славяни като отделен етнос не са ясно споменати от никого преди 16-17 век.

3. Ясно е също, че отметката, че българите са тероризирали славяните не означава непременно, че са имали различна религия, нито пък че са били произлезли различен народ.

4. И още, както ти казах, езиковите ти примери покриват хиладолетия и са лексически, вокабуларни. Лексиката се променя много бързо - ние едва ли стебе бихме разбрали някой от нашите прадеди отпреди 500 години. Балканите са много сложно място - в моето наречие от Странджа има ГРАМАТИЧЕСКИ (дори граматически) заемки от краткия престой на италианци, които не са български, и провас също - формата: Я бех нема" и "Яз имам видено" са с чисто латински произход.

5. Дали албанците са наистина илири? Има голям дебат доколко те не са някаква мешавина, както и да не са (частично) българи?

http://www.protobulgarians.com/Statii%20...d%20li.htm

6. Не само Новият завет, а цялата Библия е в огромна степен ненаучна фантастика - наивно е да се разглежда като историческа фактология.

Цитат взет от свързания текст по-горе:

Добре извесно е, че лексикалният състав на всеки един език се променя значително в продължение на около 500 г.. В същото време, неговият синтаксис практически не се променя. Следователно, синтаксиса на езика е много по-силен белег за етническа принадлежност, отколкото неговия речник.

Вова, никой не вижда горилата в стаята.....

(09-11-2013, 09:05 PM)тракиецъ Wrote: Цитат взет от свързания текст по-горе:



Добре извесно е, че лексикалният състав на всеки един език се променя значително в продължение на около 500 г.. В същото време, неговият синтаксис практически не се променя. Следователно, синтаксиса на езика е много по-силен белег за етническа принадлежност, отколкото неговия речник.

Вова, никой не вижда горилата в стаята.....

Така е. Българският език е основа за т. н. "славянски езици". Той не е бил отделен език. Просто славяните са траки (на които лексиката, естествено, както е и при всички други езици, еволюира и се изменя пропорциянално с политически и миграционни динамики.

Под различни имена: Пеласги, пелгари, белгари, (траки е гръцко събирателно название на всички автохтонни племена, защото гърците са пришълци), българи и по късно славяни - това е едно наистина МОРЕ от автохтонни, родеещи се помежду си племена. Техните езици може и да не са били и вероятно не са били еднакви, но са били сходни - българският е един от тях и той е в една или друга степен повлиял на всички останали (както и те на него).

По интересно е отсъствието на падежи и на инфинитив в българския. Напсоледък започвам да си мисля, че падежността е влияние от латинизацията, защото езикът на господаря го е изисквал. А българите не са я добили, защото са останали извън Римския обхват, в своя държава, със своя администрация и естествено език. По-късно, когато българите се проидвижили отсам Дунав, по местат на дедите си, те естествено идват с езика си, аналитичен граматически, но словесно все пак разбираем за родствените на българите автохтонни племена. Това че българите са "потискали славяните" не означава нищо освен че някои от тези племена, наети от Константинопол, са противодействали на българската инвазия. От това са ядосани византийските хронисти и не пропускат да го отбележат. Но повечето племена посрещат българите като това, което те са били - възвръщащи се родственици, с рязбираме език и с много по-привлекателна държавна структура, която НЕ ПРАКТИКУВА РОБСТВОТО (обща черта за всички така наречени "траки").

Става дума за приключенията на най-древното население на Балканите - неговите реакции и начини да се справя с нашествениците.

Никакви славянски "морета" е нямало, в които се "претопили българите, че чак и си изгубли езика (завоевателят, държавно организираният можен нашественик да си изгуби езика и да приеме този на поробените - това е скодоумие). Нямало е народи различни от това което винаги е било тука - родеещи се доморасли племена, едно от най-влиятелните от които са българите. За албанците видяхме вече, че няма никакъв континуитет. За другото, за иранската връзка, авторът просто греши и приема крехката памирска и хиндокушка теория на Добрев.

И точка.

