(08-11-2010, 02:48 AM)Playboytaxi Wrote: Bugarin i Slavjanka posle bitka so Vizantijski Imperator od Makedonskata Dinastija :

Кој е Бугаринот? Гледам нема живи, освен оној со ГРБОТ НА АЛЕКСАНДАР МАКЕДОНСКИ.

Таридин, идкаш да кажеш чи славянката ги е изтощила явно от секс и после ги е убила с брадвето като Шарън Стоун в "Първичен Инстинкт" ли?
Убаво дупе, все пак...не мога да не отбележа...!

(08-11-2010, 03:59 PM)Black Wolf Wrote: Убаво дупе, все пак...не мога да не отбележа...!

Мммммхххммммм да, вери вери најс.

Hentai lovers

ТАЈНА БР.5 РАКОВСКИ НЕ ЈА ВКЛУЧИЛ МАКЕДОНИЈА ВО СВОИТЕ ПЛАНОВИ ЗА ОСЛОБОДУВАЊЕ НА БУГАРИЈА.
СЕ ПРАШАМЕ ЗОШТО? НЕЛИ СИТЕ БУГАРИ ТВРДАТ ДЕКА МАКЕДОНЦИТЕ БИЛЕ БУГАРИ?




План за освобождението на България


Народний дух навсякъде е приготвен за въстание против турков. На това са одавно работило, а особито тая последня година. Приготовление се е състояло в том, всеки да си купува оръжия, барут и куршум доколко му е било възможно. Освен една част във Видинско окръжие, що нямат сички оръжия, в остали окръжия почти на пет един имат, а по някои си места и сички. Тии окръжия край Дунава са следния: Свищов, Рухчук, Силистра, Тулча и Варна на Черно море, а по вътрешност Враца, Севлиево, Ловча, Троян, Габрово, Търново, Шумен, Разград, ония места са, от тая страна Балкана. А от другая страна Балкана са, като се започне от Черное море от Ахило и Бургас, се покрай Стара планина, следнии главни градища: Айтос, Карнобат, Ямбол, Сливен, Казанлък, Шипка, Габарчово, Калофер, Карлово, Сопот, Коприщица, Клисура, Самоков, София и проч. В Тракия же Филипопол, Стара и Нова Загора, Чирпан и проч., кои съставят близо до 500 села български.

По главните тия градове са се съставили тайни комитети, кои разпространяват между народу за това въстание, че напролет ще стане непременно и сички чакат първий синял да им се даде. Движението може да стане с успех на следний начин: Един добре оръжен полк от 1000 добри избрани и окървавени в бой люди с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, исто конници, да се впусне тайно през Княжевец и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като се даде синяла навсякъде с една прокламация или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите и да затворят пътищата на пощите. По тойзи хрепт до Черното море Балкана е заселен почти се от българи и твърде малко турски или смсени села се нахождат. Нигде няма крепост по тия места, нито някой си пункт е заварден от редовно или нередовно турско войнство. Няколко билюк башии с по 10 или по 20 человеци се скитат по тях да ги управляват и да събират даждие и проч. Първий град, що иде на тойзи път, е Враца под Балкана, без крепост и 18 часа далеч от Видин, кой тряба непременно да се превземе. Тая чета ще следова се из Балкана, като подигне на оръжие сичките села и се умножава всяка минута. А битки ще има със селци турци, кои са обедняли до крайност и дух изгубили. Доде достигне до Търново, де само 800 низама има и крепост няма, ще има най-малко до 150 000 на крак мъжие, от коих 40 хиляди въорьжени. А като успее да продере до Черното море и подигне сичките средбалкански села и ония, що са в подножието и от двете страни на Балкана, броят на подигнатите ще се качи и до 500 хнляди мъжие, тогава навярно могат се брои сто хиляди пушки за бой.

Въстанието според умножението си ще се разпростира и ще състави плановете на битките с турците. Но главното правило ще бьде хайдушки горски боюве. Колкото турци по селата и по градовете се предадат, ще им се зема оръжието и ще им се респектува чест, вяра и имот, а колкото стоят противни, ще се избиват за пример на другите.

