Да видиме што крие бугарската пропаганда од своите граѓани и кои се тајните од бугарското минато.

Да започнеме со овој навистина најголем херој на Бугарите - Левски.
На колку од Бугарите им се познати овие факти?

Quote:Обръщайки се към делото на Васил Левски според неподправените документи на епохата ние срещаме ясно изразени идеи и дела, различни от идеите и делата на християнските светии.
-Левски се отказва демостративно от монашеството, появявайки се на Втория ден на Великден в цивилно облекло пред вярващите в Карловската черква и по такъв начин публично се отказва от обета си;
-Левски открадва коня на вуйчо си хаджи Василий;
-Левски на няколко пъти организира групи за насилствено вземане на пари от учители, чорбаджии и др. "елементи";
-Левски убива собственоръчно с камата си едно момче, слуга на чорбаджия, чиито пари Левски е желаел...


От статия на Стефан Чурешки

МУУУ-ХАААА-ХАААААААА-ХААААААААААААА!!!

(03-11-2010, 03:46 PM)jingiby Wrote: МУУУ-ХАААА-ХАААААААА-ХААААААААААААА!!!

Муха, муха, ама ништо не знаеш.

А дали имало ВТОРО ТРНОВСКО ВОСТАНИЕ ВО 1686?

Quote:Информацията за въстанието е известна само от един извор — хрониката на рода Ростиславови-Дубровски, сега изчезнала. Легендарният и характер кара мнозина изследователи да се съмняват в нейната достоверност и да считат събитията в Търново за „красива легенда“, обслужваща политическите интереси на Русия през 19 век.

Имало востание за кое се знае САМО од една хроника, која никој не ја видел, оти е сега изчезнала.


Бугарска работа.
Ако не ја крадат Бугарите македонската историја, нема што да пишуваат во учебниците.

Таридине, много си жалък в опитите си да провокираш, манипулираш и дефокусираш,
да не кажа, че понякога най-безсрамно лъжеш.

ПА ПИШУВАЈ СИ ПО ДРУГИТЕ ТЕМИ.

Таридине, ма ти много го четеш Божо. А другото дето го пише за Левски няма ли да ни го кажеш?

Чети бе удбашче недоучено, чуло недочуло. Текстът от учебника по история за 6 клас:



Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837г. в тежко и размирно време – време на мрак и вековен гнет, но и време на пробуден стремеж кьм освобождение. Ражда се сред най-свободолюбивото през онази епоха българско население, в сърцето на Подбалкана, в малкото занаятчийско градче Карлово.Майката на Левски – Гинка Кунчева (Караиванова), е дъщеря на Иван Тихчиев - един от най-преуспяващите и уважавани хора в Карлово, занаятчия, майстор на чешми и каменни настилки. Заради своята мургавост той е наричан Кара Иван. Гина се омъжва за Иван Кунчев, син на търговец на вълна и добитък. За разлика от жена си Гина, Иван Кунчев е рус със сини очи. Освен Васил те имат още четири деца – дъщерите Ана и Марийка, и синовете Христо и Петър. Васил е стройно и красиво момче с руса коса и сини очи като баща си, “яко като абанос и пъргаво като сърна”, за което му дават името “фърковатото”.Когато навършва седем години Васил постъпва в местното килийно училище, но само след година Гина го премества във взаимното училище, където до 1849г. успява да завърши трети клас. Васил е тихо, схватливо и скромно в обноските си, жадно за знания момче. Но едва навършил 14 години, когато баща му умира. Това е първата му сериозна среща с живота. Поради семейните затруднения Васил решава да напусне училището, но майка му не изоставя решението си той да продължи образованието си. Тя се споразумява с брат си, хаджи Василий, той да поеме грижата за учението на момчето, в замяна на което Васил трябва да му служи и да му помага при събирането на милостиня за манастира. През 1852г. Васил напуска майчиния си дом, едва навършил 15 години и отива да живее при вуйчо си в метоха на Хилендарския манастир, в двора на църквата “Св. Богородица”. Там той прислужва на вуйчо си и го съпровожда при обиколките му по селата. На стеснителното момче тази просия му се струва унизителна и неприятна, особено като си мисли, че тя означава да се измъкне от съсипаните от данъци селяни, колкото се може повече.Вуйчо му решава да го покалугери и стреми да го убеди в това. Васил се записва в курса за свещеници и завършва годината с отличие. Хаджи Василий със сълзи на очи от задоволство, публично заявява, че ще прати Васил да учи в Русия. Васил чувства това обещание като награда за всички години служба при вуйчо му и през лятото на 1858г. се връща в Карлово, заедно с хаджи Василий, преизпълнен с радости и надежди.През 1860г. хаджи Василий, вече архимандрид, заминава за Божи гроб и мечтите на Игнатий за учение в Русия пропадат. А по това време в Турската империя и в самата България настъпват големи промени, особено в резултат на Кримската война. При новата обстановка недотам ясното до сега желание на Игнатий да служи на своя народ, се оформя в стремеж да търси друг вид дейност, която би могла да се съчетае със сегашния му начин на живот. Годините на войната той прекарва като ученик в Карлово и Стара Загора.На 3 март 1862г., докато хаджи Василий спи спокойно в метоха, Игнатий постила слама по двора на “Св. Богородица”, увива копитата на вуйчовия си жребец с парцали, за да не тропа по калдаръма, и тихо го извежда през манастирската порта. В Пловдив беглецът получава паспорт без особени затруднения. Продължава пътуването си през Татар Пазарджик и София и стига до Ниш. Тук потърсва дякон Генадий, млад мъж със същата съдба. Той слугува на архимандрид Виктор, монах от Хилендарския манастир. Василий и Виктор са стари приятели и по време на една тяхна среща се запознават Игнатий и Генадий. Когато Васил продължава пътя си за Белград, Генадий решава също да се запише в легията и го последва. Щом пристигат в Белград, двамата веднага потърсват своите съотечественици и се записват в легията. Тук се намира Раковски - народният войвода. Васил се прекланя пред него с цялата страст на младежкото си сърце. През тези първи месеци от престоя си в Белград той се чувства безкрайно щастлив.През цялото лято българите запазват състояние на готовност, като очакват всеки ден вест за избухване на война между Сърбия и Турция и заповед за навлизане в България. Легията за Васил е незаменимо училище. Той е щастлив, че негов главен учител е Раковски. За последен път Раковски събира легията, известява на участниците, че трябва да ги напусне и ги снабдява с пари и документи за прехвърляне в Румъния. За Васил има две възможности: или да отиде с другарите си в Румъния, или пък да се върне в Карлово при хаджи Василий.
И така през пролетта на 1863г.той поема пътя си към Карлово, което не е лесно, защото турците търсят и залавят всички участници в легията.
той напуска Карлово и отива във Войнягово, едно село на юг от родния му град, където чичо му Генчо Караиванов успява да му издейства учителско място. Още щом го приемат, Васил се залавя за работа. Във Войнягово той учителствува около две години и към края на февруари 1866г. той внезапно напуска селото, без дори да дочака края на учебната година. След това заминава за Добруджа, за да е по-далеч от Карлово и по-близо до Румъния, където по това време се намира Раковски. За кратко време отива в Яш и след като се завръща учителствува още няколко месеца, но напуска питомците си и през пролетта на 1867г. отива пак в Румъния, за да поеме живота на професионалния революционер като Васил Левски.Раковски много се радвал че вижда отново Левски. Той помолил Панайот Хитов да го вземе за байрактар. Последният малко се колебаел, защото Левски нямал опит като четник, а байрактарят трябвало да бъде пръв-помощник на войводата, дори да поеме командуването в случай че войводата бъде убит. Към край на април Хитовата чета потегля към брега на Дунава, за да премине в България. Преминаването остава незабелязано и четниците прекарват първата нощ на българска земя в една гора, близо до Тутракан. На 5-ти май те сезират зелените склонове на Стара планина. Вестта за четата се разнася бързо, а мълвата населва планината с много четници. По време на тези приключения Левски върви неотстъпно до Хитов и не пропуска възможност да научи нещо повече от войводата. На 4-ти август четата пресича сръбската граница след един усилен и тежък поход. Този път Левски идва в Белград не като неопитен младеж, а като зрял революционер. Тук той среща много от старите си приятели, между които и Стефан Караджа и Христо Иванов-големия. По това време Раковски е все още в Румъния в обнадежден двубой със смъртта. На 9-ти октомври 1867г., в 2 часа сутринта, той умира в ръцете на сестра си.Левски бил дълбоко обезпокоен от обрата на събитията, но той не бил човек който се отчайва лесно. Вместо това той започва да мисли как може да се извлече някаква полза. Той бил против разпиляването на доброволците, затова подкрепял онези които говорят за организиране на нови чети през лятото.