Со други зборови Вова, тебе може се да ти се каже или посочи, било каква реченица, ама ти ќе кажеш, се е тоа бугарско. Бугарите ги тероризирале словените - тоа не значело дека не се ист народ. Значи нешто што Нестор вели дек Словените се од Дунав а овие Бугари се од Скитите т.е. Хазарите, повторно по Вова значи тоа отприлика се рачуна како еден ист народ. Албанскиот јазик немаат ама никаква сличност со денешнито бугарски, ама и тие биле (делумно) бугари. Готскиот јазик кој никој Бугарин денес не може еден збор да разбере, не е битно, тоа се првите Бугари христијани. 20-30 Римски императори од илирски-тракиски подрачја од кој ништо тракиско или илирски оставено, нема врска очигледно е дека се тоа се Бугари. 200 траксиски зборови и 3 реченици пронајдено на траксики, повторно без врска нити со словенски, нити албански нити готски, ајде и тоа е чист бугарски. Па добро Вова, по се изгледа ти всушност користиш формула човек = Бугарин, само така може да се скрпи се што зборуваш.

За падежите, еве ти една автохнона теорија. Не мора да е точна, ама изгледа многу поверојатно од тајниот тракиски јазик. Власите. Влашкиот, како и вулгарниот латински јазик немаат падежи. Ако Македонија и Бугарија е најдлабоко каде Словените дошле и опстанале, тогаш можеби тука имало најмногу од месното население, т.е. тогаш можно е влијанието од романизираното население. Е сега прашуваш како тоа во Странџа, како тоа има латински изрази. Власите каде опстанале? На високите планинини, во изолација од други насилници. Сите кои дошле во Бугарија и се населиле по градовите, низините, покрај морето, сите тие се претопени. А разни групи дошле во Бугарија. Готи, Словени, праБугари, Печенези, Узи, Кумани, Алани, Татари итн. Само тие што останале високо во планини, изолирани, го сочувале јазикот. А Власите и те како постоеле во Мизија. Па Власите го создаваат второто Бугарско царство. Власите имаат свои држави и во Тесалија, еден куп во Македонија. Албанците исто така го сочуваат својот јазик бидејки се горштаци - сите изрази поврзани со вода им се позајмица од други јазици. Па дури и (денешните) Македонци се слични - во 17 век, Муслиманите се во мнозинство. Сите градови се населени речиси исклучиво со Турци, христијаните се по селата, посебно по планините. Места како Галичник се неколку-илјадни, за разлика од денес каде има само туристи. Ама тој јазик кој ние сме го сочувале е словенски, не дошол никој од Русија или Полска да ги научат тие неписмени селани зборови кои се идентични со тие во Полска или Русија..

(09-11-2013, 09:05 PM)тракиецъ Wrote: Цитат взет от свързания текст по-горе:

Добре извесно е, че лексикалният състав на всеки един език се променя значително в продължение на около 500 г.. В същото време, неговият синтаксис практически не се променя. Следователно, синтаксиса на езика е много по-силен белег за етническа принадлежност, отколкото неговия речник.

Вова, никой не вижда горилата в стаята.....

Добродојде во муабетот тракиец!
Ако сметаш дека синтаксата не е променета , провери ја ова таблица и спореди го јазикот на Словените околу Солун 9 век со денешниот Бугарски и Македонски па кажи дали синтаксис практически не се променя.
http://forum.kotle.ca/showthread.php?tid...2#pid53522

А за лексиката, знаеш ли дека прва реченица запишана на народен полски јазик е од 1270 година? Таа гласи:
"Day, ut ia pobrusa, a ti poziwai"
Англиски 2013
"Let me, I shall grind, and you take a rest".
Македонски, 2013
Дај, јас да побруса(м), а ти почивај
http://en.wikipedia.org/wiki/Book_of_Henryk%C3%B3w
Ај сега ти дај една реченица на тракиски па да споредиме...

(10-11-2013, 01:45 AM)Zoograf Wrote:

(09-11-2013, 09:05 PM)тракиецъ Wrote: Цитат взет от свързания текст по-горе:

Добре извесно е, че лексикалният състав на всеки един език се променя значително в продължение на около 500 г.. В същото време, неговият синтаксис практически не се променя. Следователно, синтаксиса на езика е много по-силен белег за етническа принадлежност, отколкото неговия речник.

Вова, никой не вижда горилата в стаята.....