Главното управление на сичките въздигнати места ще се дава от тойзи полк, кой от сегашните граници Сърбии като тръгне, първа му грижа ще бъде да има задстражие добро и да държи непрестанно сношение със Сръбское главно управление, от кое ще зависи, като състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето. То ще си състави и временно правление от най-достойни и опитни людие.

Тойзи полк, щом с впусти в Балкана, главната му работа ще бъде това:

1. Да си състави едно временно управление и да бърза колко може един ден по-скоро да стигне в Търново.

2. Да засече и развали сичките главни балкански пасажи.

3. Ще държи непрекъснати сношения със Сръбско Вис. правителство, като състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето.

4. Като достигне и завладей Търново, да израти едно отделение да усвои Свищов и да си отвори сношение с Влашко.

5. Военний времен ред ще бъде: войводи, тисящници, сотници, и петдесятници.

6. Колко турци се покорят...*



Турски крепости има край Дунава само 4 - Видин, Рухчук, Силистра и Варна на Черно море. А вътре има две - Белоградчик при Видин, но ничтожна, и в Шумен, коя е по-новий крой и доста добре завардени, но те от Балкана се зема лесно. От тия крепости във Видин има по-више войнство, до 5-6 хиляди воини, а в другите по-малко, но от никоя крепост не може се дигна редовное войнство да остави пункта си и да доде в непристъпний Балкан.

В Ниш има тоже крепост и малко засега войнство. В София има до 1500 души, но и тий не могат дойде в Балкана. Турското правителство доде състави и управи в Балкана само десет хиляди воини, трябва най-малко да минат два месеца, но този полк с 15 дни ще стигне в Търново, а за месец сичкия балкан ще бъде подигнат и Сищов на Дунав усвоен. От Македония помощ турци не могат дойде, нити арнаути, защото и тамошните места са разбудени и не щат остана мирни. Щом се появи такова нещо, от Влашко щ дойдат няколко легиона българи с добри офицери, кои са днес в служба влашка. А от Гърция има да додат много българи, кои са тоже там в служба и са произвестени и синяла може лесно да им се даде.

Сичките волентири, кои служеха в последния бой в Русия и две години се екзерсираха във военно изкуство, част са разпръснати по България, а част са във Влашко и на първи синял са готови.

Няколко хайдушки чети тоже са произвестени и тий първи ще се найдат в Балкана.





--------------------------------------------------------------------------------



Речник:



билюк башии - ротен командир в османската армия



даждие - данък



низам - редовен войник в османската армия



респектува - уважава



пасаж - проход





* тук ръкописът прекъсва.





"План за освобождение на България" е останал непубликуван. Той е подготвян през 1861 г., по времето, когато Раковски започва да изгражда своята Българска легия.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8...0%B5%D0%B4

Дописка от Охрид


Тая от Охрид дописка обнародвахме тъй също, както ни е проводена. Призовавахме всички бьлгари да обърнат внимание на тия наши събратя кои толкова голямо наслаждение са почувствували към народний език и с толкова усърдие да се заузели пак да го уведат в черкви и училища си. Коя благочувствена българска душа, а и въобще всяка славянска не ще усети едно българско подбуждане, кога отвори листове повестности и види, че то място някогаж, освен като е дало на свят толкова велики мъже, кои са били императори във Византион и най-славни пълководци, както е бил Управда (Юстиниян) Великий и негов сестрич Юстиниян П. Величар славний и други? А кога отворим черковная история и видим, че тамо се е съставило първое независимо свещеное славянско седалище еще от времени Управда Великаго; оттамо са били спомощници и съподвигатели Св. Кирила и Методия в кръщения преславского двора и в преписвания свещенного писания за новокръстивших се преславцев. Тии възпоменаеми в наши древности "велми бързописци българи попове" Сава, Ангеларий, Наум, Климент и друг. у тях места са били! А кога смислиме в какво положение днес са ги докарали злобни фанариоти, изгнавши матерний им език из черкви и училища и старавше се да изгладят и най-малкое възпоменание от старого и славного прошествия, как трябва да гледаме на тях фанариоти? Разумява се, че с най-голямое презрение да ги гоним и чистим съвсем от тях наши святи места, кои са тии осквернили със злобное и развратное си поведение!

