[1] Из “История” на Никита Хониат (1):
“Иванко въстанал във Филипопол. Както по-горе казахме, той бил преименуван Алексий и станал зет на императора, като се оженил за една от неговите внучки, получил по-голяма власт, отколкото трябвало, и станал главнокомандуващ на войските, които били разположени и настанени около Филипопол срещу неговите сънародници власите.
[2]Из “История” на Никита Хониат:
“След това императорът тръгнал на предстоящия му поход и стигнал до Кипсела [Ипсала, Турция], за да направи нещо полезно за тракийските градове, които власите и скитите опустошавали. Освен това той си поставил за цел да плени Хриз или поне да спре нападенията му, които той правел неочаквано, опустошавайки околностите на Сер. Този Хриз бил по народност влах, малък на ръст и не само не се присъединил към въстаналите срещу ромеите Асен и Петър, но дори станал съюзник на ромеите и дигнал оръжие срещу тях заедно със своите петстотин души сънародници. Не след дълго време той бил обаче арестуван и поставен под стража, понеже, отстъпвайки пред желанието на своите сънародници и напредвайки във всичко, се стремял да си създаде независима власт. След известно време бил освободен и изпратен да пази Струмица, но той измамил надеждите на пратилия го там император и злоупотребявайки с положението си, станал неумолим враг на съседните ромеи.
[6] Из “Писмото на папа Инокентий III до цар Калоян” от 24 февруари 1204 г.:
“Ние, желаейки да се грижим с отеческа грижа в духовните и земните работи за народите на българи и власи, които от много време са били откъснати от гърдите на своята майка, уповавайки се на властта на този, чрез когото Самуил помаза за цар Давид, ние те поставяме за цар над тях и ти изпращаме по любимия син Л[ъв], презвитер, кардинал на Св. кръст, посланик на апостолическия престол, мъж предвидлив и почтен, приятен нам между другите братя, царски скиптър и царска диадема, която да ти бъде възложена един вид от нас чрез неговите ръце, след като получи от теб клетвено уверение, че ще останеш предан и послушен на нас, на нашите наследници и на Римската църква и ще запазиш в подчинение и преданост на апостолическия престол всички земи и племена, подчинени на твоята власт. Освен това по молбата на нашия досточтим брат Власий, епископ браничевски, когото изпрати при апостолическия престол, ти предоставяме пълна свобода да сечеш в царството си държавна монета, отбелязана с твоя образ. Също и на нашия досточтим брат [Василий], търновския архиепископ, предоставяме привилегиума на приматство върху всички земи, над които заповядваш. Той и неговите наследници да коронясват с властта на апостолическия престол твоите бъдещи наследници, след като получат от тях подобна клетва, и да имат в твоята земя приматско достойнство и да им бъдат подчинени поставените митрополити както в областта на България, така и на Влахия, които да оказват на примата дължимата според каноническата форма почит и уважение.
[7] Текст на дадената от архиепископ Василий клетва
“Аз [Василий], архиепископ търновски, примат на цяла България и Влахия, от този час занапред ще бъда верен и покорен, на блажения Петър и на светия римски апостолически престол, и на моя господар папа Инокентий, и на неговите католически приемници. Не ще участвувам в дело или съвет, или споразумение, за да загубят те живота си или свой член или да бъдат пленени или ограбени. Съвет, който те биха ни поверили, никому няма да открия съзнателно в тяхна вреда. Ако зная, ще се помъча да попреча на всяко явно зло спрямо тях. Ако не мога да попреча това, ще им известя, колкото може по-скоро. Ще защищавам според възможността си римското папство, честта, достойнството и интересите на апостолическия престол, докато запазвам моя чин, против всеки жив човек. Бидейки призован на събор, ще дойда, освен ако бъда възпрепятствуван от каноническа задръжка. Ще посещавам седалището на апостолите всеки четири години лично или чрез мой пратеник, освен ако бъда освободен по тяхно желание. Ще приема с преданост пратеника за апостолическия престол, за когото ще зная положително, че е пратеник, и ще му помагам в неговите нужди. Когато посвещавам когото и да било от моите подгласници за епископ, ще го карам да се закълне, че ще оказва постоянно повиновение и дължима чест на римския първосвещеник и на Римската църква. По-нататък, когато коронясвам някого за цар на българите и власите според даденото на мене и на моите приемници от апостолическия престол позволение, ще изисквам от него клетвено уверение, че ще пребъде предан и покорен на оногова, който тогава би стоял на апостолическия престол, на неговите приемници и на Римската църква, и всички земи и народи, подчинени на неговото царство, ще запази в повиновение и преданост към апостолическия престол. Всичко това ще спазвам добросъвестно. Нека така ми помага бог и това свето Евангелие сега и в бъдеще. Амин. [1204 г.]
[8] Тържествена клетва на цар Калоян за преминаване под върховенството на римската църква
“В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин. Тъй като бе угодно на господа наш Исус Христос да ме въздигне господар и император на цяла България и Влахия, ..... И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания, че тези блаженопочивши царе на българите и власите .......Разбира се, притежанията на цялата църква в целокупното мое царство и моят патриарх, митрополитите, архиепископите, епископите и всички свещеници нека да бъдат под властта на Римската църква и да държат закона, обичая и последованието, което са държали блаженопочившите царе на цяла България и Влахия, ..... [1204 г.]”
[10] Из “История” на Никита Хониат:
“Йоан [цар Калоян] заповядал на дошлите при него ромеи да се завърнат в родните си градове и да вредят, както могат, на латинците, като се готвят за въстание, докато той сам уреди по-добре тяхната съдба. След като се завърнали в родината си, те разбунтували тракийските и македонските градове с помощта на власите. ...
Ромеите, след като били повикани в Аркадиопол и завладели Димотика, останали в тази страна, имайки немалка подкрепа от страна на власите. Йоан със собствените си полкове и с многобройна помощна скитска [куманска] войска употребявал всичкото си старание да остане незабелязан от латинците.”
[11] Из “Завладяването на Константинопол” от Жофроа дьо Вилардуен (3):
“Тогава пристигна новината, че Йоанис, кралят на Влахия, идваше върху тях, за да подпомогне града; те подготвиха работата си и се съгласиха, че Жофруа маршалът и Манасие дьо Лил ще пазят лагера, и че император Балдуин и всички други ще излязат вън, ако Йоанис дойде да се бие....
И граф Луи, който пръв започна [битката], бе ранен на две места твърде тежко: и куманите и власите почват да нахлуват; а графът бе паднал и един негов рицар, който се казваше Йоан дьо Фриез, бе слязъл и го постави върху своя кон....
[14] Из “Завладяването на Константинопол” от Жофроа дьо Вилардуен:
“Тогава Йоанис [цар Калоян] излезе от Влахия с армиите си и една голяма войска кумани, които бяха дошли при него, и влезе в Романия. И куманите, направиха набег чак до вратите на Цариград. И той обсади Одрин и издигна 33 големи каменохвъргачки, които биеха срещу стените и кулите. А в Одрин бяха само гърците и Пиер дьо Радингам, който бе там с 10 рицари от страна на императора. И тогава и гърците, и латинците съобщиха заедно на император Анри, че Йоанис ги бе така обсадил, та да ги подпомогне...
“Йоанис, кралят на Влахия, който държеше Одрин обсаден, не стоеше със скръстени ръце: ..
|