Стига с тези "славяни" - няма такова животно. Ето тук от един, според мене изключително ерудиран участник в исторически форум, назоваващ себе си "другара Тодар Живков" и затова имитира тъпанарския говор на псевдонима си. Но четете непредубедено:
Така значи. Един мръснишки сипе лъжи без факти, а друг трябва „възпитано” да дава факти, за да му оборва лъжите. Най-напред да изброим лъжите. Лъжа 2 – „Човече, коя по-точно беше "нашата" азбука?” Лъжа 1 – „Онази "глаголица", дето е написана от братята по-поръчка специално за моравците?” Лъжа 3 – „Онази, "кирилица", дето не се знае кой я е написал” Лъжа 4 – „Кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо” Лъжа 5 – „Ромейските дипломати, братята Кирил и Методий” Лъжа 6 – „Ромейските дипломати, братята Кирил и Методий, са изпратени във Великоморавия” Лъжа 7 – „след смъртта на Методий (Кирил умира по-рано), просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници” Лъжа 8 – „Традиционно кирилицата е приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски” Лъжа 9 – „Подобно на латиницата, за основа на новата азбука е използвана гръцката азбука” Лъжа 10 – „гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската...”
Безпросветността на българския евреин azbuka е в известна степен „оправдана”, т.к. и до днес в българските училища и литература се проповядва комунистическата казионна антибългарска лъжеисториография. В основата й стои австро-германската историческа школа от 18-19 в., а ни е натресена от руско-болшевишката школа, която изцяло е създадена от германци и главно германски евреи. За да може да разбере българската история обаче, azbuka най-напред трябва да се запознае със световния бестселър на еврейския професор Шломо Занд „Изобретяването на еврейския народ”. От лани е вече и по българските книжарници. Проф. Занд доказва черно на бяло, демек по първоизточници и др. документи, че „еврейският народ” бил изобретен в средата на 19-ти век от германски евреи. Цитирам, „Еврейският народ е бил изобретен през ХIХ век - когато именно са изобретили понятията френски, руски и други народи. Разликата между тях е, че евреите не съществуват като народ.”
„Изобретяването на еврейския народ”, проф. Шломо Занд: „Мнозинството от оцелелите евреи в света са с източноевропейски и съответно, вероятно и с предимно хазарски произход. Ако наистина е така, това би означавало, че техните предци не произхождат от района на река Йордан, а от поречието на Волга, не от Ханаан, а от Кавказ, за който се е считало, че е люлката на арийската раса и съответно те са по-сродни в генетично отношение с хунските, уйгурските и маджарските племена, отколкото със семето на Авраам, Исак и Иаков. Историята на Хазарската империя, която бавно изплува от мрака на миналото, изглежда като най-жестоката шега, която историята си е правила някога с нас…Не е имало въобще никакъв хазарски народ. Имало е хазарско царство, властващо над различни племена. От тях някои приемат юдаизма, а някои - не. Сред приелите юдаизма има … светлокожи славяни със светли очи, а има и такива като мене, турци.”
„Изобретяването на еврейския народ”, проф. Шломо Занд: „Не е имало никакво прогонване на евреите. Римляните са извършили много злини и са избили много народ, но никого не са прогонили. Римляните, за разлика от вавилонците, нямали навик да прогонват покорените елити. Да, имало е монотеистично въстание на еврейските фанатици против тях. Те са го потушили, но никого не са гонили. А и това технически е невъзможно. Прекрасно си спомням онзи ден, когато търсех в библиотеката книги за прогонването и не намерих нито една подобна. Бях поразен. Продължавах да търся и да чета. Дори и шок не може да се нарече усещането, което изпитах, като узнах, че през тридесетте години евреите от Палестина са знаели, че не е имало никакво прогонване през 70-та година от нашата ера. Виждам, след това, което Бен Гурион каза, че не е имало прогонване и че знае, че местните "араби" са потомци на древните евреи”
Завчера турците най-после обявиха, че са открили препис от 5 в. на забраненото Евангелие на Варава. Открили са го, естествено, в района на гр. Никея в някогашното тракийско царство Витиня. Естествено, евангелието не е написано нито на „иврит”, нито на „гръцки”, а на арамейски - езика на Йешуа (на елински Исус). Спомнете си, че римляните бяха сложили на Светия Кръст табелка на арамейски и на латински език, а не на „еврейски” и „гръцки”. След 4-5 в. триезичните еретици в Рим и Константинопол съчиниха лъжата, че табелката била написана на „еврейски, гръцки и латински”. През 1 в. тракийските българи нарекоха Сина Божий ХРНСТОС (майстора, вещия), както се изписваше и на Старобългарския език на Светите Братя. От 11 години вече знаем, че така се е изписвал и на езика на тракийските българи, след като д-р Китов откри през 2000 г. Александровската гробница от 4 в. пр.Хр., на която художникът си е направил автопортрет и се е назовал ХРНСТОС.