А на охридски булгари, както се тии сами назовават, трябва да им помогнем всички други българи и българи с книги и други нужни за училища им работи, да се и по тях места народная наука и просвещение уведе.

Охридски булгари са съхранили живи обширни попредания за съществувания на българская там патриаршия, коя гръко-фанариотская злоба преди един век с клевети и лукавщини оборвда, както е веке доказано и всякому знайно. А чудно е, че и за свети Климентово време имат обширни исторически попредания, както и част от светия му мощи и досега са съхранили, казват, в Охридская черкова.

Нужно и необходимо нужно е даст зауземе някой си от наших учених да опише всички по тях места стародревни остатки, както и попредания народа. Какъв свят ще разлеят тии за наша стара и нова новестност!

в."Дунавски лебед", бр.5, 12.10.1860 г.





Ние и в проминалий брой говорихме, че лукави фанаpиоти не мируват за Кукушкое днес българско епископство, оставяме настрани другия злоупотребления, тии са веке познати всем и гнусно е да се споменуват. Но тия сплетки, що ищат да впосеят пак в Кукуш, са важни и трябва наши цариградски българи да обърнат голямо внимание на това. Кукушки българи са разпалени человеци и не щат търпя веке никоги фанариотско иго на тях си! От того ще произлезе пак голямо движение, кое с толкова трудове беше се угасало и потаило. Цариградски българи разбират що им казваме: лукави гърци ще употребят всяка злоба да разбъркат тях места, а злобни йезуити гледат с непримигателно око като нощни сови да получат невинная си хища. Гърци, като гледат, че по тях места се възражда българская народност, никоги не щат мирува, защото тамо е българское предстражие против панелинизма, кое като обдържат българи, той изчезва веке завсегда и остава им само едно сладко възпомяние!...

Ние въобще всички други българи, трябва и нужда необходима е да помогнем с всеки книжевни средства тях наши братя кои са най-удавени от панелинизма и тии, откак се е освободила Гърция, са били първа нейна хища! Това е най-голяма и най-важна точка за наша народност и на това всички трябва да обърнем внимание си, а най - паче цариградски българи, кои днес предетавлят цял български народ и коим е въверена от народа българская бъдъщност!

в. "Дунавски лебед", бр.15, 20.12.1860г.





Известия от Македония


Битолский владика Венедикт и Охридский Мелетий, остатка от фенерская зараза по тях места, заузели са се да изгонят български учители, клеветящи ги за руски агенти и за бунтовници! Г-н Димитрий Миладинов, учител в Струга, отведен е железовързан в Битолски тъмници. Велешкий же учител г-н Г. Икономов си е дал оставка според тия причини и оттеглил се е в Дупница. Лукави и безбожни фанариоти еще не престават да гонят просвещение от България и да се трудят с всички безчестни средства да потъпчат милая ни народност.

Заслепени от страсти фанариоти, колкото хитри и лукави се мислят, толко по-глупави се показват с тия си постъпки. С такива средства веке не се достигва онова, що гонят тии клетници, но еще повеч навлачат на себе мързост народа и до ще време да му заплатят твърде горчиво и скъпо.




в. "Дунавски лебед", Белград, 18 април 1861 г.




http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=2...96&Level=1

ТАЈНА БР.5 РАКОВСКИ НЕ ЈА ВКЛУЧИЛ МАКЕДОНИЈА ВО СВОИТЕ ПЛАНОВИ ЗА ОСЛОБОДУВАЊЕ НА БУГАРИЈА.
СЕ ПРАШАМЕ ЗОШТО? НЕЛИ СИТЕ БУГАРИ ТВРДАТ ДЕКА МАКЕДОНЦИТЕ БИЛЕ БУГАРИ?

