Еми аз го питах вече Таридин защо убиха Гюзелов с лопатата, ама той мълчи като...кажете вие като какво?

(30-10-2010, 04:14 PM)Вовата Wrote:

(30-10-2010, 04:08 PM)Kosta Wrote: Лапай патката, брато!
:-)

Не се връзвай, Коста.... Кучето си лае, керванът си върви. Това е част от пикливата им стратегия. Да те дразнят, за да разрушат темата и да накарат тези, които четат (които са в десетки пъти повече от тези, които пишат) да загубят интерес. Плоски шумадийкси номерца, ала Дунка-бригадирката от дир-а.

Игноритане - само това е решението в един свободен форум.

А, връзвам се...има си модератори за тая работа
Да си мастурбира там пред снимката на Цеца и да си трайка

(30-10-2010, 04:14 PM)Kosta Wrote: Еми аз го питах вече Таридин защо убиха Гюзелов с лопатата, ама той мълчи като...кажете вие като какво?

Таридин е бригадир, копи/пейст латерна на заплата (или смахнат ентусиаст доброволец - няма значение). С него не вреди да се влиза в полемика, все едно да се спори с папагал, който е научен само да псува.

Достатъчно е да се парират "материалите" му с изнасяне на истинските материали в тяхната цялост. Ще му се извърти плочата и ще заоре на едно място. Вече заора на много места. Цялата им доктрина е dead end street. Знаят го и газ пикаят, но ня всяко парти идва края.

След интелектуалната оргия, настъпва морален махмурлук.

Тоа за документот упатство како да се биде садист можно е и да е комунистичка пропаганда. Дека во војна најмногу се истакнуваат оние што се ѓубриња во мир и тоа е точно. Меѓутоа сепак треба да се настојува да се извадат сите нешта на виделина, и ништо да не се бутка под тепих, за тоа да не се повторува и да го разбереме минатото. Ете на пример, тие документи од Михајлов и од Црнушанов не се качени од нас на интернет, туку од вас, колку што гледам, што си е за поздрав. Затоа не скокај како попарен, Коста, никој не те обвинува тебе лично како злосторник, само зборуваме за историја

А за злосторствата на нашите комунисти, мислам дека Афион беше качил една книга за ВМРО-СДРМА некаде на овој форум, таму има нешто за тоа. Можеби треба и да се отвори нова тема.

Меѓутоа, зошто е важно тоа што го напишал Црнушанов, на пример, ти што мислиш?

(30-10-2010, 04:29 PM)Пѫт Wrote: Тоа за документот упатство како да се биде садист можно е и да е комунистичка пропаганда. Дека во војна најмногу се истакнуваат оние што се ѓубриња во мир и тоа е точно. Меѓутоа сепак треба да се настојува да се извадат сите нешта на виделина, и ништо да не се бутка под тепих, за тоа да не се повторува и да го разбереме минатото. Ете на пример, тие документи од Михајлов и од Црнушанов не се качени од нас на интернет, туку од вас, колку што гледам, што си е за поздрав. Затоа не скокај како попарен, Коста, никој не те обвинува тебе лично како злосторник, само зборуваме за историја

А за злосторствата на нашите комунисти, мислам дека Афион беше качил една книга за ВМРО-СДРМА некаде на овој форум, таму има нешто за тоа. Можеби треба и да се отвори нова тема.

Меѓутоа, зошто е важно тоа што го напишал Црнушанов, на пример, ти што мислиш?

Източникът на тези инструкции за мъчение е роман, а не научна разработка. Самият автор Стефан Цанев твърди, че оригинал не е намерен и самият той не е сигурен дали това не е фалшификат. Според мен е фалшификат. Виж на стр. 50.

Не съм чел тая книга на Църнушанов, трудно ми е да кажа защо го е написал.
Мисля си че го е написал, защото е било истина-за да покаже какви грешки е допускала властта от България в Македония.
Нещо, във всички случаи неправилно, което не може да се извини от факта че е било по време на война.
Трябвало е да се самоуправляват хората по места /независимо как е завършила войната/, не да идват разни военни откъдето и да е и да дават акъл насила на македонците.
Аз знам и че доста средства в икономика и култура са били вложени тогава от БГ в МК въпреки временния характер на администрацията ни там покрай германците /в строителство, в университетско образование/, но с подробности не разполагам-а и да питам Таридин, едва ли ще ми каже-той се интересува от по-dark & gothic аспектите на "окупацията"*.
Това мога да кажа засега.

