В руската уикипедия пише, че Самуил е признавал за царе наследниците на хан Крум и едва след смъртта на последният наследник на Крум, който се казвал Роман, става цар на България. Така че приказките за някакво въстание на Самуил срещу българите са абсолютна глупост.

http://ru.wikipedia.org/wiki/Самуил_(царь_Болгарии)

Надпись Самуила

Текст надписи

въ имѧ ѡтьца и съина и с҃таго дѹха азъ самоип(л)ь рабъ б҃жи полагаѫ
памѧть ѡтьцѹ и матєри и братѹ на кръстѣхъ сихъ· имєна ѹсъпъшихъ
никола рабъ б҃жи ... ѣ давдъ написа ... въ лѣто отъ сътворєния мирѹ
ѕ҃· фа҃· инъдикта ѕ҃·

[править] Перевод

Во имя Отца, Сына и Святого Духа, Я Самуил, раб Божий почитаю память отцу, мать и брату на этом кресте. Имена покоящихся здесь: Никола раб Божий, Рипсимия и Давид. Написал в году 6551 от Сотворения мира (991/993 год).

http://ru.wikipedia.org/wiki/Надпись_Самуила

Иван Владислав

Иван Владислав (болг. Иван Владислав) — царь Болгарии с августа или сентября 1015 года по февраль 1018 года. Год его рождения неизвестен, но он родился как минимум за десять лет до 987 года.

http://ru.wikipedia.org/wiki/Иван_Владислав

Ммм, прaвото име не му е Їон Влaдислaв ?

(29-10-2010, 07:06 AM)veritas Wrote: Иван Владислав

Иван Владислав (болг. Иван Владислав) — царь Болгарии с августа или сентября 1015 года по февраль 1018 года. Год его рождения неизвестен, но он родился как минимум за десять лет до 987 года.

http://ru.wikipedia.org/wiki/Иван_Владислав

-Във всички исторически трудове и вики-статии на всички езици /освен Събското и Македонското вики/ Самуил е обявяван за Българин и цар на Българите, само в Събските и югославски научни трудове, той е разглеждан като "Берзит", "Славянин" и бунтовник срещу Българските поробители. Изводът е ясен -Алтернативна история без бъдеще, ненаучно обоснована и политически поръчана... Такава версия за историята няма бъдеще и горко на тези , които се обосновават на нея....

Bulgarian Archbishopric of Ohrid

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarian_A...c_of_Ohrid

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&t...fp=1&cad=b

http://www.google.bg/#hl=bg&biw=1006&bih...fp=1&cad=b

ЛЕТОПИСЬ ПОПА ДУКЛЯНИНА

В то время восстал среди болгарского народа некий Самуил 135, который дал назвать себя царём и учинил многочисленные войны с греками и выгнал их со всей Болгарии, так что в его правление они не осмеливались приблизится туда.

