Не е важно на каков јазик пишува. Важното е што пишува.




Тази земя,

по която тъпча сега,

тази земя,

която пролетен вятър пробужда,

тази земя — не е моя земя,

тази земя,

простете, е чужда.

Сутрин тръгвам.

Фабричният път

го задръства

с рубашки

безброя.

Ние сме слети с сърцето,

с умът,

но… земята не чувствам моя.

Над мойта земя

напролет

лъчите

шуртят,

гърмят водопади

от слънце

над мойта

земя.

Ти чувстваш дълбоко

сърцето на земната гръд

и виждаш как с скокове

раснат безбройни цветя.



Над мойта земя

в небето

опира

Пирин.

И мурите в буря

илинденски приказки пеят,

над Охрид лазура е

толкоз просторен и син,

а още надоле

е светлия бряг на Егея.

Спомням си само.

И ето нахлува кръвта

във сърцето, което

топи се от някаква нежност…

Моя страна! Моя прекрасна страна!…

Поена със кръв

и разлюляна

в метежи.

По Беласица телени мрежи…



Која е неговата земја? Бугарија или Македонија?

Д О К Л А Д

От Никола Иванов Вапцаров върху Македония и задълженията на писателите-македонци към нея, които трябва да следват революционните идеи на Гоце Делчев и Даме Груев.

