(20-08-2010, 07:54 AM)Taridin Wrote: (20-08-2010, 06:50 AM)ivan mihajlov Wrote: ..има светски историчари кой са дказали кой са били античните макднци ва дека им го крадохте името не ви прави портомци на Александър кой е бил грък !!!
..има светски историчари кой са дказали кой са били vistinskite Bugari ва дека им го крадохте името не ви прави портомци на Asparuh кой е бил Turkomongol !!!
Slikata od avatarot e na crgubila Mostic, da ti e pred oci koga se penis da ja dokazuvas bugarstinata na Makedoncite.
Prvo proceni dali ti si Bugar. Ako si takov, odi raspravaj se so tvoite brakja tuka
http://www.tatarlar.ru/sql-forum/viewtopic.php?t=1814
За што би можел да се расправаш таму види
Этнический состав населения Волжской Булгарии в XI- Х веках, было тогда довольно таки пестрым. В начале X в. продолжали существовать различные племена. Основное население Булгарии в начале X в. состояло из четырёх племён. В числе этих племён были собственно сами булгары, сувары (саваны), берсула и эсегель( или эскелы, искилы, аскль). С именами некоторых из этих основных племен связаны названия отдельных крупных городов, например, булгары – город Булгар, сувары – Сувар. Эсегели занимали правый берег р.Волги, где позднее на их территории возникнет город Ошель. Берсула или «нохратские булгары» («серебряные»), возможно селились в районе между р.Черемшан и Ахтай- Бездный; здесь сохранились топонимы «нохрат», «нохратка». Сувары (саваны), были наиболее южным племенным объединением волжского левобережья, занимавшие земли в бассейнах р. Утки и Майны.
Кроме того, на реке Малом Черемшане (Джавшые), и на его правом притоке - Баранке жили баранджары (бараджи татарских преданий или биляры), составлявшие основное населения города Биляра. Они были известны как мусульмане баранджары, числом в 5 000 семей (душ)
Първо: Руски източник. Русия - враг на България.
Второ: Никой никыде не е твърдял, че българите са хомогенна маса. Знаеш ли колко на брой са били инките? Но как се казва империята им? Знаеш ли колко на брой са били фанките? Но как се казва държавата им? И т. н.
Засега в сшетовната история има две доктрини, които затъпват чист произход и бъркат култуа с генетика: Македонизмът и нацизмът.
Тоя аватар, заедно с македонизма и жалките му опити да пренесе спора на "българка територия" можеш да си го завиеш на руло и да си го пъхнеш там където не свети слънцето.
Причини?
1. Виж точка втора. Една лястовичка порлет не прави.
2. Като професионалист мога да ти кажа, че достоверността на такива възстановки е МНОГО относителна.
4. Не върши работа, колкото и да я размахвате.
И за десерт:
История - България
ГРОБЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ ХАН КУБРАТ СЕ НАМИРА В УКРАЙНА
Случайната находка
През 1912 г. овчарчета намират в пясъчните дюни край р. Ворскла до с.Мала Перешчепина голям златен съд. Разбрали за това, селяните отиват там и изваждат от пясъците множество златни и сребърни предмети и ги поделят помежду си.
Вестта за откритието достига до Полтава и Киев, в селото пристигат археолози, придружени от жандарми и събират пръснатите находки. Оказа се, че става дума за голямо съкровище, което влиза в науката под името "Перишчепинско". Само златните предмети тежали над 20 кг., а сребърните - над 50 кг. Те били закарани в столицата руската империя Санкт-Петербург и предадени на Императорската археологическа комисия, от където постъпили в Държавния Ермитаж, където се намират понастоящем. Така в науката се появява загадка, която предстои да бъде решена в наши дни.