Се извинувам за линкот кон друг форум, но не ми се читат едни те исти теми 1000 пати. Ако некой има друго гледище нека го сподели.
http://webcache.googleusercontent.com/se...clnk&gl=bg

Оле, Таридине, а отговори ми сега, братле-зашто Раковски пишува за Охрид, Кукуш и Битола в своїя прочут вестник "Дунавски Лебед"?
Не означава ли това че твоїата "таїна" бр. 5 /между другото, както ти се изразїаваш, "брої" наместо "номер" викат сърбите, не българите!/ се разпада във въздуха и можем да їя считаме, както и цѣлата ти тема, за отвкрита провокациїа?
Ште ми отговориш ли в прѣк смисъл, или ште предпочетеш да си признаеш че вече ти е омръзнало да сееш без дъ жънеш, обаче, българофобиїа тук, на този изклїучително толерантен МК-БГ форум?
Даї ми їасен отговор, ако обичаш...!

Каде гледаш бугарофобија не ми е јасно.

Одговори зошто ја нема Македонија во плановите, не оди во друг правец.
Или нема што да кажеш?
Бугарите викаат номер, оти така викаат Русите.
Јас бројам, не номерирам кога ги читам 1, 2, 3, 4 ....

Гледам българофобия във всичките ти опити да пишеш полуистини и полулъжи и все отрицателни неща за България.
Ти не просто пишеш про-сръбски, ти мислиш и се изразяваш като сърбин-не ми се обяснявай како броиш и како номерираш, щото и англичаните, и немците номерират.
Много са ти плитки похватите, не ловят дикиш никъде и у никого, Таридине-е-ей!
Аз ако тръгна по твоята логика мога да кажа че я няма Македония защото документът не е завършен. Че тя би била кулминацията на проекта за освобождение на всички българсик краища-така доволен ли си?
Отговори ми на въпроса, ако обичаш.
Защо Раковски пише за българите в Македония и как това се връзва с твоята "тайна" №5?

До Георги С. Раковски—Белград



Загреб, 31 януари 1861 г. (ст. ст.)



Почтени мой приятелю!



Радосно приях писмото ви от 19 января и со него две Ваши газети. Гледам, мой приятелю, достохвалните ваши стремления за нашата бъднина. Радите! Колку повике радите, толку повике честите народността ни, толку по-високи услуги правите на жертвеникот од отечеството ни и толко повике привлеквите народната любов, коя денеска йе най-благата награда на благородните души. Религиозниот наш вопрос имат денеска голема тежина, и неизвестно, али ке се заприт до къде остана. Ние знаиме историческата гърска хитрост, со коя толку пъти леляха нас и со увереност можим да речим, че еднакво и сега ке се случит: но како болгарите не първи път се лъжат, за това неке останат до къде останаха. Стърната, на коя ке се завъртиме, не се предвидвит, но всетаки можеха умни люгие да ръководат това стремление и да го довадат до еден тих[ъ]к спасителен път.

Колку за тая книга, що пишите за папизма, тая тука не йе известна; много люгие опитах и никой нищо не знайт.

Песните, овде ке напечатам, защо еден се обяза да ги свършит до конецот от априля. Но молям Вас, огласите, кои изпратих да ги раздалите со честниот ваш лист, споминвеещем нещо за песните, и особено за западните во Македония болгари. Во огласот ми Македония назвах Западна Болгария (как и требит да се викат), защо во Беч [Виена] гърците се разпоряжават сос нас како со овци. Тие Македония сакает гърцка земя, и не может даже да разберат како можит да не йе гърцка. А тамошните повике од два милиона болгари що ке ги сториме? Неужели уще болгарите ке бидет овци, а неколку гърци да ни бидет овчари? Поминаха тие времина, а гърците ке си останат само со сладкиот им сон. Песните мислям да се раздадат многу мегю Българско, и затова и цената определих неголема .