XXXVI. А мальчик Владимир унаследовал королевство и вырос украшенный всякой мудростью и святостью 138. В то время пока Владимир был юношей и правил на престоле своего отца, вышеупомянутый Самуил собрал большое войско и прибыл в далматинские окраины, в землю короля Владимира 139. А король, который был человеком святым и не хотел, что бы кто-то из его [людей] погиб на войне, скромно отступил и взобрался со всеми своими людьми на гору, что зовётся Облик (Тарабош) 140. Когда царь с войском прибыл и увидел что не может победить короля, оставил одну часть своего войска у подножия горы, а часть взял с собой, что бы добыть город Дулциний (Улцынь). Между прочим на горе Облик были ядовитые змеи и, кого бы они не укусили, он сразу же умирал, и таким образом причинили много вреда как людям так и животным. Тогда король Владимир со слезами обратился с молитвой к Господу, чтобы всемогущий Бог освободил его народ от этой губительной смерти. Бог услышал молитву своего слуги, и с того дня аж до сегодняшнего никто не был укушен; если на той горе человека или животное укусит змея, он остаётся здоров и без какого-либо ущерба. С того дня, как молился блаженный Владимир, были на той горе змеи, так сказать, без яда по сегодняшний день 141. Тогда царь послал послов к королю Владимиру, что бы сошёл с горы со всеми кто был с ним. Но король не согласился. Но жупан той местности, подобный предателю Иуде, сказал царю следующее: “Господин, если твоё величество желает, я передам тебе короля”. Царь ему ответил: “Если сможешь это сделать, знай, сделаю тебя богатым и знатным”. Тогда король собрал всех своих и сказал им такое: “Надо, как видно, премилые братья, что бы на мне исполнились евангельские слова, которые говорят: Добрый пастырь душу свою отдаст за своих овец* (Ев. от Иоан. 10.11. - прим. пер.) . Так что лучше, братья, что бы я дал душу свою за вас всех и отдал добровольно своё тело, что бы его кололи и рубили, нежели что бы вы страдали от голода и от меча”. Тогда, когда он им это и многое ещё сказал, попрощался с ними и пошел к царю. Царь его сразу сослал в охридский округ, в место называемое Преспа 142, где был и двор этого самого царя. После, объединив своё войско, долгое время осаждал Дулциний (Улцинь), но не смог его взять. Оттуда двинулся он гневный и начал уничтожать, жечь и грабить всю Дамацию, сжёг города Декатар (Котор) и Лаузий (Дубровник) 143, и сёла и всю область так опустошил, что казалось, что страна без жителей. Вот так опустошая, прошёл царь приморские, а так же горнкие области аж до Ядра (город Задар); потом вернулся через Боснию и Рашку в свои земли.

Тем временем Владимира держали в темнице, а он дни и ночи проводил в посте и молитве. В видении явился ему ангел Господень, подбадривая его и извещая его, что сбудется то, что его освободит Бог из этой темницы и что он, как мученик, войдёт в царствие небесное и получит невянущий венец и награду жизни вечной. Приободрённый видением ангельским, Владимир с тех пор всё больше отдавался молитвам и посту. Так что в один день, дочь царя Самуила, по имени Косара 144, подвигнутая и вдохновенная Святым Духом, пошла к отцу и спросила его, не могла бы она сойти вместе со служанками в темницу и обмыть головы и ноги закованным и взятым в плен, что отец и разрешил. И так то сошла она и сделала доброе дело. Между прочими приметила Владимира и, видя что он красив с виду, смиренен, ласков и скромен и что полон знания и мудрости божьей, задержалась в разговоре с ним. Ей показалась его речь слаще мёда и медовых сот. Так что полюбила его не ради страсти, но из-за того, что ей жаль стало его молодости и красоты, да и слышала было, что он король и родом с королевского рода; поздоровавшись с ним, вышла. После этого хотела освободить его из рабства, так что подошла к царю и, кинувшись ему в ноги, так говорила: “Отец мой и господин, знаю собираешься выдать меня замуж, таков обычай. Теперь же, если это и воля твоего величества, или дашь мне в мужья короля Владимира, которого держишь в оковах, или знай, что я готова скорее умереть, чем взять кого то иного в мужья”. Услышав это, король обрадовался, поскольку очень любил свою дочь и знал, что Владимир королевского рода, так что согласился на то, что бы её просьба исполнилась. И сразу послал за Владимиром и велел его, искупанного и одетого в королевскую одежду, привести к себе. И глядя на него с милостью и целуя перед вельможами своего государства, дал ему свою дочь в жёны 145. Когда произошла свадьба его дочери по королевскому обычаю, поставил царь Владимира королём и дал ему землю и королевство его отцов и всю драчскую землю 146. После этого царь сообщил Драгомиру, дяде Владимира, что бы прибыл и взял свою землю Трибуню, и собрал народ, и заселил землю, что и произошло.