Преди малко доказахме по документи, че евреите всъщност са българи, демек арийци, но за да се откроят от масата, нарекли си „евреи” и започнали да си съчиняват собствена история…за сметка на масата. После се пръснали по широкия свят и придобили качества и от други народи, но и до ден днешен „български евреин” си е всепризната марка за най-високо качество. Едно своеобразно обяснение на този феномен дава през 1908 г. Гилбърт Х. Гроувнър в забележителната си статия за България в американското списание „География на народите” (The National Geographic Magazine, NGM): „В България има малко евреи в сравнение с броя им в съседна Румъния, тъй като не могат да процъфтяват на гърба на стиснатите българи. Живеещите сред тях евреи са по-честни в търговските отношения, отколкото техните братя по религия в другите райони…” Сега вече можем да се върнем към българската история, съчинена по такъв безобразен начин от хора, които очевидно са забравили, че са българи.
Не е ли срамно е, че все още има българи, които не знаят, че Великоморавската мисия на св. Константин Философ и Методий е била проведена от 864 до 867 г. изцяло на територията на Българска Моравия в Долна Панония (т.е. в Панонска Моравия) и по поръчение на св. Цар Михаил I Богорис (Борис). Борис идва от Богорис, т.е. "от Бога орисания". Св. цар Михаил I Богорис е наречен "Вторий Константин" от Патриарх Фотий, понеже повторил в Българската империя подвига на сердикийския тракиец св. Цар Константин Велики половин хилядолетие по-рано, издигнал Християнството до привилигирована държавна религия в Римската империя и пренесъл столицата й в Тракия. По време на Великоморавската мисия на Св. Братя, кракът им не е стъпвал в Чехословашка Моравия.
През 846 г., възползвайки се от заетостта на цар Пресиян, крал Лудвиг II Германски нахлул в Българска Морава, свалил от престола Моймир I и поставил Ростислав като негов васал. Ростислав е владетелят на българите по поречието на р. Маргус (Българска Морава). През 864 г. цар Борис отишъл в гр. Тулн на Дунава (западно от Виена), срещнал се с крал Лудвиг II и подписал с него договор за военен съюз срещу Римската империя със столица гр. Константинопол, новото име на древния тракийски гр. Бизантия. Ростислав се заклел във вярност на Царя и Краля. Българските войски отново влезли в Българска Морава, а заедно с войската пътували кои?... С българската войска пристигнали лично св. Константин и Методий. Светите Братя пътуват с войската по Моравския път през Ниш "с книгами рамно блъгарскими", както пише в документите. Ниш е български град в поречието на Българска Велика Моравия. По Римско време е бил провинциален български град в провинция Вътрешна (Средиземна) Дакия със столица Сердика.
Велика Моравия, както я нарича император Константин Багренородни, е именно Българска (Южна) Моравия, а не Чешка (Северна) Моравия. Кратковременното обединение на двете Моравии става по-късно. По време на Великоморавската мисия на св. Константин и Методий (864-867 г.) техният крак въобще не е стъпвал в Чешка Моравия. Цялата им мисия е проведена на територията на Българското Царство, съгласувано с цар Борис, и от там заминават направо за Рим по покана на Папата, след като славата за тяхната богослужебна и просветителска дейност достигнала до него. Папата тържествено освещава Старобългарската писменост и Старобългарските богослужебни книги на Св. Братя и по този начин разбива многовековната еретическа триезична догма на Рим и Константинопол.