Добродојде во муабетот тракиец!
Ако сметаш дека синтаксата не е променета , провери ја ова таблица и спореди го јазикот на Словените околу Солун 9 век со денешниот Бугарски и Македонски па кажи дали синтаксис практически не се променя.
http://forum.kotle.ca/showthread.php?tid...2#pid53522

А за лексиката, знаеш ли дека прва реченица запишана на народен полски јазик е од 1270 година? Таа гласи:
"Day, ut ia pobrusa, a ti poziwai"
Англиски 2013
"Let me, I shall grind, and you take a rest".
Македонски, 2013
Дај, јас да побруса(м), а ти почивај
http://en.wikipedia.org/wiki/Book_of_Henryk%C3%B3w
Ај сега ти дај една реченица на тракиски па да споредиме...

Ето ти: Дай аз да помеля, а ти почивай . Но нито твоят македонски е от 1270 година, нито моят тракийски е оттогава :D

А ако искаш от езика на траките? Е какви траки през 1270 година. Тогава вече ги наричат българи.

Относно синтаксиса: Разбира се, че се променя. Но в сравнение с лексиката е направо замразен.

Па цело време се обидуваме да го објаснеме фактот, како тоа на пример Пољаците зборуваат на сличен јазик. Имаме 750 години от кога таа реченица е забележана а има речиси 1:1 мапирање со современиот македонски, и лексика и синтакса. Има 12 века од Кирил и Методији па пак се подразбира. За синтаксата, токму кај Бугарскиот и Македонскиот е променета најмногу. Прилично иронично ако се тврди дека Пољакот го научил јазикот од Бугаринот, зар не? Каков е тој траксиски јазик. Еве го целото литературно творештво на тој јазик досега откриен, за кој и нема консензус што значат тие реченици.
ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣ / NΕΡΕΝΕΑ / ΤΙΛΤΕΑΝ / ΗΣΚΟ / ΑΡΑ / ΖΕΑ / ΔΟΜΕΑΝ / ΤΙΛΕΖΥΠΤΑ / ΜΙΗ / ΕΡΑ / ΖΗΛΤΑ
ΕΒΑΡ. ΖΕΣΑΣΝ ΗΝΕΤΕΣΑ ΙΓΕΚ. Α / ΝΒΛΑΒΑΗΓΝ / ΝΥΑΣΝΛΕΤΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ. Σ
ΗΥΖΙΗ.....ΔΕΛΕ / ΜΕΖΗΝΑΙ
А што пак со пра Бугарите останало? Натписи на грчки. Кај Чаталарскиот надпис: ΚΑΝΑ CYΒΙΓΙ ΩΜΟΡΤΑΓ ... ΙC ΤΟΥΣ ΓΡΙΚΟΥC

http://en.wikipedia.org/wiki/Chatalar_Inscription

ΚΑΝΑ CYΒΙΓΙ ΩΜΟΡΤΑΓ ΙC ΤΙΝ ΓΙΝ ΟΠΟΥ ΕΓΕΝΙΘΙΝ
ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΟΝ ΕCΤΙ ΙC ΤΙC ΠΛCΚΣΑC ΤΟΝ ΚΑΝΠΟΝ
ΜΕΝΟΝΤΑ ΕΠΥΗCΕ ΑΥΛΙΝ ΙC ΤΙΝ ΤΟΥΝΤΖΑΝ ΚΕ
ΜΕΤΙΓΑΓΕΝ ΤΙΝ ΔΥΝΑΜΙΝ ΤΟΥ ΙC ΤΟΥΣ ΓΡΙΚΟΥC
ΚΕ CΚΛΑΒΟΥC ΚΕ ΤΕΧΝΕΟC ΕΠΥΗΣΕ ΓΕΦΥΡΑΝ ΙΣ ΤΙΝ ΤΟΥΝΤΖΑΝ
ΜΕ ΤΟ ΑΥΛΙΝ ΣΤΥΛΟΥΣ ΤΕΣΣΑΡΙC ΚΕ ΕΠΑΝΟ ΤΟΝ CΤΥΛΟΝ
ΕCΤΙCΕ ΛΕΟΝΤΑC ΔΥΟ Ο θΕΟC ΑΞΙΟCΙ ΤΟΝ ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΟΝΤΑ
ΜΕ ΤΟΝ ΠΟΔΑ ΑΟΥΤΟΥ ΤΟΝ ΒΑΣΙΛΕΑ ΚΑΛΟΠΑΤΟΥΝΤΑ
ΕΟC ΤΡΕΧΙ Η ΤΟΥΝΤΖΑ [---- ΚΕ ΕΟΣ ΤΟΥC ΠΟΛΛΟΥC ΒΟΥΛΓΑΡΙC
ΕΠΕΧΟΥΝΤΑ ΤΟΥC ΕΧΘΡΟΥC ΑΥΤΟΥ ΥΠΟΤΑCΟΝΤΑ
ΧΕΡΟΝΤΑ ΚΑΙ ΑΓΑΛΙΟΜΕΝΟC ΖΙCΙΝ ΕΤΙ ΕΚΑΤΟΝ
ΙΤΟ ΔΕ ΚΕ Ο ΚΕΡΟC ΟΤΑΝ ΕΚΤΙΣΤΑΝ
ΒΟΥΛΓΑΡΙCΤΙ CΙΓΟΡ ΕΛΕΜ ΚΕ ΓΡΙΚΙCΤΙ
ΙΝΔΙΚΤΙΟΝΟC ΙΕ