И так король Владимир жил со своей женой Косарой в полной святости и чистоте, любя Бога и служа ему ночами и днями; правил порученным ему народом в страхе божьем и правдой. Вскоре умер Самуил 147, а его сын Радомир 148 унаследовал царство. От природы он был сильный и храбрый, и учинял многочисленный войны с греками во времена греческого царя Василия и занял всю землю до Константинополя (Царьграда) 149. Но царь Василий опасаясь, как бы не потерять царство, послал тайно послов к Владиславу, двоюродному брату Радимира, говоря: “Почему не отомстишь кровь отца своего? Возьми от меня золота и серебра, сколько хочешь, и будь с нами в мире, да и возьми королевство Самуила, который убил отца твоего и брата своего. И, если сможешь, убей его сына Радомира, который теперь правит”. Когда это выслушал Владислав, согласился и один раз, когда Радомир был на охоте и он сам с ним ехал верхом, ударил его и убил. И так умер Радомир, и после него правил Владислав, который его убил 150. Взяв царство, он послал к королю Владимиру послов, чтобы прибыл к нему. Когда это услышала королева Косара, сдерживала его говоря: “Мой господин, не иди, чтобы тебе – пусть тебя это минует! – не случилось, как моему брату, но пусти меня, пусть я пойду и пусть увижу и услышу, что там с королём. Если желает меня погубить, пусть погубит, лишь бы ты не погиб”. Итак королева пошла с согласия своего мужа к своему двоюродному брату; он её принял пышно, но не искренне. После отправил второй раз послов к королю, дал ему золотой крест и слово гарантии говоря: “Почему мешкаешь прийти? Вот жена твоя у меня и ничего злого не случилось, ведь я и мои с ней достойно себя ведём. Прими присягу на крест и приходи, что бы я тебя увидел и что бы ты потом хорошо и с дарами вернулся со своею женою на место своё”. Ему ответил король: “Знаем, что Господь наш Иисус Христос, который терпел за нас, не был распят на золотом или серебряном кресте, но на деревянном; так что, если твоя клятва искренняя и твои слова истинны, пошли мне духовными людьми деревянный крест, тогда я верой и силой Господа нашего Иисуса Христа приду, возлагая надежду на животворящий крест и драгоценное древо”. Тогда он позвал двух епископов и одного пустынника, лукавя перед ними злобно свою искренность, дал им деревянный крест и послал их к королю. Эти пришли и поздравили короля, заверив в присяге, вручили крест. Король взял крест, низко до земли поклонился, поцеловал его и сунул за пазуху; и взяв несколько человек, пошёл к царю.

Тем временем царь приказал, что бы ему на дороге поставили засады, когда он будет проходить, чтобы напали с противоположной стороны и убили его. Но всемогущий Бог, что берёг своего слугу с детства, не хотел дремать над людскими делами 151. Так что послал своих ангелов, чтобы защищали его. И когда проходил околицей, где были засады, увидели разбойники, что короля провожают воины, которые имеют какие-то крылья, а в руках несут победоносные стяги: как узнали, что это ангелы божьи, перепугались и убежали каждый в свою сторону. Король же прибыл к царскому двору, в местности, что зовётся Преспа, и, только вошёл, начал по своему обычаю молиться Богу небесному. Когда царь узнал, что король прибыл, охватил его великий гнев. Он ведь в своём сердце помышлял, что будет в дороге скорее убит, чем дойдёт к нему, чтобы не казалось, что он соучастник в его погибели или что её одобряет, ведь присяга была, и дал в руки епископов и пустынника крест; ради того поставил на него засаду на дороге. Но, когда уже увидел, что его тёмное дело вышло на дневной свет, когда сидел за обедом, послал палачей, что бы ему отрубили голову. Пока король молился, воины окружили его. Когда же король увидел это, позвал епископов и пустынника которые там были, и говорит: “Что это господа мои? Что вы сделали? Почему вы меня так обманули? Почему умираю без вины, веря вашим словам и уверениям!” Они же от стыда не отважились посмотреть ему в лицо. Тогда король помолился и исповедовался, принял тело и кровь Господни и, держа в руке тот крест, который получил от царя, сказал: “Молитесь за меня, господа мои, и этот честный крест пусть будет вместе с вами свидетелем в день Господень, что умираю невинным”. После этого поцеловал крест, попрощался в мире с епископами, и когда все плакали, вышел из церкви и воины убили его прямо перед церковными дверьми; отрублено ему голову 22-го мая 152. Епископы же взяли его тело в ту самую церковь и похоронили с гимнами и славословиями. Чтобы Господь Бог открыл заслуги блаженного мученика Владимира, многие люди, мучимые разными болезнями, выздоравливали, когда входили в церковь и молились над его гробом. Ночью же все видели там божественный свет и казалось, что горит множество свечей. Жена же блаженного Владимира много дней плакала так горько, что этого нельзя выразить. Видя чудесные дела, что их Бог совершил, царь покаялся, очень устрашился и разрешил своей двоюродной сестре взять тело его и достойно похоронить, где только захочет. Наконец она забрала его тело и отнесла в местность именуемую Крайна, где был его двор, и похоронила его в церкви святой Марии 153. Тело его лежит целое и благоухает так, что кажется будто бы оно набальзамировано многими душистыми мазями, а в руке он держит тот крест, что получил от царя. Ежегодно в той самой церкви собирается на его праздник много народу, а его заслугами и заступничеством даются там по нынешний день многие милости тем кто молится с чистым сердцем. Жена же блаженного Владимира, Косара, стала монахиней, жила набожной и святой жизнью, и в той самой церкви закончила жизнь и похоронена в ногах своего мужа.