Да се правят доклади в такъв важен момент със сухо, догматично, теоретично отношение към един проблем, който е в кръвта ни, е мисля светотатство. Не, че не трябва здраво да се разчетат всички обективни и субективни предпоставки, но струва ми се за нас като пишущи македонци е необходима една първична емоционална сила, която да раздвижи кръвта ни, да раздвижи емоционално много притъпени чувства, много спомени и да ни върне на местопредназначението ни. Защото ако в последните години ма¬кедонската революционна борба тъпчи на едно място, струва ми се, че при¬чината е не в липса на теоретично отношение към въпроса, а по-скоро на жива движуща сила.Макар и непълно, макар и не всестранно, македонския въпрос в теоретично отношение е много по-напред, но когато трябваше да се извлече реална практическа полза , когато трабваше да се пристъпи към по-широка масова работа, народната македонска душа здраво залостваше вратата си, защото ние бяхме далече, много далече от нея. Ние не наме¬рихме едно що- годе пригодна форма, за да събудим жива вера в хле¬бар¬ския работник, в обущаря, в гладния земеделец , в дребния чиновник.
Ние теоретизирахме, теоретизирахме, класово разнищвахме един въпрос съвсем конкретен, един прост въпрос, който е спомен, един въпрос чието име е Родина. А той живееше с родилни болки в тези хора, той ги караше да сънуват една малка къща с разцъфтели дървета в Тетово. Или насмолена рибарска лодка в Костур, или една стара легенда, която разказват покритите с мъх зидове на Прилеп, и колко още спомени, които порят съз¬нанието на всеки македонец.
Не че фурнаджийския работник, не че гладния земеделец, не че дреб¬ния чиновник не мислят, че парите за хляба при сегашната икономическа система няма да стигнат и при независима Македония.Но нашата грешка е там, че не намерихме живата връзка между икономиката и живота, между нас и онези, които не разбират нещата в онази ширина, в която ги разбираме ние. И се случи така, че събитията ни надскочиха, удариха ни ритник и след този ритник ! тази вечер едва ние се мъчим отново да запазим равновесие. Случи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват и крепне едно поколение, ентусиазирано от лозунга – Свободна и Независима Македония. Това е най-важния етап от македонския въпрос в последните години, който ние навреме не забелязахме и за чието проспиване носим лична и организационна отговорност. Да се търси организационна отговорност е било винаги лесно. Ние сме свикнали след всяка грешка да правим стереотипни самокритики, да приказваме, да пишеме и все пак да тъпчем на място. Но ако ние милееме за своята Родина, ако в нас има капка македонска кръв, ако в нас е останала искра от благороден патриотизъм, този път трябва да се впрегнем, за да понесеме част от тежестта на едно дело и жестокото величие на една епоха.
Действително страшни упостушения направи в народната душа бившата ВМРО. Тя ни остави едно наследство на огорчение. Една невяра. Нека не си правим илюзии, че народа в Петричко и в бежанията в България знаят добре да разграничават нашия кристален идеализъм от бандитските приьоми на михайловизма. Ние нямаме създадено едно стройно, популярно уче¬ние, което напълно да измести болката от простата душа с вяра. И нашите другари, които ще боравят с политика ,трябва добре да внимават , защото досега е ясно , че още не е преминала организационната антипатия Нашите другари, които ще боравят с политика трябва да оперират внимателно още и затова, че на една наша силна организация, може да бъде противопоставен като политическа нужда отново михайловизма.
Но докато дотука ние търсихме отговорности, които не ни засягаха, които бяха на педя далеч от нас, ето че камшика на обективизма трябва да заиграе и по гърбовете ни. Какво направихме ние, другари, за да помогнем на политическия процес? Направихме ли нещо системно, организирано? Помъчихме ли се поне да създадем убеждението, че съществува македонска литература. Помъчихме ли се да създадем с малките си силици, впечатление че съществува група пишущи хора, която не е забравила обществените си задължения към своята родина? Простете, другари, но аз мисля, че отговора трябва да бъде – не. В това направление не се е направило нищо повече, а дори по-малко от онова, което направи михайловизма. Верно е, че има опити, но те не надхвърлят благородните индивидуални амбиции, макар че по времето на “Македонска земя” имаше обективни възможности за по-широка литературна работа.
Не ме разбирайте криво, не отричам личната саможертва, но тя беше, и е недостатъчна.Ясно е, че е имало причини, които са ни спъвали. Верно е, че работим при нечовешки, тежки условия, но кажете ми биха ли могли тези оправдания да успокоят съвестта ни? Мислите ли че биха могли? Има нещо страшно трагично в нашето положение. Ние се оставихме като писатели да ни влачат на буксир политическите задължения. Разбирате ли ме? Ние трябваше да бъдем авангард, тъй по своему, а останахме надире. Много от нас бяха в крак с политическите лозунги на момента, но колцина усетиха със сърцето си македонския въпрос. Колцина му дадоха жива форма.На какво се дължи това? Само че сме малки таланти ли? Нещастието не е само там.Нещастието беше, че ние казвахме репликите винаги след политическия суфльор. И народеца, простия народец, хлебарския работник, гладния земеделец, дребния чиновник не почувства нашето съществуване и от там не почувства и борбата.
Нашите задачи? Та ние имаме толкова неща да кажем. Един старец умира и пред смъртта го мами зеленото спокойствие на гробищата в родното село, кръста на неговата майка, топлината на родната пръст. Един младеж оре тука земята и мисли, че там тя някак по-другояче мирише, че въздухът е по-друг, че звездите са низко, много низко, че ако сутрин се качиш на Али Ботуш, ще хванеш слънцето.Че старата мисли на чисти понеделник за едрите кавалски маслини, че младата пее за пъстрата чаршия в Струга.
Как мислите? Романтика и консерватизъм? Но слушайте, приятели, това живее в душата на народа.Ако вие му разправяте как някой по-просветен младеж вербува и насажда македонско съзнание в по-непросветен, ако дадете безконечните доводи на просветения, който му разправя, че е срамно да не се чувства македонец и след това го завежда в своя кръжок, където другите също теоретизират, бъдете сигурни, че нищо няма да излезе.
Задачата ни значи е сложна, защото трябва да хванем живота не клекнал, а движущ се с моторна скорост на самолет.И още по-сложна, защото обикновено се пише искрено, когато пред себе си имаш едно кипнало движение, което ти дава крила. А от друга страна казахме, че само политически не се изгражда едно движение, казахме, че трябва изкуство, което да стигне в низините и да разпали националната жажда. Какво се получава всъщност? Един кръг, началната точка на който не се знае .И трябва да се прекара всъщност тангента, която да допира до една точка, която се казва хармония между политическа концепсия и изкуство. Политическата концепсия често пъти ще изпраща изкуството да трасира пътя и обратно. Но неотменната цел и на двата фактора ще бъде народностното съзнание. За нас се открива необятно поле за работа. Македонския фолклор е толкова богат. Ние трябва да го изучаваме в най-тънките му подробности. Ние трябва да влезем под кожата на онези, които го носят още жив у себе си. А това са стари хора, носещи неизчерпани богатства. Това са зборниците с фолклорен материал. При изучаване на вторите обаче трябва да бъдеме особено внимателни, защото не са редки случаите на фалшификации или на авторски амбиции, които сервират неочаквани безвкусици. За нас, особено за белетристите, е абсолютно необходимо да познават нравите, обичаите, носиите, езика поне в типичното преобладаване на някои изрази, думи и образи.
Ние трябва да познаваме македонската история и най-вече историята на национал-революционното ни движение– Илинден, Гоце, Даме. Сраженията, смъртта им и подвизите на много неизвестни. Трябва да се създаде така наречената революционна романтика, която е съставна част на художествения реализъм.
Не мислете, че всичко това ще стане на един дъх. Но не забравяйте, че не сме само ние . Не забравяйте, че ако с нещо покажем съществуването си си, усилията си ,от доле ще изникнат други, които далече ще ни заминат. Верно е, че работите не тръгват никога като курдисан часовник. Ще се срещнат мъчнотии, но те няма да бъдат толкова обществени, колкото вътрешни – в самите нас. Тия мъчнотии според силите си ще преудолеем, но трябва страшно напрежение и себеотрицание. Трябва да се напънем мъжки. Какво се иска всъщност от нас?Много. Твърде много. Поне от тези, които сме събрани тука. Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза. За мнозина ще бъде трудно.

