Имам ги, ама сега да се држиме конкретната тема. Ете што пишува Тјулејков.
На 9 и 10 септември Ар. Йовков и Г. Занков са поканени на отдавна исканата от тях среща. Предупредени са Ив. Караджов, Ар. Манасиев, Борис Тиков, Кирил Паунов (Црън Киро), а в боева готовност още на 11 септември е приведена градската стража. Потърсено е съдействието на околийския полицейски инспектор Костадин Алексиев и началника на военния гарнизон. Пратениците на Илинденската организация пристигат на 12 септември. Тогава, в петък вечерта, в къщата на Панайот Райнов се разиграва кървавата драма. Неочаквано пада убит Ал. Василев, застрелян в гръб от К. Дрангов. Димящите револвери на Й. Гюрков и К. Дрангов са насочени и към гърдите на Ал. Протогеров, но нареждането да не се убива генерала е спазено. Актьори в баталната сцена са още П. Шанданов и П. Михайлов. На другия ден пада убит от терориста Асен Даскалов и Г. Атанасов. Убити са още Ангел Коларов и Димитър Петрински.244
Илинденци намират временен приют при военните власти, които спокойно гледат на вършените убийства и изпращат определените жертви до гарата, знаейки за пъкления план. В околностите на с. Сопово, Дупнишко, е заловен и убит Ар. Йовков. Г. Занков успява да се спаси. Промъквайки се в Дупнишко, Самоковско и Софийско, той наблюдава свободното движение на терористите по гарите, влаковете и селата, както и по “върховете и полите на Витоша”.245
На 13 септември 1924 г. Мирчо Кикиритков убива в София Славчо (Владислав) Ковачев от гр. Щип, бивш секретар на Върховния македоно-одрински комитет, федералист и един от първите инициатори за учредяване на Македонския научен институт. В същия ден Владимир Димитров (Владо Шофьора, Черноземски) застрелва депутата Д. Хаджидимов от с. Горно Броди, Серско, член на ЦК на БКП. Двамата убийци са заловени и по-късно с цел да бъдат оневинени пред съда, от името на ЦК на ВМРО с дата 7 септември са съставени “оневиняващи ги” възлагателни писма. Убитите на 13 септември са осъдени от специален организационен съд заради “заговора против ВМРО и за интелектуалното им съучастничество в убийството на Т. Александров”. Антидатираните документи не са подписани от Ал. Протогеров.246 Но той се “солидаризира” с извършената конспирация като одобрява действията на “неотговорните лица”. Законният член на ЦК утвърждава присъдите, а Михайлов укорно споменава, че сред наказаните са лицата, с които Протогеров е искал “да стане другар в ЦК”.247
Правителството на Ал. Цанков се старае да представи събитията в Г. Джумая като следствие от борбата между националисти и федералисти-болшевики. Българският печат се пълни със сензационни заглавия за предотвратения метеж и насроченото за 14-15 септември обявяване на “Петричко в съветска република” начело с Ал. Василев.248 За съжаление в публичното съзнание на българската общественост темата Македония все по-често започва да се свързва с кървавите братоубийства и граждански междуособици, а не толкова с положението на сънародниците в Югославия и Гърция. Внушителните панихиди и искрено оплакване определят заслуженото място на Т. Александров като легендарен революционен водач на българското освободително движение в Македония. След вестта за “изменническото убийство”, населението в Петрички окръг чрез траурни шествия, събрания, телеграми и др. форми, дава израз на преклонението си пред неговата памет.249
До прокудените от родните краища македонски българи е изпратена телеграма, чиито автори са главните вдъхновители и действащи лица на 12 септември – Ив. Михайлов, К. Дрангов, А. Даскалов, В. Мечкуевски, Ар. Манасиев, Ив. Караджов, Т. Кочерински (Стоилов), Д. Иванов, Б. Тиков, К. Алексиев и К. Паунов. Те призовават в “тези велики дни” да бъде следван примерът на великия покойник Т. Александров и уверяват, че “всичко честно и идеалистично е с неговия дух”.250
Докато младите последователи на Тодор Александров желаят да продължат и в окръга започнатото от Г. Джумая дело, то Ал. Протогеров се съвзема и на 16 септември упълномощава своя довереник о. з. полк. Климент Кръстев да отиде в Петрич. Още същия ден той пристига в окръжния център и се среща с легендарния струмишки войвода Г. Въндев, неговия секретар Ал. Попов, кмета на града Чапразов, Хр. Медникаров, околийския началник З. Новев и с офицери от гарнизона.251 Пълномощникът на Ал. Протогеров е първият организационен човек, дошъл отвън след събитията. Той установява, че от няколко дни в града се спотайват Щ. Влахов и Д. Вретенаров, а на 14 септември е правена панихида в памет на Ал. Василев. Неговите съмишленици начело с Хр. Медникаров ликуват за убийството на Т. Александров. “Положението и духът на Алеко” се държат още от Г. Манолев, П. Говедаров, Н. Хаджиев, Г. Стоянов (Гогата Полски) и др.252
На третия ден от престоя си в Петрич Кл. Кръстев е предупреден, че Щ. Влахов и Д. Вретенаров се намират в с. Припечене (дн. Генерал Тодорово). Веднага “четири вагончета” с четници, водени от Милан Постоларски и “20 – 25 войници с офицер” са отправени към селото и къщата е обкръжена. От телеграмата на видния петрички гражданин Ат. Калибацев става ясно, че градът е окичен с черни знамена, ще има панихида с траурно шествие, а физическите убийци на Т. Александров са избити в с. Припечене. На същия ден, 18 септември в Пловдив пада убит Ч. Кантарджиев.253
Горноджумайските събития са бойно кръщение за новото попълнение в редиците на ВМРО. С организаторския си и конспиративен талант като естествен негов водач се налага Ив. Михайлов, избраник и ученик в революционното дело на убития Т. Александров. Ръководните дейци решават на 17 септември 1924 г. да започне незабавно подготовката на отдавна отлагания общ конгрес. В помощ на Ал. Протогеров, макар и в разрез с правилника и устава, Ив. Михайлов е назначен за секретар на ЦК. От 23 септември той е упълномощен от Ал. Протогеров “да действа в Петрички окръг” за умиротворяването на района.254
|
Search
Member List
Calendar
Help
12 септември 1924 г.
Браво бе машко.