През 1868 година той намира от някъде малко пари и заминава за Румъния. При пристигането си той вижда че Хаджи Димитър и Стефан Караджа се готвят да преминат с чета в България. Тази чета е най-голямата и на нея възлагат големи надежди - Левски вече се бил убедил, че ключът към свободата се намира в самата България, че нито легиите, нито четите могат да направят нещо, докато народът като цяло остава роб на страха и безразличието.
На 1 май Левски преминава Дунава при Никопол. От там отива в Плевен, където се свързва с Атанас Хинов и основава таен революционен комитет. След това двамата отиват в Ловеч и в къщата на Иван Драсов образуват група, която да подготвя населението на града за бъдещото въстание. Повечето от събралите се били млади хора, занаятчии и търговци, но имало и един свещеник, поп Кръстю, който бил учил теология в Белград и участвал в първата легия. Към края на юни Левски решава да рискува да се завърне в Розовата долина. Най-напред посещава селата около Карлово и след това предпазливо се добира до родния си град. Не посмява да остане при майка си, а се настанява в къщата на Ганю Маджареца, който по негово указание уведомява по-будните политически младежи за пристигането на Левски и урежда среща извън града. За място на срещата Левски определил големия орех в местността “Млатимушка”, едно от най-хубавите места в Розовата долина.
През пролетта сред емигрантите се ражда нова организация – Българския централен революционен комитет, оглавяван от Каравелов. Но Левски не е особено доволен от пребиваването си в Румъния. На 27 май 1870г. Левски се завръща в България, където въпреки опасностите се чувствал по-щастлив и спокоен.
През 1970-1971г. Левски оформя мрежата на Вътрешната революционна организация, изгражда един вътрешен революционен център със седалище в Ловеч. В хода на практическата организаторска дейност той разработва, налага и изпробва принципите на една съвършено нова организация, опираща се на народа като цяло.
Този уникален документ на българското национално-революционно движение, съставено от Левски след една широка демократична консултация с народните маси в лицето на частните комитети, с влиятелни среди от българската емиграция. Левски продължава обиколките си. Проекто-устава е готов и той има за своя първа грижа да го направи достояние на всички организации. Една нова черта на организацията през лятото и есента на 1872г. е замислената терористична дейност. Терорът е насочен главно към български чорбаджии, тъй като организацията не иска да предизвиква властта.На 1 декември 1872г. той тръгва за Румъния, но решава да мине през Ловеч. Заедно с Никола Ръженков пристигат в Карлово, където посещават няколко комитетски членове.Между 10 и 25 декември той остава да се крие в околностите на Троян, а по това време няколко въоръжени заптиета почукват на портата на поп Кръстю. Но турската полиция решила, че той ще бъде по-полезен, ако остане в Ловеч на свобода, отколкото да дава показания в София.Левски тръгва за Ловеч именно по това време. Незабелязано се промъква в безлюдните улици на града, за да се срещне с малкото останали верни свои другари. Преди идването му поп Кръстю непрестанно се интересува от пребиваването му в различни градове.На 26 декември тръгва за Търново, придружен от Никола Цвятоков. Те имат намерение да пренощуват в Къкрина, в едно ханче. То се намира на края на селото, на три километра от главния път между Ловеч и Севлиево. Левски и Никола се оттеглят за сън след 9 часа но им било трудно да заспят.
Посред нощ се похлопва на вратата, Левски установява, че това са турци. Набързо пристяга пояса и грабва два револвера и се измъква на двора. Затичва се към плета, но отвън го чакат. Той решава да прескочи плета. Тогава всичко става за миг. Като скача през плета крачолът му се закачва за един кол и преди да успее да се откачи, турците откриват огън. Един куршум го жулва по главата и за миг го зашеметява. Той загубва равновесие и пада на земята. Три заптиета се хвърлят върху него, но той събира всичките сили на мускулестото си тяло и ги отхвърля. Побягва, но други се нахвърлят и го повалят на земята. Последва кратка борба и Левски е победен. Ръцете му биват извити и завързани със собствения му пояс.
Най-сетни джин гиби е заловен!
Смъртната присъда била прочетена на 22 януари, но турците не бързали да я изпълнят. Това станало чак на 19 февруари. Цял месец между живота и смъртта. Трескавите дни на напрежение и премисляне, когато всяка минута е наситена с умствено усилие изведнъж били заменени с истинско бездействие, когато си и жив и не си, защото всеки миг може да бъде последен. Напрежението било заменено с едно истинско нищо от което смъртта изглежда като щастливо избавление.
На 19 февруари Левски е поведен към бесилото, издигнато извън града. Шествия от полиция, войници и турски големци го съпровождат до бесилката. Още е рано, но улиците са пълни с възбудени турци и цигани. Бесилото се изправя на фона на снежната белота - “като отворен към вечността портал”.
Историята справедливо отреди за Левски единствената награда, която той е искал за себе си или е обещал на онези които са участвали в неговото дело: безсмъртие и паметта на бъдните поколения.
Ще минат още много години, десетилетия и векове, но едва ли българската земя ще роди по-завършен образ на човек и борец от Васил Левски - Апостола на нашата свобода!