Превод
Великият кан Омуртаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Пл(и)ска, той построи аул [дворец] на Туца [Туча] и уголеми силата спроти гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туца [Туча] зад аула [двореца]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете 2 медни лъва. Нека бог удостои божествения княз да натиска с ногата си императора, докато тече Туца и докато тя задържа многото български противници, и покорявайки враговете си, да преживее в радост и веселие сто години. А времето, когато [дворецът или крепостта] биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион.


Која е тогаш логичкато објаснување? Од каде словенски јазик во Македонија и Бугарија и каде е врската со Полска и Русија? Преселбата, се друго е ептем тенко.

(10-11-2013, 04:24 PM)Zoograf Wrote: Па цело време се обидуваме да го објаснеме фактот, како тоа на пример Пољаците зборуваат на сличен јазик. Имаме 750 години от кога таа реченица е забележана а има речиси 1:1 мапирање со современиот македонски, и лексика и синтакса. Има 12 века од Кирил и Методији па пак се подразбира. За синтаксата, токму кај Бугарскиот и Македонскиот е променета најмногу. Прилично иронично ако се тврди дека Пољакот го научил јазикот од Бугаринот, зар не? Каков е тој траксиски јазик. Еве го целото литературно творештво на тој јазик досега откриен, за кој и нема консензус што значат тие реченици.
ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣ / NΕΡΕΝΕΑ / ΤΙΛΤΕΑΝ / ΗΣΚΟ / ΑΡΑ / ΖΕΑ / ΔΟΜΕΑΝ / ΤΙΛΕΖΥΠΤΑ / ΜΙΗ / ΕΡΑ / ΖΗΛΤΑ
ΕΒΑΡ. ΖΕΣΑΣΝ ΗΝΕΤΕΣΑ ΙΓΕΚ. Α / ΝΒΛΑΒΑΗΓΝ / ΝΥΑΣΝΛΕΤΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ. Σ
ΗΥΖΙΗ.....ΔΕΛΕ / ΜΕΖΗΝΑΙ
А што пак со пра Бугарите останало? Натписи на грчки. Кај Чаталарскиот надпис: ΚΑΝΑ CYΒΙΓΙ ΩΜΟΡΤΑΓ ... ΙC ΤΟΥΣ ΓΡΙΚΟΥC