Съкровището
То се състои от две групи предмети: съдове и части от представително облекло. Сред първите силно впечатление правят двата големи сервиза за пиршества (10 сребърни и 11 златни чаши). Измежду вторите има параден меч, богато украсен със злато, златни украси от колан, от които най-много се откроявала 500-грамовата масивна тока, стремена, колчан за стрели и други по-дребни предмети. Веднага се разбира, че съкровището е било притежание на богат вожд от степта и се е налагало то да бъде изяснено - кога и при какви обстоятелства е било заровено.
Въпросите
Най-лесно било установено времето, към което се отнасяло съкровишето. От намерените в него златни монети (солиди) на византийски императори, последен от които бил Констант II (641- 668) учените определили, че то е заровено в средата на VII век.
По-трудно било да се разбере каква е етническата принадлежност на неговия притежател. Всестранният анализ на всички предмети показва различни стилови влияния - персийско, византийско, номадско и тази особеност била характерна за подобни находки от това време, определяни като находки със сборен характер. Затова богатото съкровище било приписвано на славяни, авари, хазари и други народи и племена.
Владетелят
Отговор на въпрос, кой е бил притежателя на огромното богатство, дава немският археолог Йоахим Вернер. Най-напред той със сигурност установява, че не се касае за случайно заровено съкровище, а за погребение на богат владетел. При това погребаният е бил почетен византийски патриций, ако се съди по патрицианския колан и меч. Анализът на оскъдните писмени сведения от тази епоха сочи, че това може да бъде само хан на Велика България - Кубрат, който е бил в приятелски връзки с Византия. Като такъв през 635 г. той е бил провъзгласен за почетен патриций на империята. По същото време българите отхвърлят аварския гнет и създават своята първа държава. Няколко десетилетия по-късно хазарите успяват да я покорят, а по същото време Кубрат умира и е погребан в степта, далеч от центъра на държавата си. Синовете му се разпиляват и един от тях, Аспарух, се отправя към Балканския полуостров, където през 680 г. създава новата българска държава.
Доказателствата
Освен пищния инвентар на гроба и историческите данни, най-важни се оказват трите намерени сред останалите вещи златни пръстена. Върху тях са гравирани монограми, които видният виенски учен д-р Зайбт успя точно да разчете. На единия от тях е изписано името на хан Кубрат, на другия то е придружено с придобитата титла "патриций", а третият е принадлежал на чичото на Кубрат - Органа - и в дадения случай се явява част от семейното имущество и свидетелство за приемствеността на властта. С това окончателно се решава целия възел от въпроси - край Мала Перешчепина, далеч от държавния център, е погребан първият български владетел Кубрат в смутните времена на хазарското нашествие.
Наследството
Гробът на хан Кубрат е всред най-важните находки от началните години на консолидация на българския етнос и на оформяне на българската държава. Той обаче е гордост не само за българската история, но и за историята на украинския народ, тъй като става част от неговата богата култура.
ДИМИТЪР ОВЧАРОВ
проф., д-р на историческите науки
ОЩЕ ПО ВЪПРОСА
София, 28. 06. 2001.- През 1997 г. излиза сборник със статии на специалисти от Държавния Ермитаж в Санкт Петербург В. Залеская, З. Лвова, Б. Маршак, И. Соколова, Н. Фонякова "Съкровищата на хан Кубрат. Перешчепинското съкровище"(Санкт Петербург, 1997). Макар и предпазливо, авторите изказват мнението, че с най-голяма вероятност това е гробът на българския хан Кубрат. Според учените много по-малка е вероятността това да са негови лични вещи, попаднали в ръцете на хазарите-завоеватели, или, което е още по-малко вероятно, да са придобити по наследство и поставени в гроба на някой Кубратов приемник.