л. 17 а. Незавършен откъс към доклада , мястото му не е маркирано .

…. и всичко да тръгне така , както в доброто старо време. Според мене това е главната причина, останалото е последствия. Разбира се при един по-сериозен анализ би трябвало да се разгледа бита. Не по-малко важен от него е културния фактор, който включва история и главно исто¬ри¬ята и легендите за революционното движение, песни, език и пр. После подчертания шовинизъм на поробителките, който отблъсква, отчуждава, слага някаква преграда между власт и поробени и създава противодействаща сила.

Допълнението в края на преписа на Николай Шмиргела, който бе публикуван през 1995 г. :

И ако в различните епохи на тази борба и сложните политически ситуации, в които тя е попадала, се е появила идеята за автономия или независима Македония, то това се е налагало като тактика на борбата, при която не се е засягало нито националното съзнание, нито крайните цели.
Горчиви уроци на историята и грубото вмешателство на империалистическите сили в съдбата на поробените народи в Македония е налагало в различните етапи да се приема и съответна тактика. И тази тактика е бrла предмет на най-оживени дискусии сред дейците на организацията, често стигащи до братоубийство.
Примерът на обединението на Източна Румелия и Княжеството в съзнанието на македонските българи е бил най-вероятната и примамлива идея. Каквито и цели и идеи, и тактики да са се налагали, то никога в съзнанието на по-бележитите представители на македонските национал-революционни борби не е възприемана идеята за обединение с ФНРЮ./ Федеративна народна република Югославия/.

Това е протестът му срещу капитализма и разделението на Македония и твоите началници- юго-боклуците, бре Таридине.
Ти си болен мозък, ...земи прочети му доклада за съвременната поезия в която пише за "нашата" поезия, както и стохотворението му за Ботев и народа, да ти се изяснат малко нещата.
Но знай едно, първо не ми се спори с такива като тебе, и второ-гнусните ви опити зи атентати срещу българщината ще завършат рано или късно с железен юмрук по крадливите ви сръбски сурати...

(10-11-2010, 06:38 PM)Taridin Wrote: Примерът на обединението на Източна Румелия и Княжеството в съзнанието на македонските българи е бил най-вероятната и примамлива идея. Каквито и цели и идеи, и тактики да са се налагали, то никога в съзнанието на по-бележитите представители на македонските национал-революционни борби не е възприемана идеята за обединение с ФНРЮ./ Федеративна народна република Югославия/.

1. Никъде не казва, че не е българин.
2. Казва "македонските българи"
3. Позициата му срещу Ванчо Михайлов е позиция на комунист. Това става ясно то текста. Освен руски, трябва да учиш и български. Уж си гражданин – срамота!

(10-11-2010, 06:42 PM)Black Wolf Wrote: Това е протестът му срещу капитализма и разделението на Македония и твоите началници- юго-боклуците, бре Таридине.
Ти си болен мозък, ...земи прочети му доклада за съвременната поезия в която пише за "нашата" поезия, както и стохотворението му за Ботев и народа, да ти се изяснат малко нещата.
Но знай едно, първо не ми се спори с такива като тебе, и второ-гнусните ви опити зи атентати срещу българщината ще завършат рано или късно с железен юмрук по крадливите ви сръбски сурати...

То е ясно като бял ден кои територии са поробените за Вапцаров: Струга и Кавала.

