Ne postoji nikakav "starobugarski"
Postoji samo staromakedonski i staroslovenski
Posto bugari nisu sloveni, a kada su primili slovenkso pismo i jezik naucili su ih makedonci...
Tako da nema nikakvi slovenski bugari niti "starobugarski"
Ima jedino STARO TATARSKI koi i jeste prabugarski jezik...

Много интересна дискусия. Съжалявам, че съм я изпуснал. Зоограф, как става да търсиш в Гугъл само на определен език? Не мога да стигна до тази функция, а е полезна.
Пробвах на немски - altbulgarische език ми дава 26 хил. отговора, а altkirchenslavische - близо 29 хиляди и съм съвсем съгласен с позицията на немската уикипедия, че в ранния си период езикът е свързан с българското царство (всички известни документи идват оттам), но разцветът му, масовата литературна продукция, са от по-късни периоди, вече в Русия и пр., затова езикът е общ и наричан старо или черковно славянски
(http://de.wikipedia.org/wiki/Altkirchens...he_Sprache).
За историческата лингвистика съм склонен да вярвам на немците - на първо място вероятно защото съм фашист, както изтъкна сръбският колега (комуто благодаря, че привлече вниманието ми към тази тема), но и защото немците са измислили тази наука и още са най-добри.

Зоограф, имам едно общо, кардинално възражение срещу коментарите ти за езика и средновековната или предмодерната идентичност.
- Съгласен съм, че през средните векове идентичността е била свързвана с род, семейство, населено място, религия, социална позиция и пр. и по-малко с някакви големи конструкции като език, народ, дори племе.
- Съгласен съм и с това, че за национален език е абсурдно да се говори, имало е регионални и локални диалекти, които са се преливали един в друг.

Но:
- самата концепция за "идентичност" (идентитет) е измислена, за да отговори на един парадокс - психолозите са се опитвали да обяснят какво е общото между един и същи човек, когато например бебето Зоографче или детето Зоографчо няма нищо общо, биологически, интелектуално, социално с мъжа Зоограф. Различните възрасти и връзката между тях. Сетне и други науки, например историята, са взели този концепт, за да обясняват идентичността. Да търсят връзки между привидно различни състояния.

Така че от момента, когато започнем да говорим за "идентичност / идентитет" трябва да приемем този парадокс. Или изобщо да се откажем от понятието, концепта.
Но тогава трябва да бутнем нещата докрай - например аз да не си получа парите другата седмица, защото днешният нескафе вече е различен от нескафе от предишната година, който е подписал договора (между другото, има интересно есе на Марсел Мос за юридическата природа на модерната идея за личност - и следователно, за идентичност).

- понятието "българин" през 10 или 19 век навярно се е различавало от това, което разбираме днес под "българин". Същото за държавата. Българската държава 10 век се е занимавала с воюване, дипломация и пр. - докато днешната българска държава е част от НАТО и съгласува външната си политика с ЕС, т.е. не е самостоятелна в това отношение. Българската държава 19 век не се е занимавала с ядрена енергетика, не е плащала пенсии, не е давала пари за безплатно здравеопазване, спорт, магистрали. Като функции - почти нищо общо с модерната българска държава.
Но все пак връзката между двете може да се проследи - по същия начин, както връзката между човека на млади и стари години, брез серия малки стъпки. Може би затова историците са решили, че е добре да вземат концепта за "идентичност" от психологията или правото.

Спорот во ова дискусија беше повеќе околу тоа што јас реков воколку се земе во предвид дека старобугарски јазик е дефиниција од 19 век, зошто тогаш изразот старомакедонски да не се користи.

Проблемот не е во идентитет - тој постои повеќе во односот со други луѓе, односно припаѓање на група кој доаѓа како резултат на организирано политички-економски-културни целини (во одредено време со соодветна технологија и идеји), како и потребата да се припаѓа во некаков чопор, како и многу други животни, бидејки така се чуствува побезбеден.

Чопорот зависи многу од околностите. Ако имаш врска со твојот сосед, тоа е примарно заради тоа што имаш заеднички интерес. Таа врска се губи, кога ти или твојот соседот се исели. Тогаш правиш врска со новиот сосед итн.

Дека постои врска со одредена држава во минатото - постои, но постојат уште многу други врски. Ако во еден век има 3 генерацији, тоа значи за 10 века има 2^30 или околу една милијардa луѓе (очигледно роднини се мешале па овој број е многу помал но сепак доволно голем) кои се претци на секоја индивидуа. И сите државни историји се обидуваат да кажат еве ја линијата (на пример татко - негова мајка (баба) - нејзина мајка (пра баба) - нејзиниот татко (чукун дедо) итн, тоа е нашиот примарен континуите, односно крајно поедноставена и романтизирана приказна, корисна за манипулација на масите. При тоа не мислам на претците само како родители, иако има и тоа, туку тука исто така и идеји, збивнувања, околности.

Не съм сигурен дали разбирам всичко - явно всекидневните езици са доста близки, но професионалните македонски и български са еволюирали доста.

Опитвах се да обясня, че концептът за "идентичност" (identity) необходимо съдържа парадоксите, които Вие сте описали. Затова е измислен, за да обясни връзки между състояние, които се различават по много параметри. Първо в психологията на микроравнище, може би в правото, после го вземат и историци и социални науки, за да обясняват идентичността на групи и нации.

В отговора обаче Вие приплъзвате темата от идентичност (identity) към съвсем друга - за солидарност (solidarity). Става дума за съвършено други понятия. При това се спирате на най-простата солидарност, основана на еднаквост (solidarite mechanique, по терминологията на Durkheim).
Понятията нация и солидарност са свързани, макар именно в нацията солидарността не е задължително да бъде основана на еднаквост и физическа близост (например македонците в Австралия са солидарни със сънародниците си в Македония, без да са близо до тях и без да имат същите икономически, политически и социални проблеми). Но това е различно от идентичност.

Но лично аз много се впечатлих от темата за бъдещето на Македония и за известно време ще се оттегля от дискусиите. Струва ми се, че в български контекст би било немислимо темата за бъдещето на страната да премине в дискусия за историята (освен при сблъсък между комунисти и антикомунисти, но и двата вида вече са рядкост). Някак не съм си давал сметка колко е важно това за македонците.
За мен проблемът за идентичността на македонците и появата на нацията е интелектуално упражнение, нещо като игра на шах, докато за хора като Христо, Ларсон, Йордан и други е въпрос на живот и смърт, дело на живота им. Залозите не са еднакви и ми става неудобно.

Предлагам българи македонци сърби и гърци да отцепим Балканския полуостров , да си омешим езиците и да направим нова държава - Балкания...както си е било и преди де...генетичните изследвания показват че от един задник сме излезли.

(12-03-2013, 11:54 PM)божидар Wrote: ...генетичните изследвания показват че от един задник сме излезли.

Извинявай, но не всички сме излизали от задник. Аз, например, съм се родил по природния начин.