След това Папата изпраща в Плиска епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски, които носят със себе си осветените от него богослужебни книги на Старобългарски език, като по този начин Папата легитимира 8-вековното българско християнство, което дотогава е било дамгосано от Рим и Константинопол като еретическо - "полуаринско". По поръчение на цар Борис двамата епископи се заемат с изграждането на новата Българска Архиепископия, започва строителството на грандиозната Голяма Базилика, която става най-голямата по размери християнска църква в света - по-голяма от "Св. Петър" в Рим и от "Св.София" в Константинопол. Българското Царство в този момент е най-мощният геополитически фактор в Европа. Единствената империя, която непрекъснато се разширява за сметка на Римската империя, като интегрира в себе си нейното древно българско население. Папата се нуждае от силен съюзник срещу неговия съперник в Константинопол. Никакво «покръстване на българите» не е станало, а приемане на статуквото
През 870 г. Папата назначава св. Методий за Архиепископ на Панонска Моравия и Илирия, по-късно към неговия диоцез влиза цяла Панония и Чешка Моравия. Свети Методий е Архиепископ на Панонска Моравия (от 870 до 885 г.), а не на "Панония и Моравия", както мошенически го превеждат от гръцки. Тя обхваща район от Долна Панония и долното течение на реките Сава, Драва, Българска Велика Морава и Дунав. Седалището им било в гр. Морава на границата мужду Долна Панония и Горна Мизия на мястото на древния римски град Маргус на устието й в Дунава, т.е. източно от Белград, респ. в тогавашната Българска Империя на св. цар Борис. С коронясването на св. Методий за Архиепископ, Папата тържествено ознаменува възстановяване на древнопросиялата българска Архиепископия в Сирмиум (Сремска Митровица) на св. Андроник, един от 70-те Апостоли, ученици на св. апостол Павел. В диоцеза на св. Методий, освен Панония, влиза и Източен Илирик (бивша Югославия), който е бил тогава в пределите на Българската Империя.
Дейността на св. Братя по време на Великоморавската им мисия и на св. Методий като Архиепископ е посрещната на нож от Константинопол - от Императора и Патриарха - понеже с проповедите си на Старобългарски език са работели практически срещу интересите на Римската империя (Константинопол). По тази причина няма нито един запазен източник на елински език от онова време, който да говори за тяхната дейност, а само Папски, германски, унгарски и старобългарски. Единствено в едно от житията на св. Методий се цитира едно изказване на римския император Василий Македонец - "Ако този Методий ми падне, жив няма на се отърве!". Това е позицията на Цариград за Великоморавската мисия на св. Братя, всичко друго е съчинителства и прочие «шменти капели» от следващите векове и главно от последните 2-3 века та до днес.
Да се смята, че римският император и цариградският патриарх са възложили създаването на богослужебна литература на различен от елинския език, е връх на скудоумието и идиотизма, т.к. тяхната цел винаги е била елинизацията и гърцизацията на древното българско население на Балканите. Българите са водили 2000 години войни с елиноманите и гръкоманите за надмощие и всички те са били религиозно мотивирани, макар действителните мотиви да са били икономически. «Пълното унищожаване на българската книжнина е въпрос на живот и смърт на елинизма» казва Георги С. Раковски, цитирайки девиза на неговите съвременници фанариоти и гръкомани, с които той води люта битка. Търновският митрополит фанариот Иларион Критски унищожил старобългарската библиотека в Търново, а други хиляди стари и древни книги са изнасяни с кервани за Гърция, Русия и къде ли не. Сега четем само техните манипулирани преписи от 17 век насам.
Възможно е към края на живота си (885 г.) св. Методий да е посетил и Чешка Моравия (след разширението), но не е сигурно, понеже там е действал неговият помощник и главен враг - епископ Вихинг - протеже на Залцбурския архиепископ и на баварските епископи. За св. Константин Философ е сигурно, че никога не е стъпвал в Чешка Моравия, понеже умира през 867 г. в Рим. Повече от половин хилядолетие след дейността на св. Братя, чешки хусисти и панслависти, като използват съвпадението на названията на двете Моравии (Българска и Чешка) и тяхното по-късно кратковременно обединение, транспонират дейността на св. Братя от Българска Велика в Чешка "велика" Моравия – просто превели "по грешка" от латински и от гръцки "архиепископ на Паноска Моравия" като "архиепископ на Моравия и Панония". И понеже Моравия въобще не е в Панония, "увиснала" географски и така станало възможно да "преместят" Моравия в Чехия, като по този начин фалшифицират историческата истина.