Газетити ваши со радост прочитах, ке ги покажам на негова светлост г. Кукулевича, тукашни жупан. И од тука можите да добиете некого спомоществователя. А мене, молям ве, изпращайте ми я за три месеца, а парите ке ги получите, кога ке се обогата, т. е. кога од предбройници ке собера пари. Имината од предбройниците нека ви се изпратат тамо, и вие ми ги изпращате овде. Една от последните ви издани книги (со ликови, кои представят гърцкиот цар роб пред болгарскиот) видох во Беч последните тамо дни от моето пребивание, но немах време доста да ги прочитам. Кога ке слезам за дома, се надевам лично со вас да се познакома, поминвещем през Белград, и да прибава драгоцените ваши книги на моята сиромашка книжница. Ви изпращам две мои песни, кои молям да вместите во почтениот ваш лист, ако йе по направлението му. Во противен случай, т. е. ако не йе възможно, имайте го како спомен од мене. Песните нека сет безимени.



Оставам секогашен Ваш искренен приятел



К. Миладинов



12 февруария 1861

Загред (Аграм)



НБКМ, ф. Раковски, I Б 1245

(стар инв. № 7159)

Пиши, пиши, Таридине-всичките ти постове са гаф след гаф, автогол след автогол.
Кеф ми е да гледам как дискредитираш македонизма в опитите си да го защитиш-що ли ти трѣбваше да се фащаш на това опасно хорце?
Пиши, пиши, Таридине-така най-добре показваш на незапознатите млади читатели колко ограничени са ресурсите на твоята идеология-и фактически, и интерпретативни.
Щото, нали, на историята не трѣба да се робува, тя трѣба да се тълкува...
:-)

Колку и да вртиш, Македонија ја нема во плановите на Раковски. Факт!!!

Тајна бр.6
Вапцаров се чувствувал „етнички Македонец“ (1)

Георги Сталев

Пред точно десет години, пишувајќи еден приказ за Никола Јонков Вапцаров, споменав - онака, патем- дека немам увид во тогашните моментни ставови во Бугарија околу проблематиката поврзана со делото на челникот на Македонскиот литературен кружок во Софија во периодот од есента 1938 година до втората половина на 1941 година. Сега веќе се знае дека токму овој поет е номиниран од бугарска страна за можен избраник за меѓународниот календар за УНЕСКО во врска со што имаше и некои (пред) услови: дејноста на номинираниот да не е во врска со политички и идеолошки ангажмани. Прашан за неофицијален совет, знаејќи го предусловот, не го споменав името на Никола Ј. Вапцаров туку обрнав внимание на делото на Браќата Миладиновци и на Григор Прличев. Што стана со македонскиот предлог немам повратна информација. За потсетување на денешниот наш читател, овде да укажеме на најбитното околу дејноста на споменатиот кружок, на чиешто основачко собрание Н. Ј. Вапцаров го прочита својот знаменит реферат за ролјата и значењето на ова своевидно здружение, во кое по првите средби останале да членуваат исклучително Македонци со македонска национална свест, без разлика на кој јазик пишувале. Во споменатиот реферат е подвлечено од јасно и појасно, дека членовите имаат првенствена задача да се вклучат во создавањето на македонска национална литература. Покрај челникот, во него членувале Антон Попов, Ангел Жаров (Сматракалев), Георги Абаџиев, Асен Шурдов, Кирил Николов, Димитар Митрев, Митко Зафировски, Коле Неделковски, Венко Марковски и други, додека Волче Наумчески повремено присуствувал на нивните средби како симпатизер. (Патем речено, тогаш Волче Наумчевски директно јавно ја обвини бугарската поетеса Елисавета Вагрјана дека пропуштила да го спаси животот на Н. Вапцаров, давајќи негативна оцена за поетските вредности на атестираниот поет, кој, потоа, веќе осуден на смрт, беше и стрелан заедно со своите истомисленици на 25 јули 1942 г. поради антифашистичка дејност.) До август 1942 година во самата Бугарија Н. Ј. Вапцаров беше третиран како македонски национален поет - за што постојат несоборливи сведоштва не само од сочуваниот тогашен бугарски печат. Со Резолуцијата на ИНФОРМБИРОТО), точно преку ноќ, бугарската официјална јавност го промени ова мислење, почнувајќи да протура севозможни и апсурдни фалсификати околу личноста и делото на поетот од Банско. Ја присилија дури и сопругата на Никола, Бојка Вапцарова, да дава контроверзни изјави со кои го изневери ликот и духот на својот сопруг. Веројатно по нечиј наговор и еден препејувач на дел од поезијата на Вапцаров се осмели дрско да подметне како завршен стих во една од најпопуларните авторови песни - дека тој пее за, Болгарију нашу, ! (Настрана со исчанченостите во интерпретацијата на неговите, инаку, најмакедонски песни) . Меѓутоа, во екот на балканските транзиции, се појави една интересна брошура под наслов, Никола Јонков Вапцаров, Бугарија и Б‘лгарите, со продолжена ознака: кон просопографијата на поетот,) , во издание на еден од познатите софиски научни институт. Впечатливо е дека авторот проговори за Н. Вапцаровата национална вистина, прогласувајќи го речиси сето напишано во Бугарија од 1948 г. наваму за делото на поетот како тешка, бескрупулозна измама за бугарскиот аудиториум.