А стихотворението му за чуждата земя е чисто класово. В него се казва, че обикновеният, трудовият човек ходи по чужда земя – собственост на богатите, които ограбват плодовете на труда му.

Елементарни работи.

Толкувај, толкувај колку што сакаш, Вапцаров оставил стихови, доклад.
Дај да го видиме за Ботев што пишува!

И Вежди Рашидов пишува за НАШАТА КУЛТУРА, АМА НА .. ТУРЧИН БИЛ ЧОВЕКОТ.

Quote: БОТЕВ

Идва при мене
задъхан и потен
работник
и казва:
- Пишете за Ботев! -

....

Pisuva i drugo

Quote:Писмо


Адрес:

Сеньора

Франческа Лаборе

ХУЕСКА





Майко,



Фернандес убит!

Фернандес

зарит в земята!

(10-11-2010, 08:43 PM)Taridin Wrote: Pisuva i drugo

Quote:Писмо


Адрес:

Сеньора

Франческа Лаборе

ХУЕСКА





Майко,



Фернандес убит!

Фернандес

зарит в земята!

не разбирам.какво искаш да кажеш с това?

(10-11-2010, 09:24 PM)TATAP Wrote:

(10-11-2010, 08:43 PM)Taridin Wrote: Pisuva i drugo

Quote:Писмо


Адрес:

Сеньора

Франческа Лаборе

ХУЕСКА





Майко,



Фернандес убит!

Фернандес

зарит в земята!

не разбирам.какво искаш да кажеш с това?

Че възпявал чужденци иска да каже – демек и Ботев. Плитки шумадийски номера .

Поради липса на секави аргументи за бугарско етничко чувство и многубројни докази за македонско, мислам нема Бугарин кој би можел да рече на црното бело.
Тајната е расчистена.

Да видиме која е следната?

ЧЕРНО МОРЕ



Защо не ме люлееш, защо не гърмиш, защо не счупиш мачтите? Аз искам за последен път да изпитам силата на твоята стихия, искам последен път да ме покръстиш с бурята, която жадувахме с моите другари...

Искам, защото може би няма да те видя никога, искам, защото може би няма да те видиме никога... А обичаме те, Черно море. Обичахме волната ти песен, която никога няма да заглъхне в душите ни; обичахме твоя син простор, обичахме тихото спокойствие, смълчано над своята тайна: обичахме бурята ти, обичахме белите ти чайки, зареяни без път, обичахме твоята многоликост.

И ето погледът ми за последен път се къпе в тебе, там, където не се вижда никакъв бряг.

Прощавай, мое хубаво родно море!

Eb@ si shovinistot bil ovoj Vapcarov! Makedonija do Crnoto more, a?

(11-11-2010, 03:21 PM)val Wrote: Eb@ si shovinistot bil ovoj Vapcarov! Makedonija do Crnoto more, a?

Не учил ли во Варна?

Вапцаров и възгледите му по македонския въпрос

Никола Вапцаров е роден и израснал в средата на родолюбиви банскалии. Родителите му не само се самоосъзнават като българи, но и и активно работят за българщината.[5] Самият Н. Вапцаров, както в годините на обучението си във Варна, така и след това проявява българско национално съзнание.[6] Впоследствие, като комунист той започва да работи за налагане тезата на Коминтерна от 1934 г. по македонския въпрос - за създаване на отделна народност на базата на македонската етнографска група от българския народ. В доклада му: „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея...“, прочетен пред сбирка на Македонския литературен кръжок през октомври 1938 г. се анализират задачите на „пишущите македонци“ за утвърждаване на „македонската кауза“. Вапцаров констатира, че съществуват благоприятни условия за „вербуване и насаждане“ на „македонско съзнание“, защото в „Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват“. Последните изречения в доклада са: „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза...“[7] Относно възгледите на кръжока по македонския въпрос, активистът на Македонския литературен кръжок Михаил Сматракалев по-късно отбелязва: „…ние тогава така вярвахме на партията,че тя като кажеше, че бялото е черно и ние го възприемахме като черно…“.

