(15-08-2010, 05:18 PM)ЈорданПетровски-ЦРНИ Wrote: (15-08-2010, 05:00 PM)Playboytaxi Wrote: И според мене никаква. Вие денешните Македонци немате нищо слично со ВМРО,Гоце,Даме,Т.Александров..... Тие беха Мк Булгари,а вие сте продукт на това шо србите са сакали вие да сте. За това такви како тебе Дамjан ги викаме србомани.Не за навреда ,а оти нас во Пиринска наj много ни боли за вас.
Денешната Мк народност,език ,азбука и култура са продукт на тоя србски терор од последните 100 години. Каде с убиване,терор ,мачене,каде с пари ,с тотално фалсификуване на историята коя децата учат во МК , србите успеха за 100 години од най големите Българи в Мк да направат Южни срби по душа,култура и език,па макар и да се викате Македонци.
Неколку факти кои ги побиваат твоите теори:
1. Единствено по 1945 во Вардарска Македониа продолжува борбата на ВМРО за ОБЕДИНЕТА И САМОСТОЈНА МАКЕДОНИЈА.
2. Формирањето на ВМРО С. Д. Р. М .А односно ВМРО ПРАВДА е со знаење на Ванчо Михајлов. Тој никогаш не го оспорил континуитетот на ВМРО, континуитет кој продолжил да го носи ВМРО ПРАВДА. Во еден период тоа сакал и да го потврди на симболичен начин -но за тоа друг пат.
Е сега П би те замолил да ми дадеш податоци за тоа кој во Бугарија односно Пиринска Македонија ја продолжил традицијата на ВМРО за обединување на Македонија-лозунгот по кој се препознава вистинското ВМРО.
Малка заметка. Во Пирин е устварена
КРАЙНАТА ЦЕЛ на
ОРИГИНАЛНОТО ВМРО:
"И тази война обаче свършва с катастрофа за българския народ. Така след десетилетни националноосвободителни борби, въстания и войни за освобождение и обединение, по силата на Ньойския договор от 1919 г. Македония отново е откъсната от България и разделена между кралство Сърбия и кралство Гърция. (147) По време на преговорите за мир в Париж македонските българи чрез редица изложения и меморандуми до представителите на великите сили, отново по най-категоричен начин изразяват своя национален стремеж да не бъдат откъснати от България или най-малко Македония да бъде обособена в отделна автономна единица под гаранция на великите сили. (148)
В меморандум на Изпълнителния комитет на македонските братства в България, изпратен в началото на февруари 1919 г. до председателя на Парижката конференция и правителствата на САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Япония, се прави цялостен преглед на възникването, развитието и етапите, през които е минал македонският въпрос. Изтъквайки неговия български национален и политически характер, от името на 200 хиляди българи, напуснали родните си огнища, прогонени от сърби и гърци, както и от името на цялото българско население в Македония, в меморандума се настоява великите сили, които определят съдбините на народите, “да съдействуват да се присъедини Македония, цяла и неделима, към общото отечество - майка България”. Изтъква се още, че ако това е невъзможно, македонските българи, както и друг път са изтъквали, категорично предпочитат самостоятелна Македония пред разделянето й между Сърбия и Гърция.
