(21-06-2011, 07:39 PM)Zoograf Wrote: (19-06-2011, 04:04 PM)Guest Wrote: Ednostavno be zograf. Celata zabuna okolu makedosnkata-bugarska vrska doagja od
VMRO. 99% na sporovite sto gi imame so Bugarite e okolu VMRO.
Makedonskite istoricari gi zemaat niv kako osnova, t.e. avtenticen pokret za
nezavisna Makedonija. Problemot e vo toa sto:
1) VMRO e sozdadeno od egzarhiski ucenici vo vreme koga Bugarskoto vlijanie vo
Makedonija e na vrvot. Ednostavno, pogresni heroji slavime.
2) Samiot VMRO e precenet. Sto samo pokazuva kolku beden bil otporot kon
Turcite. Koj bil vrvot na VMRO? Vostanie koe e zadusheno za 2 nedeli.
Najgolemata bitka (kaj Meckin kamen) ima 40 zaginati od nasha strana. Drugite
"bitki" se po 7-8 zaginati ovde onde. Drugi vostanija traele mnogo podolgo ama
nekako ne se bitni - zosto?
3) Nivnoto vlijanie opagja naglo posle Ilinden. Toa delumno go objasnuva
srpskiot uspeh vo 1908 a i slicniot izboren rezultat vo 1912. Patem receno za
ovie izbori nikoj ne pisuva. Kako e mozno za tamu nekoja zaseda na nekoj komita
da se pishuva felljtoni a za legitimni izbori koi mozat mnogu povekje da
objasnat za sostojbata vo toa vreme - nisto. Pateticno.
4) Vistinskata istorija e toa sto site tie revolucionari (VMRO pred 1903 kako i
komunistite pred 1943) se marginalci cije znacenie e ustostruceno retroaktvino
od nasite istoricari i toa samo odredni aspekti - drugite aspekti, kako i mnogu
drugi licnosti od toa vreme se izbrisani.
Донекаде си во право. Што е и една од причините зошто оваа тема требаше да заврши таман пред преродбата. Сепак ВМРО, преценет или потценет, е премногу важен за историјата на Македонија и треба да го славиме. Фактот дека оранизацијата влечи на Бугарска страна, значи дека треба заедно со нив да славиме некои важни настани - нпр Илинден. Не гледам тука многу проблем.Но има тука уште нешто што напиша. Имаше тука некој напиша дека Македонците се екслузивен народ односно до македонската нација се доаѓа по метод на негација - т.е. најпрвин не сме Грци, потоа не сме Бугари и не сме Срби. Значи нешто четврто - епа Македонци. Значи и покрај тоа што секој побогат или писмен пишувал на грчки, и покрај тоа што јазикот се нарекнувал бугарски и покрај тоа што голем број славеле слава и фолклорот ни бил полн со митологијата од косовската битка. Односно заради комбинацијата на сето претходно кажано. Јас така го гледам српскиот успех во 1908, не толку заради србоманија колку отпорот на голем број на населението да се идентификува со Бугари и Бугарија. Ваков отпор не постои, или е многу помал порано, на пример кога се гласа за Егзархијата - но тоа е затоа што се подразбира под Бугари тогаш е многу порелаксирана. Лори во онаа публикација што ја ставив, зачврстувањето на терминот го нарекнува ‘јакобинизам‘ во Бугарија, и тука е целосно во право. Но истовремно може да се каже и спротивно, дека македонската нација е инклузивна, бидејки абсорбирала пробугарски, просрпски, прогрчки настроени, како и некоји други со несловенско потекло - нпр голем дел на Власи и православни Албанци. Екслузиван или инклузивен, поентата е да не ги судиме луѓето бидејки имале ставови кои не се компатибилни со денешното поимање на македонската посебност, туку да вложиме поголем напор да го разбереме времето во кое живееле.
Чичко Сталин е казал: "Не е важно кой как гласува, важното е кой брои бюлетините". И е бил прав. А относно изборите през 1908 г. питам: Кой брои бюлетините? Младотурците разбира се... Осмвен до броенето тие са подпомагали всячески сръбската пропаганда (по подобие на древното римско правило: "Разделяй и владей"). Ето какво пише един съвременник на събитията:
Въ септемврий 1908 г. станаха първитѣ хуриетски избори за избиране на гласници, които пъкъ отъ своя страна ще избиратъ депутатитѣ. За агитатори въ Азотъ отъ страна на българската листа заминаватъ Тодоръ Ораовчановъ и Александъръ Мартулковъ. Гласуването отъ всички села става въ с. Богомила, седалището на мюдюра. Състезаватъ се само две листи: българската съ коалиционната (младотурци съ сърбомани).
Сръбската пропаганда, като естественъ съюзникъ на турцитѣ, вдига всички свои агенти на кракъ. Четитѣ на Бабунски и Тръбичъ, въорѫжени съ револвери, се явяватъ на изборнитѣ урни въ село Богомила. Последнитѣ чрезъ тероръ и заплашване се стремятъ да спечелятъ гласоветѣ на избирателитѣ. Понеже цѣлото население бѣше попаднало подъ тѣхния тероръ, тѣ напълно вѣрваха, че изборитѣ ще бѫдатъ спечелени отъ тѣхъ. И мало и голѣмо бѣше навело глава отъ страха предъ бѣсния тероръ на пропагандата.
Всички гласоподаватели българи отъ селалата Бистрица, Црешново, Теово, Орѣше, Папрадище, половината гласоподаватели отъ с. с. Ораовдолъ и Габровникъ влизатъ групово въ с. Богомила и, манифестирайки своята националность, явно гласуватъ за българската листа. Тази демонстрация вбѣсява войводитѣ на сръбската пропаганда Бабунски и Тръбичъ.