Панония и Чешка (Северна) Моравия нямат нищо общо. Долна Панония обаче включва част от Българска Велика (Южна) Моравия, която си остава българска земя и при Цар Симеон Велики, и при Цар Самуил по време на Първото българско Царство, по време на Второто българско Царство, както и по турско време и чак до Санстефанския договор за примирие, с който Русия отнема Българското Поморавие от българите и го подарява на сърбите, без там въобще да има сърби. За да създадат впечатление, че св. Методий е архиепископ на Чешка Моравия, преиначава/фалшифицира се длъжността му от "Архиепископ на Моравия В Панония" на "Архиепископ на Моравия И Панония". Като отцепват Моравия от Панония, фалшификаторите вече могат да си я местят където си искат. Така Българска Моравия била "преместена по документи" в Чешка Моравия. Това било благоприятствано от обстоятелството, че по-късно и за кратко време Българска Моравия наистина погълнала и Чешка Моравия при Светополк.
Маджарите и ликвидирали обединена Моравия, както и Източнофранкското кралство на Лудвиг II Германски. Лъжите, че "гърците" Константин и Методий никога не са работили на територията на Българското Царство, а са били изпратени от "византийския" император в "Чешка Великоморавия", заедно с лъжата, че българите били "езичници и варвари, покръстени от гърците" и до ден днешен се изучава от децата в българските училища и университети. Истината за дейността на св. Константин Философ и св. архиепископ Методий е блестящо изложена от големия унгарски българист Петър Юхас в монографията му "Кирил и Методий в Българска Моравия", издадена през 2000 г. у нас и радваща се на гробно комунистическо мълчание в българските русофилски и панславистки „научни” среди. Авторът привежда безброй първокласни източници от Ватиканските, германските, унгарските и др. архиви, от които е видно, че истината е надлежно документирана още преди 1200 години, но някак си останала "неизвестна" на "българските учонъйе".
Къде изчезна този келеш „azbuka”? Подхвърли ми една книга от Юрий Венелин, за да ме обори, но явно въобще не я е отворил. Я да видим какво пише там. ”Критическия изследования объ исторiи Болгаръ”, превод Ботю Петков, Земун, 1853 г., Юрий Венелин, Член на Руската Императорска Академия на науките”: „Въ меня вселилась искусительная недовеpчивость къ авторитетамъ писателей, и вопросъ: откуда взялся к намъ тотъ чудный не Pyccкiй языкъ, который, со временъ Нестора, съ такою силою гocпoдствовалъ в Русской словесности, до самой смерти Тредьяковскаго (б.р. 1703 - 1769), и который еще и теnеръ владычествуетъ въ церквахъ не только обширнейшей Россiйской Импepiu, но и въ Красной Pocciu (Галицiи), и у Kapnamo-Россовъ (въ С. Восточной Beнгрiu), u въ многихъ церквахъ nриродныхъ Венгровъ (Мадяровъ, не Cлавянъ)? Какимъ образомъ онъ завладелъ Русъю? Нe уже ли онъ nереселился въ оную безъ важныхъ обстоятельствъ безъ сильнаго влiянiя? Нe уже ли онъ не былъ народнымъ языкомъ? И кагого народа?..”
Сега да преведем текста на съвременен български и да го обясним на azbuka, за да няма къде да мърда: Академик Юрий Венелин се диви, що за език е бил този ЧУДЕН/ДИВЕН НЕ-Руски език, който от 10-ти век господства на територията на огромната Руска империя, Полша, Унгария, Румъния и къде ли още не почти до края на 18-ти век, т.е. чак до времето на великоруските шовинисти и панслависти Тредьяковски, Ломоносов и др., които започват кампания за неговото русифициране, т.е. вкарване на простонародни думи от местните племена, понеже не го разбират. На друго място Добровский също цитира Нестор, който простенва „От къде Господи ни докара това мъчителство с този НЕ-Руски език…”, явно неразбираем за тамошните „славяни”. Как ли той е завладял Русия, какво е било това силно влияние? А дали това не е някакъв народен език и на кой ли народ е бил този език?