http://en.wikipedia.org/wiki/Chatalar_Inscription

ΚΑΝΑ CYΒΙΓΙ ΩΜΟΡΤΑΓ ΙC ΤΙΝ ΓΙΝ ΟΠΟΥ ΕΓΕΝΙΘΙΝ
ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΟΝ ΕCΤΙ ΙC ΤΙC ΠΛCΚΣΑC ΤΟΝ ΚΑΝΠΟΝ
ΜΕΝΟΝΤΑ ΕΠΥΗCΕ ΑΥΛΙΝ ΙC ΤΙΝ ΤΟΥΝΤΖΑΝ ΚΕ
ΜΕΤΙΓΑΓΕΝ ΤΙΝ ΔΥΝΑΜΙΝ ΤΟΥ ΙC ΤΟΥΣ ΓΡΙΚΟΥC
ΚΕ CΚΛΑΒΟΥC ΚΕ ΤΕΧΝΕΟC ΕΠΥΗΣΕ ΓΕΦΥΡΑΝ ΙΣ ΤΙΝ ΤΟΥΝΤΖΑΝ
ΜΕ ΤΟ ΑΥΛΙΝ ΣΤΥΛΟΥΣ ΤΕΣΣΑΡΙC ΚΕ ΕΠΑΝΟ ΤΟΝ CΤΥΛΟΝ
ΕCΤΙCΕ ΛΕΟΝΤΑC ΔΥΟ Ο θΕΟC ΑΞΙΟCΙ ΤΟΝ ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΟΝΤΑ
ΜΕ ΤΟΝ ΠΟΔΑ ΑΟΥΤΟΥ ΤΟΝ ΒΑΣΙΛΕΑ ΚΑΛΟΠΑΤΟΥΝΤΑ
ΕΟC ΤΡΕΧΙ Η ΤΟΥΝΤΖΑ [---- ΚΕ ΕΟΣ ΤΟΥC ΠΟΛΛΟΥC ΒΟΥΛΓΑΡΙC
ΕΠΕΧΟΥΝΤΑ ΤΟΥC ΕΧΘΡΟΥC ΑΥΤΟΥ ΥΠΟΤΑCΟΝΤΑ
ΧΕΡΟΝΤΑ ΚΑΙ ΑΓΑΛΙΟΜΕΝΟC ΖΙCΙΝ ΕΤΙ ΕΚΑΤΟΝ
ΙΤΟ ΔΕ ΚΕ Ο ΚΕΡΟC ΟΤΑΝ ΕΚΤΙΣΤΑΝ
ΒΟΥΛΓΑΡΙCΤΙ CΙΓΟΡ ΕΛΕΜ ΚΕ ΓΡΙΚΙCΤΙ
ΙΝΔΙΚΤΙΟΝΟC ΙΕ

Превод
Великият кан Омуртаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Пл(и)ска, той построи аул [дворец] на Туца [Туча] и уголеми силата спроти гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туца [Туча] зад аула [двореца]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете 2 медни лъва. Нека бог удостои божествения княз да натиска с ногата си императора, докато тече Туца и докато тя задържа многото български противници, и покорявайки враговете си, да преживее в радост и веселие сто години. А времето, когато [дворецът или крепостта] биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион.


Која е тогаш логичкато објаснување? Од каде словенски јазик во Македонија и Бугарија и каде е врската со Полска и Русија? Преселбата, се друго е ептем тенко.

Преселбата - да. От юг на север. От Балкана на изток (и после пак обратно).

Пеласгите, най-древният, многобройният народ с висока култура я разнася по тогавашния свят.

Отново - никъде не се е чуло, владетелят, културно напредналият, да проговори езика на владените. Иначе сега във Владивосток не би се говорило руски, а чукчи.

За малко се абстрахирай от казионните "аксиоми" и прочети някои "ереси". Ама наистина внимателно ги прочети:


http://www.bulgaria88.narod.ru/ELEMENTAN...CEDONO.htm

(13-11-2013, 01:03 PM)Вовата Wrote: Преселбата - да. От юг на север. От Балкана на изток (и после пак обратно).

Пеласгите, най-древният, многобройният народ с висока култура я разнася по тогавашния свят.

Отново - никъде не се е чуло, владетелят, културно напредналият, да проговори езика на владените. Иначе сега във Владивосток не би се говорило руски, а чукчи.

Само затоа што некогаш имало некаде некогаш цивилизација пред неколку илјади години не значи многу.
Денеска не гледам дека многу луѓе да зборуваат на јазико кој ни приближно потекнува од Сумерски ,Вавилонски ,(старо)Египетски итн. Со таа разлика, што тие цивилизацији биле доволно развиени и оставиле сосема доволно матерјали каков бил нивниот јазик.И за разлика
од Траките со нивните 3 непотполни реченици.
Е сега за наметнување на јазик. Секој случај е посебен, но генерално прати некакво здраворазумско објаснување.
Дали Арапите биле културно поразвиени и побројни од северно Африканците?
Дали скандинавското племе Рус било културно супериорно над подредените маси?
Како тоа во Франција, Италија, Шпанија, Португалија зборуваат на романски јазик, а не германски, и како тоа во Англија не зборуваат романски туку германски. И како на пример истата Англија не почна да зборува на француски после инвазијата на Норманите (от кога кралевите и аристократија зборуваа исклучиво на француски - тоа е сосема друга ситуација од примерот што го даде со руската аристократија каде се работи повеќе за помодарство).
Како тоа во кај соседите ви, Романија не зборува на словенски јазик иако до 18 век литургијите им беа на црквенословенски? Нели тоа беше механзамот на ширењето на јазикот. А во Полска и другите католички Словени каде не беше таква литургија се зборува.
Како тоа Русите и Бугарите зборуваат на словенски, а Унгарците не? Нели е истата приказна таму?