Когато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има отродителни последици, Вапцаров постепенно се завръща към българските си корени. През септември 1940 г. той в унисон с другите български писатели и поети възторжено посреща вестта за връщането на Южна Добруджа към България.[8] През април 1941 г. по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията обхванала цялата страна. Македонският литературен кръжок се саморазпуска. Седмичникът „Литературен критик“, чийто главен уредник фактически става Вапцаров в броя си от 20 април 1941 г. приветства разгрома на Югославия от германските войски и честити Обединението на целия български народ.[9] За отбелязване е, че Вапцаров пише само на български език и не достига до опити за кодификация на отделен македонски език. В неговия доклад от 1938 г. въпросът за създаването на македонски книжовен език липсва. Отделно в полицейското му дознание са запазени обясненията му от 1940 г. където той се самоопределя като българин.[1] Според академик Димитър Митрев, сам участник в Македонския литературен кръжок, преселил се след войната в Скопие, „македонските емигранти“ в България, които се стремели да бъдат „македонски патриоти“ в „съзнанието и подсъзнанието си таели ненадживени следи от „великобългарски шовинизъм““. Такива „нюанси“ според него се забелязвали и в поетическите опити на Никола Вапцаров.[10]
В Република Македония Вапцаров е смятан за етнически македонец.

Da be, uchil e vo Varna. I sega uchilishteto, vo koe e uchil nosi negovoto ime. Predstavi si da beshe uchil vo Kitaj i da e patuval so korabot "Ciao Ming", naprimer. Kako li ke da zvucheshe toa: "Proshtavaj, moe hubavo rodno more!" Napravo kako "Srbija do Tokia", a?

(11-11-2010, 03:41 PM)jingiby Wrote: Когато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има отродителни последици, Вапцаров постепенно се завръща към българските си корени.

Глупости. Вапцаров си останал Македонец до својата смрт.

Се разбира дека си останал до своята смърт. Само дето майка му не знаела и искрено се възмутила.


http://3.bp.blogspot.com/_jpjCEeTs-8o/Sz...simile.jpg

Зошто требало да чека толку години? Зошто не се вазмутила во1944 или 1945?

Или се вазмутила кога БКП ја променила линијата и и` кажале на мајката да се вазмути?

(11-11-2010, 04:14 PM)Taridin Wrote: Зошто требало да чека толку години? Зошто не се вазмутила во1944 или 1945?

Или се вазмутила кога БКП ја променила линијата и и` кажале на мајката да се вазмути?

Tи имаш ли некаков доказ за таков притисок. Или на просто "ТОЛКУВАШ"?

Чекай да го постнам писмото на Елена Вапцарова на разбираем за вас язик, пошто знам що имате проблеми со българскиот во сите му форми - не ви е роден. Некако поблизок ви е србскиот. Еве сеа и ТВ Пинк ке си имате - случайно да не го заборавите

"Сакам да го споделам со читателите на весникот моето искрена огорченост од некои писатели-журналисти на Скопје. Одамна се вознемирувам, но во името на добрососедските односи молчев.
Пред повеќе години во Варшава се прегрнавме со мајката на Зоја и Шура Космодемјанскаја и си дадовме ветување, дека ќе бидеме во првите редици на борбата за мир, за да нема други како нас, и затоа мочев, а сега ќе извикам цел свет да ме чуе: Родината на Вапцаров е Бугарија, во која тој работи и умре.
Кога излезе тоа глупавото известие, дека ги превеле стиховите на Вапцаров на неговиот мајчин јазик, бев во чудење. Дали има во историјата таков поет, кој пишувал свои стихови на туѓ јазик и потоа туѓите луѓе да му ги преведуваат на неговиот мајчин јазик!
Тоа го пишувам јас, мајката на поетот, со својата немоќна рака.
Елена Вапцарова "

И да, пред тоа за родното море на Вапцаров исто му бе наредено од БКП, ама тоа да си остане наша бугарска тайна, а?

Из полицейско дознание от 13 декември 1940 г. по повод ареста на поета заради написаното от него стихотворение "Селска хроника":

Именувам се Никола Йонков Вапцаров, жител на ст. София, ул. "Ангел Кънчев" 37, вероизповедание - източноправославен, народност - българин, семейно положение - женен, занятие - машинен техник, роден в 1909 г.

(11-11-2010, 03:00 PM)Taridin Wrote: Поради липса на секави аргументи за бугарско етничко чувство и многубројни докази за македонско, мислам нема Бугарин кој би можел да рече на црното бело.
Тајната е расчистена.

Да видиме која е следната?

Все едно си на състезание...Гледай малко реално фактите, и остави пристрастието си! Все пак един човек се игражда въз основа на истината, в противен случай не би "тежал" на мястото си!