Спестено е само убийството – не е за деца. Левски е имал на плещите си залог за освобождаването на цял един народ. Жертвите за запазване на конспирацията са били неизбежни. Но НЕ ТЕ са съществени за делото на апостола.

Показателно за това какъв човек е бил е следният ред от тефтера му:

"Днес пих една боза С КОМИТЕТСКИ ПАРИ".

Всеки сере. Даже и Александър Македонски – отцеубиецът, педерастът и кървав завоевател. Но това ли е определящо за делото му? Или това че елинизира света?

Пак важи ДЕ ГО ЧУКАШ ДЕ СЕ ПУКА.
Никој не го оспорува делото на Левски. Поентата ми е дека многу работи не се кажани на јавноста.

А ти лажеш за „Текстът от учебника по история за 6 клас“

Колку време ќе му треба според тебе на еден ученик да го осмисли овој преголем за учебник текст?

Лага бр.1 на темата
автор Вовката

Тиридине, ти ли ще ни говориш за лъжи?
Колко пъти днес те хващаме в лъжа и бягаш на следващата?
И чеп за бъчва не става от теб!

... И да ти кажа нещо, което пропускаш за убийството при Левски?
Стефан Чурешки написал, че Стоянов написал, че някой на него му казал...
Кажал-рекол, това са доказателствата за това убийство.
Ако имаш някакъв документ за това убийство, дай да го видим!
Нещо неясно?
Ние българите нямаме навика да крием тъмните страни в нашата история,
както правят любимите ти историци от МАНУ. Всичко което цитираш като някакви лъжи,
са български извори, публикувани в България! Къде е лъжата на българите, когато всичко си е публикувано?
Не може да криеш нещо, а в същото време да го публикуваш! Само малоумник може да извади такава логика.
Темата е "Тајни од историјата на Бугарите"! Кое му е тайното, когато е публикувано от българи?

http://www.pravoslavieto.com/history/19/...ziran.html

(03-11-2010, 07:18 PM)Taridin Wrote: Пак важи ДЕ ГО ЧУКАШ ДЕ СЕ ПУКА.
Никој не го оспорува делото на Левски. Поентата ми е дека многу работи не се кажани на јавноста.

А ти лажеш за „Текстът от учебника по история за 6 клас“

Колку време ќе му треба според тебе на еден ученик да го осмисли овој преголем за учебник текст?

Лага бр.1 на темата
автор Вовката

Текстът е от приложението към учебник за 6 клас, от който сме учили навремето (1960–те години) и който бях донесъл тук за моите деца.