1/4/10 15:00 Historian said... 8 Вапцаров се чувствувал „етнички Македонец“ (2)

Тој на Бугарите им ја откри суштината на Кружокот, ја призна нивната програма како македонска, осудувајќи ги фалсификатите и фалсификаторите кои не само што премолчувале туку и измислувале „факти“ околу институцијата Македонски литературен кружок во Софија, олицетворена во поетот Н. Ј. Вапцаров. (Тодор Балкански има пишувано на долго и на. широко уште и за Венко Марковски како поет кој ги имал напишано, „Најмрсните стихове“ насочени кон Бугарија, но и за Коле Неделковски) , „Вистината за тоа дека Вапцров се чувствувал ‘етнички Македонец‘ е непобитна“ - пишува категорично Т. Белкански. Една страничка понатаму, двојно подвлечено, цитирајќи го претходно напишаното од Димитар Митрев, авторот на брошуркава вели: иЗа чест на академикот Митрев, тој не ги измисли тие изводи“, мислејќи на исказите на македонскиот литературен критичар околу националното определување на Македонецот Н. Ј. Вапцаров. Во поткрепа на своето мислење Т. Балкански посегнува по автентични документи, долго чувани во тајност, во кои се споменува недвосмислено: „ Треба да ја изградиме националната свест на Македонците. Светот треба да разбере дека ние сме одделна нација, одделен народ со свои сопствени карактеристики што не одделуваат од другите Јужни Словени“. Тука се споменуваат сопствените изјави во оваа насока на поодделни членови на Кружокот (М. Сматракалев, А, Попов и други) . Текстот на Т. Балкански изобилува со вакви аргументи, како и со искажувања на неколкумина видни бугарски автори од почетокот дури и на педесеттите години на минатиот 20-ти век кои се осмелиле да кажат нешто повеќе околу вистините за Кружокот, но и ги обвинува извеснитв В. Колевски, М. Радонова, па и рускиот преведувач на песната „Доклад“ за мистификација, апсурдни изјави спротивни на вистината наречена Н. Ј. Вапцаров. Тоа е едната страна на научниот лик на Тодор Балкански. Од ова би се добил впечаток за неговата вистинољубивост, коректност при користењето на фактите. (Се разбира, сите овие документирани појави, пројави, ставови, спомени итн. македонската наука ги има елаборирано и тоа од поодамна, а и Т. Балкански често тие елаборации ги зема предвид како мошне респектабилни, па дури -понекогаш- верувајќи им и „на слепо“ во недостиг од оригинални верзии, вршејќи мета-превод на некои текстови - што зборува за почитувањето на сериозноста на средствата со кои се вклучи македонистиката) . Со тоа, случајов на Тодор Балкански го третираме меѓу исклучоците. Но, дали и меѓу најчестите исклучоци?!. . За жал, изгледа дека се има свое лице и своја опачина!