Итн, итн, итн. Примери колку сакаш...За се има објаснување ама треба малку повеќе читање, малку помалку митоманији.

(13-11-2013, 01:45 PM)Вовата Wrote: За малко се абстрахирай от казионните "аксиоми" и прочети някои "ереси". Ама наистина внимателно ги прочети:


http://www.bulgaria88.narod.ru/ELEMENTAN...CEDONO.htm

И прочитав и што со тоа? Се е рекла казала. Почнува како Јован Лидијски пишува 200 години после Константин Велики како тој пишувал на својот мајчин јазик ама не напишал точно кој јазик. И потоа има скокови од овде до онде, Траки = Пеоници= Фриги = Готи (за кој знам дека не го разбираш тој јазик, барем од него сосема доволно останало) = Мизи = Македонци = Беси = ... =...= Славјани... Следователно, родният език на Константин Велики е бил славянски диалект. Way to go! Всушност таму се спомнува повеќе Македонија и Македонци од билот што друго. Абе од кога стана империјален Македонист Вова, т.е. се потекнува од Македонија?

(14-11-2013, 09:07 PM)Zoograf Wrote:

(13-11-2013, 01:45 PM)Вовата Wrote: За малко се абстрахирай от казионните "аксиоми" и прочети някои "ереси". Ама наистина внимателно ги прочети:


http://www.bulgaria88.narod.ru/ELEMENTAN...CEDONO.htm

И прочитав и што со тоа? Се е рекла казала. Почнува како Јован Лидијски пишува 200 години после Константин Велики како тој пишувал на својот мајчин јазик ама не напишал точно кој јазик. И потоа има скокови од овде до онде, Траки = Пеоници= Фриги = Готи (за кој знам дека не го разбираш тој јазик, барем од него сосема доволно останало) = Мизи = Македонци = Беси = ... =...= Славјани... Следователно, родният език на Константин Велики е бил славянски диалект. Way to go! Всушност таму се спомнува повеќе Македонија и Македонци од билот што друго. Абе од кога стана империјален Македонист Вова, т.е. се потекнува од Македонија?

Не съм македонист, не съм и българист. Аз съм "истинист". И знам само едно. Ние ( и аз и ти) сме стар, автохтонен народ. Народ чиято история е узурпирана, изнасилена, изкривена пренаписана, преиначена...

Набремето по форумите имаше един участник - макеоднец. Той ведъж ми написа: Ние сите потекнуваме од ист корен. Ние сме един народ - од Александар.

(16-11-2013, 06:29 AM)Вовата Wrote: Не съм македонист, не съм и българист. Аз съм "истинист". И знам само едно. Ние ( и аз и ти) сме стар, автохтонен народ. Народ чиято история е узурпирана, изнасилена, изкривена пренаписана, преиначена...

Набремето по форумите имаше един участник - макеоднец. Той ведъж ми написа: Ние сите потекнуваме од ист корен. Ние сме един народ - од Александар.

Единствена смисол да се зборува за стар автохтонен народ е во некои изолирани крајеви каде немало многу инвазији. А Балканот , посебно Бугарија е токму спротивен пример. Сите ние сме мешавина на победници и победени, за да после неколку генерацији, победниците стануваат победени итн.

А ако баш инсистираш на истотија, постои етноним кој се користи (и користел) кај нас и кој е далеку посоодветен од други како Бугарин,МАкедонец, Словен, Балканец, Трак, Илир, човек итн. Тој израз не поаѓа од историја, нити генетика туку од деншницата во смисол на регионална, културна, јазичка поврзаност - ти текнува ли?

А конкретно за коренот, како што претходно реков, сите ние сме од Етиопија.