Всички факти, за които ти твърдиш, че се крият, за широко известни, описани са още от преди девети септември, описани са от Николай Хайтов в книгите и изследванията му, дискутирани бяха още през 80-те във "Всяка неделя" на Кеворк Кеворкян и изобщо не са никаква тайна за българското общество.

Подробностите за това колко хитър бил Левски, когато откраднал коня на вуйчо си и как му увил копитата с парцали сме учили и повтаряли като легенди.

Как хвърлил расото се раздуваше от комунистите като доказателство за атеизмът на Левски (което не е истина – дяконът си е бил дълбоко религиозен до смъртта си).

Изземването на пари от "чорбаджиите – изедници" беше също силно раздувано като "ранна осъзнатост на класова борба" и повтаряно до втръсване.

Само историята около убийството не се раздуваше и се споменаваше само под сурдинка в по–обстойни и непопулярни изследвания, но за никой, който не се е интересувал не е била пазена в "тайна".

Така че, пак се настани Taradin up sheet stream without a paddle.

(03-11-2010, 07:52 PM)Вовата Wrote:

(03-11-2010, 07:18 PM)Taridin Wrote: Пак важи ДЕ ГО ЧУКАШ ДЕ СЕ ПУКА.
Никој не го оспорува делото на Левски. Поентата ми е дека многу работи не се кажани на јавноста.

А ти лажеш за „Текстът от учебника по история за 6 клас“

Колку време ќе му треба според тебе на еден ученик да го осмисли овој преголем за учебник текст?

Лага бр.1 на темата
автор Вовката

Текстът е от приложението към учебник за 6 клас, от който сме учили навремето (1960–те години) и който бях донесъл тук за моите деца.

Всички факти, за които ти твърдиш, че се крият, за широко известни, описани са още от преди девети септември, описани са от Николай Хайтов в книгите и изследванията му, дискутирани бяха още през 80-те във "Всяка неделя" на Кеворк Кеворкян и изобщо не са никаква тайна за българското общество.

Подробностите за това колко хитър бил Левски, когато откраднал коня на вуйчо си и как му увил копитата с парцали сме учили и повтаряли като легенди.

Как хвърлил расото се раздуваше от комунистите като доказателство за атеизмът на Левски (което не е истина – дяконът си е бил дълбоко религиозен до смъртта си).

Изземването на пари от "чорбаджиите – изедници" беше също силно раздувано като "ранна осъзнатост на класова борба" и повтаряно до втръсване.

Само историята около убийството не се раздуваше и се споменаваше само под сурдинка в по–обстойни и непопулярни изследвания, но за никой, който не се е интересувал не е била пазена в "тайна".

Така че, пак се настани Taradin up sheet stream without a paddle.

Таридич,Вовата е прав-случая не се учи в училище,но и никога не е пазен в тайна.Едва ли има някой,който да не е чувал за това и въпреки всичко Левски си остава велик!
По въпроса за второто търновско въстание:

Quote:Второто търновско въстание от 1686 г. е познато от един-единствен извор – руската семейна хроника на Ростиславовичи-Дубровски. Според нея инициативата за въстанието е българска, но подготовката му е пряко свързана с дейността на московския патриарх Йоаким. Той се смята за автор на идеята за обединение на балканското славянско население под духовната власт на Московската църква. Главен организатор в него е Ростислав Стратимирович. Някои учени свързват неговото име с последната българскоцарска династия. Освен това в “Хрониката” той е посочен като “търновски княз”. Ростислав Стратимирович пристига в Москва, където е приет от патриарха, на когото съобщава за подготвяно в Търново българско въстание, Патриарх Йоаким се ангажира с лична подкрепа. Той сгодява Ростислав Стратимирович за племенницата си Мария Владимировна Дубровска и привлича в опасното дело племенника си Савслий Дубровски. През пролетта на 1686 г. Ростислав се завръща в България. Още преди пристигането му в Търново един грък издава тайната организация и османците обезглавяват заговорниците. Градът е разграбен и подпален. Голям брой българи се затварят в крепостта и отбиват атаките. При тях отива и Ростислав Стратимирович. Той е ранен, но малцината живи въстаници го отнасят в Габровския Балкан. Тук се събират около 4000 въстаници, към които се присъединява един отряд от 800 души, доведен от Савелий Дубровски. Османските потери принуждават въстаниците да тръгнат по билото на Стара планина към София, но преди да стигнат града, ги пресреща многобройна османска войска. Въстаниците са избити, а двамата им водачи, “покрити с рани и полумъртви” се укриват в Рилския манастир. Три години по-късно, след много премеждия, те се завръщат в Москва малко преди смъртта на патриарха. По негова молба Ростислав Стратимирович получава владението на с. Толчаново в Смоленска губерния. Много от съвременните изследователи с основание се съмняват в достоверността на информацията за това въстание.