*Нямам нищо против този термин, стига да се уточни законосъобразността на използването му само от поддръжници режима на СХС в ония години /!!!/-защото МК тогава е била част от СХС /дори не в качеството си на Македония!/ и от гледна точка на сърбите /хървати и словенци не ги броим-Павелич едва ли е имал нещо против България и/или Македония, словенците никакви не ги е имало тогава там/ това си е окупация-да, но аз не се грижа за гледната точка на сърбите. Който го боли за Ю. Бановина-да ни нарича окупатори, нямам против.

(30-10-2010, 04:10 PM)Paradigm Wrote: И како не ти е срам Таридинович да говориш за Гюзелов и Чкатров?Чкатров директор на радио Скопие 1941, а Гюзелов който подемаше инициативи за изгонване на сръбските колонисти от Македония и двамата щастливо завърнали се в Македония за време на Българското управление 1941-1944 и затова обявени за фашисти и бугараши и зверски убити от новата власт 1945г.
Всичко що беше читаво и национално отговорно в Македония беше прочистено от сърбите после 1944г.Останаха таквите сръбски мекерета като Таридинович кои сега се "най-големи македонци"...

Да беше Вовата сега ќе ти речеше во негов стил ,,па да си седеле мирни и никој немало да ги стрела,,

(30-10-2010, 12:49 PM)Taridin Wrote: Пишува си од каде е. Тоа биле методите на Разузнавателен отдел на војската на ослободителите.

"Български хроники" том4,стр. 50: "Бях помолил Военноисторическия архив в Търново да потърсят оригинала на този кошмарен документ.Отговориха ми,че в архива такъв документ не е намерен.
Възожностите са две; или документът е бил унищожен,или не е съществувал.За съжаление,и без инструкция,описаните тук побоища,мъчения и убииства са съществували..."

всъщност става въпрос за недоказани (градски легенди) методи на разузнавателния отдел при щаба на армията за периода 1923-1925 г.като Ст. Цанев посочва,че същите са ползвани и след преврата от 9.ІХ.1944г.,а и този том е посветен изцяло на комунистическия режим в България и започва със смъртта на Н.В.Цар Борис ІІІ до влизането в ЕС.

(30-10-2010, 04:58 PM)demmian Wrote:

(30-10-2010, 04:10 PM)Paradigm Wrote: И како не ти е срам Таридинович да говориш за Гюзелов и Чкатров?Чкатров директор на радио Скопие 1941, а Гюзелов който подемаше инициативи за изгонване на сръбските колонисти от Македония и двамата щастливо завърнали се в Македония за време на Българското управление 1941-1944 и затова обявени за фашисти и бугараши и зверски убити от новата власт 1945г.
Всичко що беше читаво и национално отговорно в Македония беше прочистено от сърбите после 1944г.Останаха таквите сръбски мекерета като Таридинович кои сега се "най-големи македонци"...

Да беше Вовата сега ќе ти речеше во негов стил ,,па да си седеле мирни и никој немало да ги стрела,,

Направо си му зел думите от устата.
Айде со здраве,

Тардине, понеже гледам си любител на Стефан Цанев и неговите "Хроники", я почети малце на стр. 518-519.

(30-10-2010, 05:10 PM)jingiby Wrote: Тардине, понеже гледам си любител на Стефан Цанев и неговите "Хроники", я почети малце на стр. 518-519.

Намерно или не пропуштате едно разграничување:

Таридин го посочува периодот откако бугарите си ги покажале забите,
додека вие упорно наблегате на периодот пред бугарите да си ги покажат забите.

(30-10-2010, 05:19 PM)demmian Wrote:

(30-10-2010, 05:10 PM)jingiby Wrote: Тардине, понеже гледам си любител на Стефан Цанев и неговите "Хроники", я почети малце на стр. 518-519.

Намерно или не пропуштате едно разграничување:

Таридин го посочува периодот откако бугарите си ги покажале забите,
додека вие упорно наблегате на периодот пред бугарите да си ги покажат забите.

За това кой си е показал зъбите питай убития от сърбомана-комунист Душко македонски стражар на българска служба. След това гражданската война е била факт. А по време на световна и гражданска война едновременно, хората не са много любезни един към друг.

Ето защо македонистите убиват Гюзелов...

Quote:Димитър Гюзелов

Той е бележит народен деец във Вардарска Македония, срещу когото скопските македонисти набираха злоба и мъст още преди да дойдат на власт. Във всичките им партизански заплашителни писания той беше на прицел. Озлоблението срещу Гюзелов не е стихнало и днес – както личи от многократно цитираните откъси в книгата на Йован Павловски и от писанията на в. "Нова Македония".