В то время когда переносили тело блаженного Владимира из Преспы в Крайну, царь Владислав собрал войско и прибыл, чтобы занять землю блаженного Владимира и город Драч, как это ему обещал царь Василий за убийство, которое он совершил. Когда в один день он ужинал и отдыхал возле Драча, неожиданно явился ему вооружённый воин в образе святого Владимира. Напуганный, он начал кричать во весь голос: “Быстрее сюда, мои воины, быстрее и защитите меня, потому что Владимир хочет убить меня”. И сказав это, встал с места где сидел, чтобы убегать. Но ангел сразу его ударил и он свалился на землю и умер телом и душой. Тогда князь и его воины и весь народ, поражённые великим страхом и боязнью, разжёгши огонь в лагере, поубегали той же ночью в разные стороны. И так случилось то, что отвратительнейший убийца, который, за обедом сидя, велел отрубить голову Владимиру и сделал его мучеником, сам был убит во время ужина, чтобы стать ангелом сатаны 154.

Кто желает узнать, сколько и какой силы и чудес соизволил Господь учинить через блаженного Владимира, слугу своего, пусть прочитает книжку о его делах, где его поступки по порядку описаны, и узнает, что этот святой человек был действительно одним духом с Господом и Бог был с ним, которому честь и т.д. 155

http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Duklj...metext.htm

Letopis Popa Dukljanina

Međutim, vjerodostojnost podataka koje hronika donosi za period od sredine 10. do polovine 12. vijeka, a koji se odnose na stvaranje snažnog državnog jezgra u Duklji, u najvećoj mjeri potvrđuju izvori strane provenijencije. Literarno najuspjeliji dio hronike, pravi mali ljubavni roman, čini poglavlje o životu, ljubavi i stradanju svetog kralja Vladimira i njegove žene Kosare, kćerke cara Samuila (vidi Vladimir i Kosara).

http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9B%D0%...0%BD%D0%B0

Duklja, država (od 1034. do 1097.)

Nakon smrti Vasilija II Bugaroubice 1025. godine Vizantija se našla u naglom opadanju. Ovo je pokušao odmah da iskoristi i mesni gospodar Duklje Stefan Vojislav, poreklom iz Travunije koga vizantijski pisci nazivaju Srbinom, a na nekim mjestima Skitom, Tribalom (Skilica, Zonara) i Dukljaninom (Kekavmen), što ukazuje na nepouzdanost etničkih atribucija kod vizantijskih hroničara, kao i o njihovoj potrebi da upotrebe ime nekog varvarskog naroda iz klasične epohe da bi obavestili svoje učene čitaoce o teritoriji koju naseljavaju savremeni varvari. Podigao je pobunu 1034-6, ali je ova brzo ugušena a on zarobljen i odveden u Carigrad. Uskoro se oslobodio zatočeništva i vratio u Duklju te se ponovo podigao već 1037/8. Uspeo je da se odbrani od Teofila Erotika, namesnika Drača, a zatim je napadao na ostale srpske oblasti koje su još uvek priznavale vizantijsku vlast. U zimu 1039/40. na Dukljanskoj obali nasukao se jedan vizantijski brod sa velikim blagom i zlatu koje je 1040, Vojislav odmah prigrabio. Kada je odbio Carev zahtev da mu ga vrati ovaj je 1040. na njega poslao vojsku koja je potučena negde u srpskim gudurama tako da joj se i zapovednik jedva spasao.