В същия дух се изразяват стремежите на българите в Македония и в меморандума на ВМРО до Парижката конференция от 1 март 1919 г. В него подробно се описват десетилетните борби на българите в Македония, които съобразно със съкровените си национални чувства са се стремили към държавно обединение с България. Само стремежът на Сърбия и Гърция да заграбят и разделят Македония е карал дейците на революционната организация да издигат лозунга за автономия на Македония с цел да се запази нейната цялост. Настоявайки енергично да бъде допусната делегация на ВМРО да изложи пред конференцията исканията на българите в Македония, в меморандума се заявява, че за да има мир и спокойствие на Балканите, Македония трябва да се запази неделима и в никакъв случай да не се оставя под властта на Сърбия и Гърция. (150)
Подобни идеи за разрешаване на македонския въпрос и запазване на българското население във Вардарска и Егейска Македония имат и дейците, принадлежащи към лявото крило на ВМОРО преди войните. В навечерието на мирните преговори през 1918 г. те създават “временно представителство на бившата ВМОРО” и отправят меморандум до представителите на великите сили, участвуващи в преговорите за мир в Париж. В него, след като се проследява положението и борбите на българите в Македония и невъзможността за обединение с България, се изтъква, че българското население в Македония има най-твърдо желание да се запази тя цяла и неделима, като автономна или самостоятелна единица на Балканите. (151) По същото време Д. х.Димов пише своята брошура “Назад към автономията”, в която разглежда същността на идеята за автономия, която е идея българска, издигната от българското население още през турския режим, с цел да се запази целостта на Македония и да се създаде братство между народите, живеещи в нея. Независимо че другите народности се отнасят отрицателно към автономията и тя си остава само българска идея, Д. х.Димов изтъква, че при създалото се положение само автономна Македония може да води към балканско единство и Балканска Федерация. (152)
Тези становища и искания на различните течения сред македонските българи в разглеждания момент са напълно в духа на известните национални и политически програми на революционното движение още от турско време. Или както пище по това време Хр. Силянов, виден деец на ВМОРО, “македонските българи никога не са престанали да отправят жадни погледи към страната на свободните братя. Който оспорва това или не знае нищо за копнежите на тези българи, или казва една съзнателна лъжа. Мисли и тенденции, враждебни на българското народно обединение не са съществували в средата на македонските българи. Лозунгът на народното обединение не се издигаше направо по съвсем друго причини, които са добре известни на всички българи.” (153)
Великите сили обаче и този път не се съобразяват с волята и националните стремежи на българския народ да живее в мир и обединение. Като наказание за този проявен стремеж по силата на Ньойския договор българската държава е поставена в унизително положение и натоварена с непосилни задължения, а перспективите за българите във Вардарска и Егейска Македония, попаднали под сръбско и гръцко робство, се очертават като много по-мрачни, отколкото след 1913 г., когато международната ситуация предвещава бърза промяна на нещата. Макар че в мирните фоговори се предвиждат “малцинствени права”, т.е. признаване на българската народност и осигуряване на найното свободно национално и културно развитие, на практика великосръбската и великогръцката буржуазия никога не прилагат тези клаузи от фоговорите. Напротив, още в първите години след войната (1919-1920 г.) правителствата на двете кралства се заемат с организирането на цяла система от военнополицейски, “културно-просветни”, “научни”, “спортни” и други организации, чрез дейността на които бързо да се придаде “сръбски” и “гръцки” обществено-политически, културен и национален облик на Вардарска и Егейска Македония. (154)
На поробеното население е забранено по какъвто и да е повод да споменава своята българска народност, да говори и да пее на своя български език. Забранено му е да се облича в българска носия и да кръщава децата си с български имена, да чете и пише на български, да чествува своите национални, религиозни и обичайни празници и пр. Изобщо забранява се и се подлага на унищожаване всичко, което би напомняло за българското минало, настояще и бъдеще в тази част от България. (155) Цялата тази дейност е подчинена на строго определена политическа програма, изработена от сръбското и гръцкото правителство, чрез изпълнението на която се цели в един къс срок от време да бъде посърбено и погърчено българското население в тези области и с това да се ликвидира българският национален характер на македонския въпрос. (156) Тези замисли представляват сериозна заплаха за бъдещето на българското население в Македония и на българщината въобще.
В отговор на великосръбските и великогръцките планове за изтребление и духовно заличаване поробените българи изработват и противопоставят свои тайни революционни и културни програми за запазване на българската народност, език и култура в условията на робството и за национално освобождение. (157) Тези програми най-напред са оповестени от възобновената през 1919 г. ВМРО, която официално декларира, че българите във Вардарска и Егейска Македония, верни на своите национални и борчески традиции, никога няма да приемат и да се помирят с новите поробители и с техните асимилаторски планове, че те ще продължават борбата за своето национално съхранение и освобождение. (158)
При сложилите се обстоятелства, както вече посочихме, официалният лозунг на борбата на македонските българи отново се свежда до автономията. Но този път много по-различна по форма от исканата автономия през турския режим, а също с много по-малки изгледи за успех. Докато до 1912 г. ВМОРО се бори за извоюване само на политическа автономия, защото национално-културна автономия българското население има, сега лозунгът за автономия трябва да съдържа и програма-минимум, т.е. борба за съхранение на българската националност във Вардарска и Егейска Македония, за откриване на български учплища, черкви, културни институции, а оттам да се търсят пътища към обединение на разпокъсаните части и т.н.