Нека да припомним, че Гюзелов бе един от главните обвиняеми в Скопския студентски процес през 1927 г. като организатор на ММТРО и лежа дълги годния в затвора.

Димитър Гюзелов е роден в Дойран през 1902 година в бедно семейство, като единствен син. През Първата световна война цялото му семейство напуска разрушения от бойните действия град и се заселва в Струмица. Там той завършва гимназиалиото си образование в сръбско училище. След това следва в Скопския философски факултет и завършва две дисциплини: славянска филология и философия с педагогика (1927 г.). През време на студентствуването си проявява все по-ярко народното си българско съзнание, работи в този дух по свой почин сред македонските студенти в университета, а към края на 1924 г. става член на току-що основаната ММТРО. Развива голяма агитационна дейиост, като основава организационни ядра в много градове на Македония. През 1927 г. се натъква на потаен изменник, който приема да стане член на организацията и веднага го предава на властта. Започва Скопският студентски процес, за който говорхиме подробно. Гюзелов лежа с години в затвора заедно с другари от организацията. Подир пет години бива помилван, изпратен на служба в Сърбия и там остава до началото на Втората световна война. Но той се свързва с легално и нелегално действуващите другари в Македония, Белград и Загреб, включително и с народното движение за борба срещу сръбския режим, като установява контакт и с движението на хърватските радичевци.

След пропадането на кралска Югославия и установяването на българската власт в Македония Гюзелов се оставя на разположение на българското национално и културно дело в контакт с всички дейци, които ММТРО възпита за служба на българщината. Както видяхме в предидущата глава, за целта той заедно с другите си другари поставя началото на българските национални клубове по всички градове на Македония като притегателни центрове на народностните сили. За тази му дейност, подкрепяна от плеяда другари, му помага и служебното положение – директор на Радио Скопйе. Същевременно не забравя и науката: подготвя своята докторска дисертация върку философията на Шопенхауер, която защитава в Загреб.

С какви народностни чувства е била пълна душата му по това време ни говорят и следните негови мисли в книгата му "Жертвите на Скопския студентски процес" (Скопйе, 1942) в памет на загиналите членове на ММТРО (книга, станала трън в очите на съдиите му):

"Дойде величественият ден, когато младото българско поколение в Македония даде своята свещена дан пред олтара на отечеството със скъпите жертви на свидни синове, паднали от вражеска сръбска ръка в дните на мрачното сръбско робство като носители на освободителното знаме в редовете на Младежката организация (ММТРО). Тя е най-голямата политическа проява на българските интелигенти и младежи в Македония през непосилиото сръбско робство... Младежката организация събра цвета и елита на Македония под робство, възпита ги в един строг български национализъм... и се прояви в своя апогей през Скопския студентски процес. В това единствено по рода си съзаклятие тържествуваше българският дух. Жизнената сила на българския народ показа... своето могъщество тогава, когато в някои среди беше разяждан здравият дух на българина от различни видове пораженства... Основната нишка на нашата агитация сред народа беше: запазване на българизма като най-мощен гранитен зид против домогванията на асимилаторската политика на Белград. Защото да се наречеш българин – това беше най-преследваната революционна проява... В историческото съкровище на българския борчески гений лежат нашите скъпи другари като пламенни жреци на идеята за свободата на Македония и обединението на целокупния български народ."

Ето това е вбесявало сръбските агенти, прикрити под фирмата на македонизма, и те още рано се запретват да го затрият заедно с неговите другари и съратници чрез безброй съдебни процеси или избивания без съд, за които говорихме.

Колко вярно е това можем да заключим от данните, които ни даде споменатият скопски автор Йован Павловски в цитираната книга. Оттам узнаваме, че главното обвинение в съдебния процес срещу Гюзелов и другарите му е: че заедно със своите съмишленнци развивал "дейност против самобитността на своя собствен народ", т.е. действувал не като някакъв македонец, а като българин, водел "политика... на денационализация" на македонците, правейки ги българи. С една дума виновен е, че е българин!

