(29-01-2011, 04:37 AM)Zoograf Wrote: Oxonian,
Деновиве сум зафатен со работа па не стигнувам да одговорам веднаш.
За жал, морав да користам Google translator да отприлика разберам што сакаш да кажиш во делот каде зборуваш Бугарски. Сметам дека и моите пра-пра дедовци би користеле слично, воколку транслаторот беше достапен. Ама не било, и што стана...
Знаејки дека мојот јазик многу малку се разликува од преродбениците (који освен Џинот, сите се од Охридско/Струшко како и моите родители), би те прашал како ти ја разбираш таа ‘хилядолетна традиция на един държавотворен народ‘. Би можел да зборувам за фактот дека секоја династија е симбол на нов етнички елемент во таа Бугарска држава, ама тоа си е ваша работа.
Ок, нема проблем, вие си знаете. The everlasting Bulgarian. Меѓутоа, кога зборуваш за мојата Mакедонија и мојот Oхрид би те замолил да ми објасниш следново:Како се манифестира таа блгарштина за тие 10 векова? Односно, врската на Македонија со Мизија и Тракија?
1) Некој ке каже јазик. Меѓутоа разликата помеѓу македонскиот јазик/диалект и бугарскиот јазик е поголем од српско/хрватски/бошњачки/црногорски каде станува збор за практично идентичен јазик.
2) Колективната меморија на народот. Кој еп/приказна/легенда има во Македониија за некој Бугарски цар или Бугари? Сите се за некакви локални владари, или глобални чиј центар се во Македонија - 80% се Крали Марко, ама има и за Александар, Самоил, итн...
3) Христијанството е најважна форма на идентификација. Во Македонија има помалку од 5% од сите цркви изградена од некаква Бугарска држава. Каде рајата си го црпи тоа многувековно блгарштина ако не во црквата?
Тоа што ви доаѓа вас во корист, е употребата на етноминот Бугарин. Но за тоа има објаснувања од Мисирков и други. За тоа во некој следен пост.
Многу често гледам да Бугарите пишуваат за некаков континуитет на бугарштината во Македонија од 10+ векови, па ме интересира што подразбираат под тоа, посебно во релација Македонија - Мизија/Тракија.
Темата ја одвоив, бидејки нема врска со ВМРО. Ако е возможно, без спам, молам.
Зоограф, како що рекол Волтер, не се сложувам со тебе, но кье направам се да ти овозможам да си го искажиш свойот став.
Интересно, че ние от наша страна ви разбираме отлично и не ни трябва гугълски преводач, освен за някой и друг сърбизъм. Как го обясняваш това? Да не би да се дължи на релацията книжовен език -> регионална норма, в смисъл, че ние македонския го разбираме според принципа на дедукцията: придвижваме се от общото към частното (посебното, поединичното). Докато вие си знаете само локалното.
Вашият език е синтезиран под лоното на сърбохърватския, в изолация от нашия, и върху диалекти, които са географски отдалечени от онези залегнали в основата на българския книжовен език, т.е. североизточните говори от Предбалкана vs. прилепско-велешките на югозапад. Отделно, вашият език е тъпкан със сърбизми, а нашият - с русизми.
Сръбски и хърватски били по-близки. Ами как няма да е така, когато са базирани на един и същи щокавски диалект от източна Херцеговина, и след 80 години централизирано езиково строителство под общ държавен покрив. А, да бяха взели хърватите някой чакавски или кайкавски говор и да не беше съществувала Югославия, дали щеше да им е така близък езикът със сръбския?
Но да оставим книжовните норми - между диалектите от двете страни на македонско-българската граница няма почти никаква разлика. При това, без да броим Пиринско. Твоите пра-пра-дедовци от Охрид не биха имали никакви проблеми да се разберат с моите от Шопско, бъди сигурен. Додека, не сум баш сигурен дека би се разбрале така цвърсто моите со тие на Вовата да речем.
Как се манифестира българщината в Мизия, Тракия и Македония през 10+ века? Ами покрай присъствието и отстояването на българското име: всяко въстание или завера кулминира в прокламации за свобода на българите, на три пъти се възстановява държава с името Българска (без значение какви династии са я управлявали), охридският архиепископ е пастир на българите, Възраждането е дело на самоопределящи се като българи, и т.н.
Колективната памет не е добър показател. В България да не мислиш, че има предания за Аспарух, или даже Симеон? Има само една песен запазена за последния български цар, Иван Шишман, ма и за нея не е сигурно колко стара е. За Самуил немате никакъв спомен сред народа, вервай ми. Нито ние, нито вие. Творчеството свързано с неговата личност не е народно. А за Александър, не ме разсмивай. Доколкото имате нещо във фолклора, то е с много късна датировка и вероятно е прихваното от гръцките попове. От друга страна, в Близкия Изток и в Афганистан има истински легенди и народен епос около Искандър. При вас това просто го няма.
Крали Марко е прославен юнак не само в Македоия, а из централната част на Балканите изобщо. В сръбския и шопския фолклор също фигурира навсякъде. Дали има някоя песен за Марко, която да го представя като македонец, обаче?
Ето една съчинена от помаци от Тиквешията:
Крали Марко шетба шетал,
шетба шетал по широка земя,
шетал, шетал – та дури в Едрене,
во Едрене – града ми голема
и ми влезе в султанова джамия.
Во джамия гледа стар имамин.
Гледа Марко, гледа и се чуди:
стар имамин по турски се кланя,
по бугарски на бога се моли.
Приближи се Марко до имамо
и по рамото той си го тупа:
– Ой, имаме, бре ти стар имаме,
защо ти по турски си се кланяш,
а бугарски бога си го молиш?
– Отговори той стари имамин:
– Дейгиди бре, Марко Кралевике,
язе сум си от таа Тиквешия –
Тиквешия – здрава Бугария!"
{Песента е записана от тиквешкия революционен деятел Д. Попандов}
За църквите можеш да провериш в
'Български старини из Македония,' Йордан Иванов. Има я онлайн.