Пръстен с монограм "Кубрата патрикия" е един от предметите, който позволява да се счита, че Перешчепинското съкровище се е намирало в могилата на хана на Велика България, но дълго време историците спорят дали "ХОВРАТОY ПАТРІКІОY" и хан Кубрат са едно и също лице. В писмото си от 2.03.1998 до българския учен Димитър Овчаров сътрудничката на Ермитажа Злата Лвова пише: "Още веднъж съжалявам, че всички тези мои работи излязоха преди да се запозная с българския летопис Гази-Барадж-Тарихи. Струва ми се, че той напълно отменя и зачерква моята версия за двама Кубратовци и слава Богу! Сега аз напълно се присъединявам към българската версия на проф. Й. Вернер".
Известният специалист по история на протобългарите Фархад Нурутдинов цитира древните български летописи «Историята на Джагфар», според които през 619 година българските вождове Органа (Юргана) и неговият племенник Кубрат (когото авторът нарича още Кубар, Курбат, а други автори - Крум) основават хуно-българската държава Велика България, с център в Украйна. Друг, не по-малко известен изследовател на историята на тюркоезичните народи Михаил Артамонов се основава на древновизантийски, персидски и други източници, които разказват за разцвета и политическата сила на Велика България (Булгария) под управлението на хан Крум-Кубрат.
Детските години на хан Кубрат преминават при двора на византийския император Ираклий, там той получава много добро за времето си образование. Във Византия.хан Кубрат е покръстен заедно със своите боляри и е възведен в ранг патриций. През 620 година Кубрат става едноличен кан (хан) на Велика България. Оженва се за дъщерята на император Ираклий и заедно с него, на чело на 40 хилядна войска, участва във войната с Персия. Древните историци твърдят, че за този своя помощ хан Кубрат получава от тъста си изключително богати дарове. Хан Кубрат управлява до 60-те години на VII век някои учени твърдят, че ханът умира прз 667 година.
Според Ф. Нурутдинов през лятото хан Кубрат разполагал своя щаб до селището Балтавар, на мястото на днешна Полтава, което получило името си от древнобългарската дума "балтавар", която означавала "владетел". Близо до това място е намерено и знаменитото Перешчепинско съкровище, което всъщност е подаръкът на император Ираклий. В него е и личният знак на владетеля Кубрат - балтавар-тризъбец, който по-късно е приет от великите киевски князе и днес, леко видоизменен е утвърден за държавен герб на Украйна.
"Въпреки историческото си значение, мястото, където е било намерено Малоперешчепинското съкровище и където, според хипотезата, е бил погребан хан Кубрат, не предизвиква особен интерес сред туристите. Днес това е най-обикновено място в покрайнините на селото, обозначено е само с бетонна плоча, изобщо не е обустроено, до него няма дори път с твърдо покритие",- пише в писмото си до Микола Габер заместник-председателят на Полтавската областна държавна администрация П. Шеремет. В Националния исторически музей в бившата резиденция Бояна, в залата за средновековна история всеки посетител може да разгледа карти на Европа, в които са отбелязани с кръстчета местата, където са погребани хан Кубрат и хан Аспарух. Но ако не познавате добре географията, едва ли ще разберете в коя държава те се намират - просто не е отбелязано. Дори в сериозни научни статии българските историци срамежливо премълчават, че всъщност става въпрос за Украйна. Дали пък тази историческа "амнезия" не е причината мястото, където е погребан хан Кубрат да тъне в запустение?"
Хм, византийкият император дал дъщеря си на "турко-монгол" (каквото и да означава тази глупост)? Освен това разберете се там в сръбската центрата, "тюрко-монголи" ли сме или "татари" (термин, които за първи път се употребява в 12 век. Първата българска дунавска държава на Исперих - 7 век).
В едно си прав - етнически българската държава е била инклузивна и в нея е имало най-разноопбразни покорени етноси, па имало място даже и за някой си Мостич. Покорени, но не заробени - бългаското държавно устройство не е познавало робството.
Националност и етнос са синоними само във определени отчаяни югославски тикви.
Така е Донски. Виж си го сега хубаво Мостич, може да е от рода на дядо ти Кубер.
Който доста е поебал низ Вардарска Пеония.