Гласоподавателитѣ отъ с. с. Богомила, Оморани (заедно съ албанцитѣ отъ последното село), Мартулци, Мокрани, малка часть отъ Теово, албанцитѣ отъ Согле и малка часть отъ Габровникъ, водени и напѫтвани отъ сръбскитѣ войводи, гласуватъ за коалиционната листа.
При това положение ясно се очертаватъ два фронта. Остава да гласува само селото Нежилово.
Следъ това пристигатъ и гласоподавателитѣ отъ село Нежилово. Сръбскитѣ войводи и четници веднага се пръскатъ между нежиловци, за да имъ въздействуватъ да гласуватъ за коалиционната листа.
Опасявайки се, че ако нежиловци, предъ страха отъ главорѣза Бабунски, гласуватъ за коалиционната листа, последната ще спечели, още повече виждайки, какъ Бабунски, Тръбичъ, четницитѣ имъ и всички надошли отъ порѣчкитѣ села учители и свещеници на про-
пагандата ще сломятъ духа на нежиловци и ще въздействуватъ на по-слабитѣ духомъ, Александъръ Мартулковъ отива между нежиловци и имъ заявява: „Азъ съмъ назначенъ учитель въ вашето село отъ митрополитъ Мелетия, който е вашъ духовенъ баща. Признавате ли го за вашъ духовенъ баща? Ако го признавате, вие ще си останете въ лоното на Екзархията и ще гласувате за българската листа. Виждамъ, че при васъ сѫ дошли агентитѣ на пропагандата да ви кандардисватъ да гласувате, за своитѣ поробители турцитѣ. Ако вие гласувате за коалиционната листа, ще трѣбва окончателно да се откажете отъ българското име. Сега поне имаме хуриетъ и вие не трѣбва да се плашите да дадете своя гласъ за вашата, българската листа”.
Селянитѣ, окуражени отъ бодритѣ слова на Мартулкова, единодушно заявяватъ, че тѣ сѫ българи, че признаватъ владиката Мелетия и че ще гласуватъ за българската листа.
Между това, обаче Бабунски и Тръбичъ имъ заявяватъ, че трѣбва да държатъ у глава и да правятъ смѣтка, какво вършатъ, защото последицитѣ ще бѫдатъ много тежки. Отъ страна на пропагандата почватъ увещания и жива агитация между нежиловци. При това положение тѣ изпадатъ предъ алтернативата: ако гласуватъ за българската листа, ще попаднатъ подъ ударитѣ на сръбскитѣ главорѣзи; ако гласуватъ за сръбската листа (коалиционната) трѣбва да станатъ явни сърбомани. У тѣхъ се почва борба, борба за запазване живота си отъ вандалищината на главорѣза Бабунски. Тоя застой се използува отъ агентитѣ на пропагандата, които започватъ да увещаватъ селянитѣ, за да ги взематъ на своя страна.
Виждайки, че нежиловци не смѣятъ открито да излѣзатъ и гласуватъ за българската листа и че, подъ въздействието на Бабунски и Тръбичъ, може да гласуватъ за коалиционната листа, Александъръ Мартулковъ застава срѣдъ нежиловци и имъ заявява: „Нима не ви стигатъ толкова мѫки и неволи, нима пакъ ще гласувате за своитѣ касапи? За да бѫде вълкътъ ситъ и агнето здраво, най-добре ще направите да гласувате за миллета (народа), но понеже такава листа нѣма, то за до ви е мирна глава, не гласувайте за никоя листа, проте-
стирайте противъ вашите касапи, бойкотирайте този изборъ и се върнете въ селото си”.
Думитѣ на Мартулкова попадатъ като балсамъ въ душата на изтерзанитѣ нежиловци и тѣ единодушно заявяватъ, че бойкотира избора и ще се върнатъ въ село, безъ да гласуватъ.
Агентитѣ на пропагандата, начело съ Бабунски и Тръбичъ, вбѣсени отъ думитѣ и дѣлата на Мартулкова, се нахвърлятъ върху него съ извадени револвери. Веднага обаче въ помощь на Мартулкова се притичатъ организационнитѣ дейци теовчанитѣ Петъръ Ацевъ и Андрея Ангеловъ и Тодоръ Ораовчановъ заедно съ нѣколцина орѣшани и бистричани. Двата лагера заставатъ едни срещу други, съ извадени револвери, готови да окървавятъ изборната урна.
Въ критическия моментъ, когато вече кървавата разправия е належаща, турската власть се намѣсва и арестува Мартулкова.
Бабунски и Тръбичъ следъ арестуването на Мартулкова почватъ наново да увещаватъ нежиловци да гласуватъ за тѣхната листа, обаче селянитѣ настояватъ да бойкотиратъ избора и не щатъ да гласуватъ.
Турската власть, попаднала въ особено положение, а най-вече виждайки, че ще изгуби изборитѣ, взема решение да изгони всички агитатори на българската листа отъ изборното мѣсто. Тогава българскитѣ агитатори заявяватъ: „когато искате да отстраните отъ изборната урна насъ, трѣбва да отстраните и всички сръбски агитатори: Бабунски, Тръбичъ и четницитѣ имъ, всички учители и свещеници дошли отъ далечнитѣ сърбомански села, безъ да иматъ право на гласоподаване, а само да влияятъ на избирателитѣ. Турцитѣ, виждайки, че може да стане голѣмо кръвопролитие, отстраняватъ всички агитатори, като на изборнитѣ урни се допущатъ само гласоподавателитѣ. Въ отсѫтствието на агитаторитѣ нежиловци гласуватъ.
Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието