Zoograf
Senior Member
   
Posts: 643
Joined: Jul 2010
Reputation:
30
|
(21-08-2012, 06:57 PM)Филибе Wrote: Нека да анализираме нещата. Първо нациите са продукт на държавите, като политико-териториални общности, въздействащи на всички свои граждани чрез своето законодателство и държавна политика.
Възникването на нацията е свързано с развитието на производствените отношения, създаване на обща култура и език. Този процес се развива по различен начин и с различни темпове на различни места и зависи от специфичните условия. През средновековието обединителните звена, които свързват в едно цяло разнородните етнически групи са държавата, религията и етническата култура. По-късно се образуват регионални общности, съвпадащи с определени географски области, които имат известна политическа обособеност и специфични за всяка от тях културни ценности. В тези бързо образуващи се общности започва постепенно да се заражда съзнанието за принадлежност към една обща група от хора, обвързани с еднаква и специфична за всяка от тях идентичност, което всъщност е зараждащият се национализъм. Во Европа и Балканот во Среден век имало барем 10-20 пати повеќе држави отколку денешни народи. Понатаму гледаме дека во многу од нив, некој од нив најразвиени и најбогати земји, и покрај непрекинат континуитет пак нема една народносна свест. Ако ја погледнеме мапата на Балкан пред нејзиното освајање на Турците ќе видеме латински државички во Средна и јужна Грција кои се со континуитет од 250 години (многу повеќе од вкупното време на Македонија во било каква Бугарска држава) и тие немаат оставено никаква трага таму во земјите каде се до скора (19 век а и денеска понекогаш се користи) се идентифицираа исклучиво со името Ромеи - т.е. Римјани. Понатаму, Бугарија е тогаш поделена на 3 држави, а претходното Србско царство е поделено на уште повеќе државички.
Значи или се работи за некој многу специјални услови каде државата прави народ, кои успеваат многу ретко, или се работи за накнадно поврзани работи, односно измислени приказни за време на романтизамот од 19 век ( а кај нас, и во 20-21 век).
(21-08-2012, 06:57 PM)Филибе Wrote: Така, хайде сега да се фокусираме върху процесите на балканот. През 15 век балканските държави, който са християнски, губят независимостта си от османската империя. Когато през 19 в. си възтановяват държавността, въпреки големият демогравски срив имаме държави с преобладаващо християнско население. Е, тогава питам - откъде се е взело това население, ако не са потомци на хората от 14в. Относно етническото самоопределяне, съществуват стотици документи за този голям период, които показват къде са живели сърби, гърци и българи, и къде във времето е имало съжителство помежду им. Примерът ти с Франция не е много уместен, защото етносите на балкана, макар и с отрицателна демография се е консервирал. Кое ми дава право така да разсъждавам - ами религия и социалната структура.
Българското семейство било моногамно, за разлика от това на османлиите мохамедани, които живеели в полигамно семейство /един мъж можел да има четири съпруги/. Това различие рязко разграничава двете етнически общности, не допускало смесването им и помогнало да се съхрани българската идентичност. Чрез жилавата моногамна семейна традиция българите останали здраво свързани с европейската християнска цивилизация.
Семейството било задължителната социална група, в която преминавал животът на българите. Средното българско семейство от онази епоха се състояло от пет души – мъж, жена и три деца. Ръководна и представителна фигура бил мъжът – съпруг и баща, глава на семейството. Той бил юридически собственик на семейното имущество и пълновластен господар, който решавал всички общи и лични проблеми. Семейството без мъж било непълноценно. Съпругата майка се грижела за всекидневния бит и отглеждането на децата. Тя участвала наравно с мъжа си в основната селскостопанска дейност, но била натоварена и с грижите за двора, градината, домашните животни и осигуряването на облеклото. Разграничението на функциите и на социалния статус на мъжете и жените било задължително условие, чрез което се препредавал трудовият опит. През столетията на османското владичество семейството се превърнало в крепост на българщината. То възпитавало децата си в духа на българските народностни традиции, основани върху християнската етика и обредност. В семейната среда децата усвоявали родния си майчин език, стереотипа в семейните междуличностни отношения и израствали като българи християни, които стриктно спазват нормите на православната вяра и всички изисквания на патриархалния морал. Така семейството било главната опора на българското народностно съзнание, т.е. то съхранило и запазило чувството за българска народностна принадлежност, а вярвам, че и при сърбите например е било така....
Пред да дојдат Турците, Македонија беше изолирана од Бугарија долго време, така да тие специфични услови кои се различни од другите народи, е всушност после, значи дуалното господарство на Турците и Грчката црква. Односно, и кај другите го има ова, ама не во тој интензитет и не со тоа траење. Тоа е можеби најмногу што не зближувало. А не некаква Бугарска држава пред 1000 години. Се што напиша за семејството е ОК, ама не гледам по што е различно од било каде во Европа во тоа време. Значи бараме што е тоа што Македонецот го направил различен од другите народи околу себе освен Бугарите. Се дели ли тука некаква колективна свест? Всушност, Србите велат дека основата на нивната колективна свест е православието и косовскиот мит. Е ама тој истиот мит бил длабок и во Македонија, а искоренат е за време на Егзархијата. Не само во народни приказни туку и кај (раните) преродбеници, на пример кај Кирил Пејчиновиќ пишува многу, Џинот исто, Мисирков спомнува за митот, итн. Дали ова за тебе компатибилно со бугарска народносна традицији кој ги спомнуваш. Јас можам митот да го објаснам како целосно неврзан од српството ама за тоа покасно. Е ама со вас пак имавме врска да и ние и вие го велевме сопствениот јазик за бугарски и од таму се почна. А всушност се работи за група на диелекти кои не се многу различни од денешните диалекти па можеме да ги споредиме денеска.
(21-08-2012, 06:57 PM)Филибе Wrote: Във Франция след 100 год. преобладаващото население може да бъде чернокожо, тогава кой ще каже от кога се е формирала съвременната френска нация!? Смятам, че на балканот барем от 14 до 20в. нема такова вмешателство от вън, не е и документирано. Вътре в империята е имало опасност от асимилаторската политика на някои от султаните, но поради икономическата нецелесъобразност и силен отпор от страна на българското население, не се осъществили желанията да бъдат обърнати в исляма, като по този начин да се загуби и народността.
Како не е документирано? Всушност тука за време на Турците итекако имало демографска динамика. Муслиманите во 16 век се мнозинство во Македонија ( мислам и во Бугарија е исто, треба да проверам), посебно во градовите каде се по 70-90%.
Христијаните се воглавно по селата каде имаат исклучиво локален идентитет (од некој кој се родил и умрел во исто село и бил неписмен, и не може да се очекува повеќе). Од 18 век па натака ситуацијата се подобрува за христијаните и стануваме мнозинство во 19 век. Во истото време во Македонија влегуваат разни етноси со различити култури и религији - Турци, Албанци, Власи (од Москополе), Цигани, Евреи, Ерменци итн. А и пред Турците отсекогаш во Македонија доаѓале, поминувале, останувале разни луѓе од различити страни на светот. Така да тешко е да се каже имало некаква демографска слика која останала речиси иста со ток на 5 века, напротив имало тука поприлични крајности, и кога ќе се земе се во предвид , единствен идентитет покрај христијанството бил воглавно локалниот.
Бензинoт e ваш, a идејите наши.
О. Б.
|
|