Точно в този дух са формилирани национално-политическите програми на революционното движение през 1919-1920 г. (159) В една кратка инструкция на ЦК на ВМРО до нелегалните фрупи във Вардарска и Егейска Македония от 1920 г. се определят ясно целите на борбата. Целта на организацията, се казва в инструкцията, е автономия на Македония, независима от балканските държави. За нейното извоюване е необходимо създаването на една тайна, мощна и неуловима за поробителите организация, която в съгласие с всички други поробени от сърби и гърци народности да работи по всички възможни пътища и начини за постигане на горната цел. В инструкцията също се казва, че първостепенна задача на организацията ще бъде да се бори за запазване и равитие на българското национално съзнание в поробеното население, поддържане и засилване на борческия му дух чрез агитация, вестници, брошури, чрез подготвянето му за революционни акции и пр. (160)
Тази програма, формулирана нееднократно в декларации, изложения, директиви и окръжни на организацията до 1924 г., е преутвърдена и прецизирана на конгреса на ВМРО през февруари 1925 г. В приетия устав, който отменя всички дотогавашни устави, се казва, че ВМРО има за цел да обедини разделена Македония в нейните географски граници и да извоюва пълна политическа автономия (самоуправление) за нея (чл. 1). За постигане на тая цел организацията се стреми да сплоти всички недоволни елементи в Македония (Вардарска и Егейска) без разлика на вяра и народност и да ги подготви за борба срещи общите врагове, сърби и гърци, в името на еднаквите им равни свободи, права и задължения в утрешна свободна Македония. (161) В името на тази програма в началото на 20-те години ВМРО сключва споразумение с Турския революционен комитет в Цариград за общи действия между българи и турци във Вардарска и Егейска Македония. (162). Подобно споразумение ВМРО постига и с Албанската революционна организация в Косово. (163) Установява също активни политически връзки с Хърватската селска партия на Ст. Радич, с Хърватското революционно национално движение и пр. (164) В този период ВМРО организира масова въоръжена четническа борба срещу сръбските и гръцките поробители във Вардарска и Егейска Македония. (165)
Освен ВМРО между двете световни войни съществуват и други организации на македонските българи, които изработват свои програми и планове за разрешаване на македонския въпрос. През октомври 1925 г. на базата на Майския манифест, който предвижда обединение на всички разпокъсани революционни сили, се създава единна македонска революционна организация, под името ВМРО (обединена), която включва в себе си всички леви сили на националноосвободителното движение от легалните и нелегалните организации на македонските българи. Тя си поставя за задача да извоюва свободна Македония, обособена в самостоятелна политическа единица, която да влезе като равноправен член в бъдещата Балканска Федерация. (166) изградена върху общодемократична, интернационална основа, ВМРО (обединена) води борбата предимно от класови позиции, но чрез своите вестници, брошури и други пропагандни материали тя страстно разобличава сръбската и гръцката завоевателна, асимилаторска и изтребителна политика по отношение на българското население във Вардарска и Егейска Македония през разглеждания период. (167) Решението на Коминтерна от февруари 1934 г. за създаване на “македонска нация” от българите в Македония обаче обърква една част от дейците на ВМРО (обединена). Възприемайки да пропагандират лозунга за несъществуваща “македонска нация” (което с открита радост се посреща от великосръбската шовинистична бурзоазия, защото теорията за македонизма е нейно изобретение), те се отчуждават и губят влиянието си сред българското население във Вардарска и Егейска Македония. (168) "
Целото тука ->
Значи, во Пирин Бугарите се обетинети со останатите Бугари. Там нема кой за какво обединуване да се бори. За пиринци ВИЕ сте одкинатите, останалите назад, лугете со проблеми. Пиринци се Бугари во Бугария. Какво ВМРО, какви бакрачи?