В какво се състояла неговата активност в това направление ни разказва самият в. "Нова Македонии" от 25 юни 1976 г. Гюзелов (заедно с инж. Чкатров и кмета на Скопйе Спиро Китинчев) са били "крепители на българската кауза", което ще рече – хората които смятаха, че с окупацията се осъществи вековният сън на македонците да се обединят с "майка България". И на друго място: "Най-добрите синове окачествяват" влизането на българската войска и полицейска апаратура в Македония като "светъл и велик ден на обединението"... "В Струмица имаше малко интелектуалци. Някои от тях, особено от по-старата генерация... идеолог и водач на тия интелектуалци през това време беше Димитър Гюзелов". Есенцията на родолюбивата дейност на Гюзелов е изразена в обобщеннето, което дава цитираният Павловски: "Запазването на българското национално чувство на македонския народ".

Ето това е "страшният" грях на Гюзелов пред македонистите. Пред техния съд той призна без страх тази си дейност: "Пред събрания народ говорех... като изтъквах радостта от освобождението и поканвах при това народа да се отдаде, сега след освобождението на Македония, на творческа дейност и да помага на държавната власт... и прочее."

Присъдата бе смърт чрез обесване.

Прави впечатление този факт, че докато за другарите му издават присъда "смърт чрез разстрел", за него съдът определи "чрез обесване". Обосновката на съда е, че държанието му било "безобразно". В какво се състояло това "безобразие"? В това, че той открито заявил на съдиите: "Кои сте вие, че ще ме съдите? Аз служих на народа си, а вие на кого?"

Гюзелов могъл да се спаси при изтеглянето на българските войски, както са се спасили толкова други патриоти. Но той не искал да бяга. "Оставам на поста си, сред народа, на когото съм нужен!" – заявявал той в отговор на предупрежденията на добронамерени хора да се спасява, защото всички предупреждения на партизаните са пълни с жлъч срещу него и другарите му.

Служил на Македония при жестокия режим на кралска Югославия, лежал дълги годнни в занданите на Скопйе, Ниш, Пожаревац, той оцеля, за да продължи да служи на поробената си родина. Най-жестоките палачи на Македония от рода на Жика Лазич и Добрица Маткович не се решиха да го затрият. Но техните приемници от рода на Колишевски сториха това. Димитър Гюзелов в разцвета на неговите творчески сили увисна на бесилката като един от големите апостоли на българщината, оставяйки жена и три невръстни деца. Но образът му на голям идеалист ще остане винаги светъл по страниците на историята на македонските българи, писани с кръв в най-трагични дни.

http://www.promacedonia.org/kc/cyrn26_b1.html

A,некој да најде нешто за стреланите Македонци од страна на бугарската полиција кај манастирот Прилепец (Св.Никола) во близина на Прилеп?

Настанот се случил на 19 декември 1942,ама освен спомен-плочата што стои спроти манастирот,ништо друго и не можам да најдам за тоа убиство?

Димитър Гюзелов е български философ и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на ВМРО.

Биография

Гюзелов е роден в Дойран, но след разрушаването на града през Първата световна война семейството му се преселва в Струмица. Гюзелов завършва сръбската гимназия в града и после учи философия и славянска филология във Философския факултет в Скопие, като през това време е финансиран от ВМРО с 1500 динара[1]. През 1924 година става член на ММТРО малко след основаването ѝ и развива широка организационна дейност като сформира ядра на организацията в много градове на Македония. Междувременно пише:

„ Няма друга земя, в която да са устройвани по-ужасни аутодафета, изгаряне на книги, написани на святата кириловска азбука, презрени заради българското име и унищожавани като най-опасна ерес... Когато нашите младежи съобщаваха, че някъде са видели „ерголямът“, сърцето им трепвало от радост. Това е така, защото нямаше по-страшно, по-здраво завързан и окован Прометей от нашия в Македония, на когото беше забранено да знае нещо хубаво, истинско и светло за България[2]. “

През май 1927 година е заловен с документи на ММТРО от Държавна сигурност на Кралството на сърби, хървати и словенци и като един от основните обвиняеми на Скопския студентски процес е осъден на 20 години строг тъмничен затвор. Гюзелов е помилван след пет години, но е изпратен на служба в Чачак, Сърбия, където остава до началото на Втората световна война. Той обаче не прекъсва дейността си и се свързва с легално и нелегално действащи другари в Македония, Белград и Загреб. На 9 септември 1938 година Гюзелов е начело на делегация от Македония, която връчва на председателя на Хърватската селска партия и лидер на опозицията в Белградската Скупщина, д-р Владко Мачек меморандум, в който се обявява против белградския режим.[3]

След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през 1941 година Гюзелов става директор на Радио Скопие. През 1942 година защитава в Загреб докторска дисертация върху Шопенхауер и издава книгата „Жертвите на Скопския студентски процес“ (Скопие, 1942). След края на войната, през 1945 година Гюзелов е осъден от комунистическата власт като "български фашист" на смърт чрез обесване.