Прадалжаем: „Не менее всякiй согласится, что сей иностранный языкъ перешелъ к намъ съ книгами Св. Писанiя и Богослужениiя, и что по сему нужно намъ изследовать обстоятельства о переводе сихъ книгъ на сей же языкъ. По край ней мере то, что нашъ Церковный языкъ также чуждъ Чехамъ и Моравянамъ, какъ и Россамъ, верно, какъ дваждый да четыре, но не менее верно и то, что сей же языкъ перешелъ къ намъ не из Моравiи, или Богемiи. Если же Методiй и Кириллъ преимущественно и прежде трудились для Чеховъ (Моравянъ, одно и тоже), то какимъ образомъ и почему переводили бы они для нихъ Св. Пиcaнie не на ихъ собственное, но со всемъ чуждое, Болгаро Mакедонское наречiе, какъ хочетъ Г. Добровскiй?”
Перевод: Руският професор констатира, че този безспорно ЧУЖДЕСТРАНЕН език е дошъл в Русия и останалия „славянски” свят с книгите на Св. Писание и богослужение. И че е ясно както „2 и 2 равно на 4”, че техния църковен език е ЧУЖД както за русите, така и за чехите и моравците, и че този ЧУЖД език не е дошъл от Чехия и Бохемия. Като всеки нормален чонек и Юрий Венелин си задава въпроса, възможно ли е Методий и Кирил да са работили за чехите и моравците, а да преведат Св. Писание не на техния, а на съвсем ЧУЖДИЯ за тях Българо-„Македонски” език. Защо съм сложил „македонски” в кавички, ще се разбере от следващите разсъждения на члена на Руската императорска академия на науките Юрий Венелин, който е един от малкото руски академици, които не са германци (предимно германски евреи) и следователно е българин.
Прадалжаем: „Мнение, что „Св. Писанiе переведено на Сербскiй языкъ, что нынешнiй Церковный есть древнiй Сербскiй”, есть только одно предположенiе, котораго ни исторiя, ни любословiе (философия) потвердить не могутъ. Что значитъ: „несмешанное Сербо-Болгаро-Македонское наречiе? Что Сербскiй и Болгарскiй суть два различные, языка или наречiя, нетъ ни малуйшаго сомненiя: сiе различные обоихъ языковъ, начиная отъ ныне, возходитъ въ древность къ своимъ старымъ прадедамъ въ паралелномъ разстоянiи, то есть, сiи языки были различны между сябаю во всемъ времена…И такъ остается намъ „Болгаро-Македонское”. Но не уже ли и cie последнее слово значитъ какой либо новый языкъ, или наречие? - Нетъ, Maкедонiя есть названiе одной страны, а жители ея суть Болгаре, которые могутъ называться Македонцами, потому что обитаютъ въ Македония. По сему Македонское значитъ Болгарское же.”
Перевод: Най-напред авторът се разправя с вече появилите се опити, да се изкара че Св. Писание” било преведено на „древен Сръбски”, тъй като нито историята, нито любословието не могат да го потвърдят. Че Българският и Сръбският са два различни езика, няма „ни малуйшаго сомненiя” и тази гипотеза моментално е отхвърлена. А какво да правим с „Българо-Македонската” версия? Тук Юрий Венелин е направо жесток. Ами то Македонският не е никакъв нов език или даже наречие. Македония е страна, чиито жители са Българи, които могат да се наричат и Македонци. Всъщност, Македонско значи Българско. Ех, дано Юрий Венелин да не разбере, че преди няколко години в посткомунистическа Русия откриха за първи път факултет по „Македонска филология”. Направо ще се обърне в гроба си.
Прадалжаем: „И такъ Кириллъ и Методiй перевели Св. Писанiе не на какой другой языкъ, какъ только на Болгарскiй, именно на Болгарскiй; или, что одно и тоже, Церковный языкъ, употребляемый ныне въ Россiи, Венгрiи, Сербiи, Далмацiи и въ самой Болгарiи, есть языкъ Болгарскiй, мертвый въ прочихъ странахъ, но живой в народный еще и ныне въ Болгарiи. На другой языкъ или наречiе Св. Писаниiе не могло быть переведено, какъ только на Болгарскiй; cie показываетъ какъ исторiя, такъ и самое языковеденiе…Наконецъ, неоспоримымъ всему сказанному служитъ доказательством и подтвержденiемъ нынешнiй языкъ Болгарскиiй, живой и истинный отпечатокъ Церковнаго… Наконецъ, неоспоримымъ всему сказанному служитъ доказательством и подтвержденiемъ нынешнiй языкъ Болгарскиiй, живой и истинный отпечатокъ Церковнаго.”