1/4/10 15:01 Historian said... 9 Вапцаров се чувствувал „етнички Македонец“ (3)

Признавајќи дека Никола Ј. Вапцаров се чувствувал како Македонец во поглед на националната определба, во својата брошура авторот веднаш ќе се сврти кон прашањето - дали бил во право тоа да го стори?! Тој не му го оспорува поетскиот талент на поетот ниту посебно се занимава со прашањата дали бил колебливец, плашливец, дволичник, накадарен партиец или уште нешто полошо, но - сепак- иако меѓу редовите Балкански како да се согласува со некои од ставовите на рогатиот Натемаго од типот на памфлетистот Р. Ликова и М. Георгиев со неговиот, овде би сме рекле, „четврти растрел“, Тоа, пак, отворен ќе го каже со обвинението дека Никола Јонков Вапцарова е предавник на бугарскиот народ, на „својот“ род, на својот татко (иако од мајка му останале запишани изјавите за неговите добродетели и од овој аспект) . Тој е дециден дека „Македонскиот литературен кружок е првата организација на бугарската литература по „лозарите“ од минатиот век (овде се мисли на 19 век- забел. Г. Сталев) што се занимавала со негацијата на бугарското име. Веќе како учесник во тој кружок, Н. Вапцаров е завршен македонист и порекнувач на бугарското народноно и хоронимно име“. (Би било пожелно Т. Балкански да знае дека поетот од Банско не е порекнувач на тоа што му се импутира туку е отрицател на Македонцем- како што тоа би рекол Г. Прличев- наметнатото бугарско име!) . И, уште нешто: Македонскиот литературен кружок ги прероди Мисирковите негации на лингвонимот бугарски јазик на македонските Бугари, воопшто ја прероди мисирковштината како појава во бугарскиот национален живот, - што е срам за секој културен народ“! Очигледно, последново значи дека бугарскиот народ треба да се срами што го родил извергот (изродот) Никола Јонков Вапцаров, кој себеси се осмелил да се нарече Македонец!! Мртва уста да се насмее! - би рекол нашиот народец. (Колку што ми е познато ова се нарекува - нацифашизам!) Сега е редно да си го поставиме прашањето: Па, зошто тогаш Бугарија го пријавила Никола Јонков Вапцаров како свој предлог за меѓународно чествување!
Се разбира, како потврда на својата теза Т. Балкански се служи со фактографија од минатото, споменувајќи ја бугарската определба на браќата Миладиновци, на Рајко Жинзифов, на браќата Петковиќ на Григор Прличев, но заборавајќи или не сакајќи да се присети дека истите тие личности пред тоа се декларирале како припадници на елинистичката раса, а Јордан Хаџи Константинов- Џинот бил ту „Бугарин“, ту „Србин“, кој „се колнел“ во „пресетото болгарско наше“, но и во „возљубеното српство свое“, заборавајќи да го спомене Ѓорѓија Пулевски.

1/4/10 15:03 Historian said... 10 Вапцаров се чувствувал „етнички Македонец“ (4)

Но, не го заборавил, , - како што одбележавме, - Венко Марковски од времето на неговото „македоноствојучество“ како антибугарски поет, како восфалител на Тито (, Не одред, а војска на Тито сме ние“, „Песна за Тито“, итн.) Не напаѓа авторот на брошурата и за прифаќање на „немотивираната со ништо форма на презимињата кај нас со завршеток на евоки и овски, наводно, наметната во Македонија по нејзиното државно инаугурирање во август 1944 година!. . За волја на вистината да се потсетиме дека нас, Македонцитв, не присилувале туѓите властодршци да бидеме и Јоанидис и Илиќ, но по 1944 г. на сите ни се остави да избираме по сопствена волја, па едни се определија за Попов, други за Попо (в) ски, трети за Поповиќ, - всушност како што се именувале и во минатото: Прличев, Пулевски, Пејчиновиќ (кога тоа не морале да го сторат!) И, се прашаме: зошто тоа (формата на ОВ и ЕВ) би била бугарска, кога во Русија ги среќаваме презимињата Аксаков, Тургењев, Горбачов, Троекуров итн. ? (Пишувајќи на оваа тема, авторот на овие редови само меѓу претплатниците на книги од Ѓ. Пулевски ги сретна презимињата: Т. Мицоски, од Оолун, М. Пендароскж од с. Мирковаци, Ѓ. Кајовски од с. Бањани и уште дваесетина други!) Прософискиот дел на брошурката (па не само тој) отвора и други прашања кои македонската наука. одамна ги разрешила, - што не е за верување дека Т. балкански не ги имал на увид!
Но, како и да е, сепак, ќе му искажеме на овој автор една благодарност за правилното толкување на основните идеи на Никола Јонков Вапцаров и на членовите на Македонскиот литературен кружок во Софија.