Това е цитат от български учебник по история и мисля,че е обяснено точно и ясно-не разбирам за каква толкова велика фалшификация става дума?!

Тука имаме втора лага. Ниту тоа од Вовата е од учеблик или приложение за 6 клас, ниту пак твоето е од учебник.

Абе многу лажеле тоа Бугарите.

Дали мислите дека некој верува во вашите лаги?

(03-11-2010, 08:46 PM)Taridin Wrote: Тука имаме втора лага. Ниту тоа од Вовата е од учеблик или приложение за 6 клас, ниту пак твоето е од учебник.

Абе многу лажеле тоа Бугарите.

Дали мислите дека некој верува во вашите лаги?

Епа то какво сакаш -да седна сега да ти преписвам три часа за твой кеф-те ти!
История на България 11 клас-може и да научиш нещо!

Ајде бе - 3та лага.
Дали си сигурен дека тоа што го тврдиш е вистина?

(03-11-2010, 09:04 PM)Taridin Wrote: Ајде бе - 3та лага.
Дали си сигурен дека тоа што го тврдиш е вистина?

Каква лъжа,бе Таридич?Виж горе в дясно на страницата-дадени са ти документи,добавки ,тестови въпроси...Не знам вече какво искаш?Май и ти не знаеш...

Искам да не лажеш Тоа што го покажа учебник ли е или не е?

Гледа се дека не е.

(03-11-2010, 09:27 PM)Taridin Wrote: Искам да не лажеш Тоа што го покажа учебник ли е или не е?

Гледа се дека не е.

ДА!Това е учебник по история за 11 клас на издателство "Просвета"-интернет формат :http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/toc.html

виж ми подписа отдолу

Добро, една лага помалку.
И што сега? Имало ли Второ Трновско востание или немало?

Ростислав Стратимирович — болгарский князь, в 1686 руководитель Второго Терновского Восстания против Османской империи после почти двухвекового турецкого владычества. Ростислав Страшимирович был потомком династии Шишманов, болгарских царей и вассалов турецкого султана. Жена Страшимировича была Мария Владимировна Дубровская из рода Патриарха Иоакима — девятого и предпоследнего в досинодального периода патриарха Московского. Ростислав Страшимирович считается родоначальником русской дворянской фамилии Савельевы-Ростиславичи. Внук Ростислава Страшимировича был русский писатель Николай Васильевич Савельев-Ростиславич.

Легендарният характер на статията в "Северная пчела" кара много изследователи да се съмняват в нейната достоверност и да считат събитията в Търново за „красива легенда”, обслужваща политическите интереси на Русия през 19 век. Но подготовка за въстанически действия в този регион очевидно има, тъй като османски документи свидетелстват за бунтовни вълнения в Търновско с център Арбанаси по същото време. Според тях именно след 1686 година по сигнал за бунтовни действия турска войска обградила Арбанаси, обезоръжила населението и накарала всички семейства, от които липсвали техни членове да платят голям откуп за да не бъдат разорени. Очертава се мнението, че подготовка на Второто търновско въстание наистина е имало, но негов център не е бил Търново, а близкото село Арбанаси и дори да е избухнало, то е било в мащаби по-скромни от приписваните му. Със сведенията за Ростислав Стратимирович може да се свърже и информацията за т.нар. Марино въстание от 1700 година, отново с център Арбанаси.