Авторът става все по-жесток в заключенията си: И така, Кирил и Методий са превели Св. Писание не на някакъв си друг език, а САМО на Български, ИМЕННО на Български. Църковният език, който се употребява и до сега (1853) в Русия, Унгария, Сърбия, Далмация и в самата България, е ЕЗИКЪТ БЪЛГАРСКИ, вече мъртъв в другите страни, но още ЖИВ НАРОДЕН ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ. Абсурд е, казва руският академик, Св. Писание да е могло да бъде преведено на друг език, освен на Български, защото това показва както историята, така и самото езикознание. И какво по-неоспоримо доказателство за това има от днешния Български език, ЖИВ и СЪЩИНСКИ ОТПЕЧАТЪК НА ЦЪРКОВНИЯ, отсича професор Юлий Венелин.
Финал: „Весма справедливо говоритъ почтенный Добровскиiй, что Св. Писание, то естъ Церковнныя книги, перешли не изъ Моравiи къ Болгаром, а наоборотъ изъ Болгарiи въ Моравiю, …а после также непосредственно изъ Болгариiи въ Россiю. Слово: „и Сербiи” здесь не нужно; ибо нельзя о ней сказать того, чего о Болгарiи. И такъ Кириллъ и Методий (если они) переводили Священное Писание на Болгарскиiй языкъ и для Болгарскаго народа, …перевели Библiю для Болгаръ, а не для Моравовъ. Все древнейшiе памятники Церковной Словесности писаны на одномъ Болгарскомъ языке, и всякiй Чехъ, или Моравянинъ долженъ признаться, что его праотцы, прежде нежели ввели у нихъ въ употребленiе Латынь, пели тропари и кондаки на семъ самомъ, неупотребительномъ среди ихъ, наречiи, точно какъ и ныне еще поютъ Pocciяне!”
Финалът е буквално безмилостен: Правилно бил констатирал почтеният Зобровский, че Църковните книги са дошли НЕ от Моравия в България, обратното, ОТ БЪЛГАРИЯ В МОРАВИЯ., а след това НЕПОСРЕДСТВЕНО ОТ БЪЛГАРИЯ В РУСИЯ.. Думата „Сърби” тука няма място. Кирил и Методий са ПРЕВЕЛИ СВ. ПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД., ПРЕВЕЛИ СА БИБЛИЯТА ЗА БЪЛГАРИТЕ, А НЕ ЗА МОРАВЦИТЕ. ВСИЧКИ НАЙ-ДРЕВНИ ПАМЕТНИЦИ НА ЦЪРКОВНАТА СЛОВЕСНОСТ СА ПИСАНИ НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. Всеки Чех и Моравец трябва да признае, че неговите праотци, преди да въведат в употреба Латинския, са пели тропари и кондаки на същото НЕУПОТРЕБЯВАНО СРЕД ТЯХ НАРЕЧИЕ, НА КОЕТО И ДОСЕГА ПЕЯТ РУСИТЕ! С това членът на Руската императорска академия на науките Юрий Венелин е сложил точка по въпроса преди повече от 150 години. Преди истината я горяха на комунистически аутодафета или я заключваха в дълбоките подземия на „Тюрмата на народите” (Хр.Ботев). Във века на Интернета никой не може да се оправдава, че не я знае.
azbuka, повече четене му е майката и по-малко шпрехен. „Les Thraces en Egypte ptolemaique”,1977, Prof. Velisar Velkov, Prof Alexander Fol; “Hellenistic Egypt”, 2007, Jean Bingen, Roger S. Bagnall. Чети, за да вденеш, защо от времето на Александър Велики и Птолемеите Траките са вторият по големина народ в Египет след старите египтяни. Ако се интересуваш какво „работят” там, ще ти кажа вкратце: 1. Формират тежката кавалерия в гвардията на Птолемеите; 2. Пълководци, стратези и губернатори. 3. Кавалеристи и пехотинци в елитните войскови поделения; 4. Победители в големите спортни игри, имената им са издялани на каменните стели; 5. Колонисти с висок военен и граждански социален статус. 6. Земеделци в оазисите и селата. 7. Пенсионирани войници, построили си вили и женени за египтянки. От смесването на тракийския със староегипетския се получава „коптският” език, а не циганският. Коптите са ранни християни като Тракийците. От коптския арх. Йоан от Никиу знаем, че Цар Кубрат е бил християтин.
|