(10-11-2010, 05:18 PM)Taridin Wrote: Колку и да вртиш, Македонија ја нема во плановите на Раковски. Факт!!!

Кой си ти че да пишеш за характера на Левски и да намираш мана на Раковски какво е писал и какво е включвал, а и какво не е включвал в незавършените си ръкописи, бе дрисльо мамин сърбославски ?
Не усещаш ли че си пълен въздух и смешка и само се излагаш?
Коментирай защо Раковски пише че има 2 милиона българи в Македония ако можеш .

Не испаднувај во истерија те молам. Јас пишувам за плановите за ослободување. Јасно дека освен наврди ништо не може да ти роди главата.

Дај за тајна бр.6 „Вапцаров се чувствувал „етнички Македонец“

Зошто треба да се крие дека Вапцаров се чувствувал етнички Македонец?

Чувствал се на мук.
Вие станахте и телепати бе, вече знаете кой как се чувства и се е чувтсвал...
Каква трагедия само за бЛАжетата и Таридиновците-откраднали Вапцаров, ама в хаоса чак после разбрали че той па за жалост не написал и 1/2 ред на велешко-прилепския новокомпонован "язик", а на сичкото отгоре бил и майстор на българската литература...и вашта не е лесна...
Кажи за Раковски, що пише за 2 милиона българи в Македония!?

Раковски е јасен. Нема Македонија во неговите планови.
Концентрирај се врз Вапцаров сега.

Quote:Засекретените доклади

На първата сбирка на Македонския литературен кръжок Никола Вапцаров изнася своя реферат, озаглавен "Доклад от Никола Вапцаров върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея, които трябва да следват революционните идеи на Гоце Делчев и Даме Груев". Този доклад, заедно с литературния реферат на поета върху две от стихотворенията на един от участниците в кръжока, Михаил Сматракалев (известен с литературния псевдоним Ангел Жаров - бел.авт.), в продължение на повече от шест десетилетия остават засекретени в партийните архиви. Но нито един от двата доклада не е "укриван", ако беше така, те щяха да липсват или направо да бъдат унищожени. Достъпът до докладите е забранен, включително - през годините, когато сталинистко-коминтерновските престъпления и грешки у нас бяха осъдени, а македонизмът - с различните му идейни и други разновидности, бе напълно отречен.
Какво всъщност съдържа този доклад, че толкова години да хвърля в смут и объркване ограничените партийни цербери; да е станал "светая светих" за скопските "литератори" и крадци на история; благодатна тема за политическите манипулатори у нас?
В него Никола Вапцаров, с присъщата му преданост към идеята, е възприел едно към едно коминтерновската доктрина за създаване на "македонска нация". "Случи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват и крепне едно поколение, ентусиазирано от лозунга - Свободна и Независима Македония" - заявява той, като по-нататък "подрежда" бъдещите задачи на кръжока: "да се вербува и насажда македонско съзнание в по-непросветените"; "да се разпали националната жажда"; "да се създаде поне убеждението, че съществува македонска литература"; "да се изучава македонският фолклор"; "да се създаде така наречената революционна романтика". След като подрежда всички приоритети в бъдещата дейност на кръжока, докладчикът заключава: "... Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза"
В доклада си върху двете стихотворения на Ангел Жаров "Изповед" и "Солун" Вапцаров разглежда "постиженията" на автора и му дава напътствия как да създава творби, "обединени от стимула Македония". Но дори и това е било достатъчно на ограничените партийни апаратчици, за да наложат табу и върху този документ.



"Случи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват и крепне едно поколение, ентусиазирано от лозунга - Свободна и Независима Македония"