(20-11-2014, 04:01 PM)ЈорданПетровски Wrote: ![[Image: VojvodataK1fd6.jpg]](http://b65.imgup.net/VojvodataK1fd6.jpg)
Да напишам малку повеке за Војводата Крсто Трајков, онаа што историчарите несмеат да го споменат.
Кај село Крушје има споменик на Преспанската чета, на споменикот се испишани имињата на комитите ама го нема името на ВОЈВОДАТА. Дали е можно четата да била без војвода, јас би рекол дека не е возможно. На некого му пречело името на војводата. Од писмово се гледа зошто пречело името на војводата Крсто Трајков. Пречел јасниот и цврст МАКЕДОНИЗАМ на Крсто!! Но не е само писмото, има уште еден проблем, проблем многу поголем, проблем за Виолета ЛАЖГОВСКА Ачковска и нејзините колеги и ученици кои продолжуват да нудат и негуват лажна историја!! Имено синот на Крсто Трајков, Борис Трајков оди по налог на ВМРО, заедно со Владо Черноземски и други дваица Македонци во Јанка Пуста како потенцијален атентатор на Српскиот крал Александар. Велам потенцијален, бидејки да повторам одат ЧЕТВОРИЦА МАКЕДОНЦИ, од кои само еден ке оди на извршување, изборот кој ке оди во Франција е направен во последен момент заради конспирација.
Тоа што во Јанка Пуста одат четворица МАКЕДОНЦИ, е јасна потврда дека атентатот на Српскиот крал е исклучиво инициран од неговата репресија, поточно од злосторот кој го прави врз Македонците. Нема никаквас врска со Хитлер или со фашистите.
Кръстьо Трайков
български революционер
Кръстьо Трайков
Роден: 1865 или 1867
Горно Круше, Османска империя
Починал: 7 януари 1942
Ресен, Югославия
Кръстьо (Кръсте) Трайков или Трайчев, известен като Ресенски[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография
Кръсте Трайков е роден в ресенското село Горно Круше, тогава в Османската империя. Включва се в дейността на ВМОРО, заедно с брат си Иван (Йонче) Трайков, който е убит през 1905 година. Действа като четник в Охридско, а след това е назначен за околийски войвода в Преспа.
През Илинденско-Преображенското въстание действа като войвода в Преспа и води много сражения с турски аскери при Горно Круше, Лева река, Кривени, Болно, а при Вълкодери (заедно с Георги Шкорнов) е тежко ранен, но успява да избяга[3]. През 1904 г. е в четата на Спиро Олчев. От 1905 е околийски войвода в Ресенско. През 1906 година Алберт Сониксен се среща с Кръстьо Трайков, по времето когато войводата като сарафист има пререкания с комитета в Битоля.[4] След Младотурската революция се среща с Ахмед Ниязи бей в Битоля.
При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на партизанска чета №56 на Македоно-одринското опълчение, с която освобождава Ресен. По-късно през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота.[5][6]
Чета № 56 на МОО с командир Кръстьо Трайков
Номер Име Години Околия Селище Бележки
Александър Ресенско Подмочани[7]
Панде Димитров Ресенско Избища[8]
След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция Трайков се включва с четата си в съпротивата и става ресенски войвода на ВМОРО.[9] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[10] През 1919 година е арестуван от сръбската власт и лежи 3 години в затвор.[11]
Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (отляво надясно): първи ред (седнали) - Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред - Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръсте Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) - Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.
След освобождението си се завръща в България. През 1923 година заминава в САЩ, където участва в организирането на новосъздадената Македонска патриотична организация. След завръщането си в България в началото на 30-те години е сред видните дейци на михайловисткото крило на ВМРО. След Деветнадсетомайския преврат от 1934 година той, както и други дейци на разтурената ВМРО са арестувани от новата власт.
При анексията на Вардарска Македония от България през 1941 година Кръсте Трайков се включва в организирането на Българските акционни комитети и е председател на ресенския комитет.[12] Избран е в местното настоятелство на Илинденска организация[13], а също и за кмет на града.[14] Умира след тежко боледуване на 7 януари 1942 година в Ресен, тогава в Царство България. Погребан е с почести в ресенския храм „Св. Св. Кирил и Методий“, като архиерейският наместник Александър Попевтимов и кметът Кирил Ников произнасят слова. В списание „Илюстрация Илинден“ пише за него:
„ Един от стълбовете на българския дух в тоя прабългарски край, в края на своя живот Кръсте Трайков достигна най-висше щастие - пръв той посрещна освободителите на родния му край и, подобно на преподобний Йосиф целуна той ожидано очакваното българското знаме, целуна го и треперейки от вълнение, от щастие и радост изрече: „Нине, отпущаещи раба Твоего Владико!“ “
Синът му Борис Трайков е убит в края на 1944 година от комунистите на остров Голем град в Преспанското езеро, като сътрудник на българските власти.[16]
Search
Member List
Calendar
Help
ВОЈВОДАТА КРСТО ТРАЈКОВ
![[Image: Krsto-Trajkov-vojvoda.jpg]](https://i.ibb.co/tHGv0fj/Krsto-Trajkov-vojvoda.jpg)