Бележки
↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.166
↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.218
↑ Апостолов, Александар. Мачек и македонските патриоти, Македонско дело, г. VIII, број 331, 03.03.2000, с. 31-31. Меморандумът е подписан и от Димитър Чкатров, Тома Кленков, Сотир Тренчев, Киро Димков, Божо Шаинов, Методи Андонов-Ченто и други,

Я преди това да се върнем на любимата на Таридин скопска непълнолетна партизанки Дуня-че не ми стана ясно българи-фашисти ли са й отсекли главата /без съмнение-един отвратително варварски акт/, или са биле "вистински" македонци?
Това деммиане, как да го разбираме - че вие сте обичали да сечете главите на девойките си ли?
Ама, както ти казваш че не те интересували българските жертви-трябва ли и аз така да кажа-един вид, какво да ме интересува-да беше българка, па тя не била, била македонка, голема работа че й отсекли главата...това ли е стилът на разговор, който искаме да въведем и поддържаме тук с помощта на Таридин и твоите любезни коментари към неговите "материали" и "доказателства" с липсващи/несъществуващи оригинали и без всякакви други данни?

Бугарскиот министер Митаков убаво си напишал во дневникот - 1941 дека Македонците си се само Македонци, самиот тој не ги сметал за Бугари.

(30-10-2010, 04:58 PM)Kosta Wrote: Нямам нищо против този термин, стига да се...

Всуштност окупациїа како технички термин сам по себе нема негативно значенїе.

‘MACEDONIA FOR THE MACEDONIANS'
WILLIAM GLADSTONE
The British Labour Party's Opinion on the Solution of the
Macedonian Question
After the First World War (1914-1918) the National Executive
of the Labour Party in Great Britain adopted a special memoran-
dum on the Macedonian Peace Treaty.
In the memorandum is expressed the opinion of the Labour Party
on the solution of the Macedonian Question.
The memorandum states among other things the following:
"The declared policy of the Labour Party is no less flagrantly
violated by the Peace terms presented ..........
The principle of self determination has been completely abandoned, and the only apparent principle underlying the terms is that of encouraging the imperialism of our allies. These terms, unless revised, hold out no hope of permanent peace in the Balkans.
"In Central and Southern Macedonia, the great majority of the
population are Macedonian. Under the Peace Treaty these people
are again to be handed over, as they were by the Treaty of Buch-
arest, 1913, to the hated rule of the Serbian, Greek, and
Bulgarian Governments by whom they were relentlessly persecuted
during and after the Balkan wars; and Serbian territory is even to be increased by the annexation of Strumitza district, which admittedly contains no Serbian population whatever.
“If the Macedonian character of Macedonia is
contested, a plebiscite should be held under
neutral auspices, and the inhabitants should
be allowed to vote for autonomy, under
the protection of the League of Nations,
which the majority would probably prefer"........
page 75,"The Truth about Macedonia"
American Missionary's Testimony


http://www.topix.com/forum/world/macedon...I4F1GH8KSC



... Уште полошо и посрамно од самата турска управа е постоењето на љубомора помеѓу Грците и Словените и плановите на постојаните држави за присвојување на туѓи територии. А зошто за не биде Македонија на Македонците, како што е Бугарија на Бугарите и Србија на Србите?

—William Gladstone, The Times, 6 февруари 1897

(30-10-2010, 04:58 PM)demmian Wrote:

(30-10-2010, 04:10 PM)Paradigm Wrote: И како не ти е срам Таридинович да говориш за Гюзелов и Чкатров?Чкатров директор на радио Скопие 1941, а Гюзелов който подемаше инициативи за изгонване на сръбските колонисти от Македония и двамата щастливо завърнали се в Македония за време на Българското управление 1941-1944 и затова обявени за фашисти и бугараши и зверски убити от новата власт 1945г.
Всичко що беше читаво и национално отговорно в Македония беше прочистено от сърбите после 1944г.Останаха таквите сръбски мекерета като Таридинович кои сега се "най-големи македонци"...

Да беше Вовата сега ќе ти речеше во негов стил ,,па да си седеле мирни и никој немало да ги стрела,,

Токму така. Ама тие не биле разбойници, задвор од законот и не се "борели со пишка во рака како вашите измислени "херои"" . Токму мирно си седеле. Има разлика.