http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%94%D1%...1%99%D0%B0

Летопис Попа Дукљанина

Међутим, вјеродостојност података које хроника доноси за период од средине 10. до половине 12. вијека, a који се односе на стварање снажног државног језгра у Дукљи, у највећој мјери потврђују извори стране провенијенције. Литерарно најуспјелији дио хронике, прави мали љубавни роман, чини поглавље о животу, љубави и страдању светог краља Владимира и његове жене Косаре, кћерке цара Самуила (види Владимир и Косара).

http://sr.wikipedia.org/sr/Летопис_Попа_Дукљанина

Samuel of Bulgaria


History of the Byzantine Empire from DCCXVI to MLVII By George Finlay

http://books.google.com/books?id=p5ZGcl7...ia&f=false

A history of the Byzantine state and society By Warren T. Treadgold

http://books.google.com/books?id=nYbnr5X...ia&f=false

The Balkans - Romania, Bulgaria, Servia, and Montenegro By William Miller

http://books.google.com/books?id=p55Qef2...ia&f=false

History of the Byzantine Empire, Volume 2 By George Finlay

http://books.google.com/books?id=WUAOAAA...ia&f=false

History of the Byzantine Empire, 324-1453, Volume 1 By Aleksandr Aleksandrovich Vasilʹev

http://books.google.com/books?id=RtM0qCl...ia&f=false

The Decline and Fall of the Roman Empire, Volume 6 By Edward Gibbon, J. B. Bury

http://books.google.com/books?id=jGBsGwP...ia&f=false

Вижте едно интерестно четиво
Фамилия Фризинга в Италия има документи, че е наследник на цар Самуил



Италианското проучване "Империята на българите"

"Този текст е на покойния поет и публицист Георги Тахов. Публикуван е на 27 октомври 1993 година в един от многобройните вестници на демокрацията, вече забравен, но явно е, че българските управници и политици нямат сетива за чисто националната значимост на дадена фактология. А фактологията, която ни предоставя Георги Тахов, грижливо потулена от режима през 1956 година, би трябвало да заинтересува днешните български държавници, политици, общественици, ако те действително са отрекли постулатите на догматичния социализъм.

Ценната документация в този текст е достатъчно силен аргумент срещу фалшификациите на българската история, стига да се намерят подходящите личности, които в контекста на демократичните ценности да я използват като градиво за изграждането на истинския образ на хилядолетната българска държава."



В Италия, в града - крепост Фризинга живеят потомци на Самуил. Фактът е доказан научно и настоящата публикация е предизвикана от пакет документи, някои от които подпечатани още навремето от Италианското външно министерство.


През 1956 г. двама римски адвокати плюс представител на фамилията Фризинга пристигат в София. Сезирано е нашето Външно министерство. Вестта поставя в неудобство изпълнителната власт и около мисията им е изграден кръг на мълчание. Пристигналите не оспорват отстраненият чрез прословутия "референдум" Н.В.Симеон II. Целта им е съвсем друга - да стане обществено достояние, че изтеглянето на корпуса ни от Македония, наложено и от мирните договори, е акт срещу българската държавност.


Как се развиват събитията предизвикани от непредвидената делегация? Нашето Министерство на външните работи гледа да "смачка" въпроса. Известно е, че по това време се провежда линията на Коминтерна - да се отдели Македония от България и да се "създаде" македонска нация, македонска интелигенция и култура. Срещу лицата, които се противопоставят да се запишат като "македонци", се предвиждат крути административни мерки - лишаване от граждански права и съдебно преследване. И все пак - какво да се прави с непредвидената делегация, която чака да бъде известена обществеността за онова, което носи? Пакетът с документи е изпратен в тогавашната Камара на културата, лично на председателя Константин Петканов, а лицата напускат страната. Преднамерена политическа апатия, която тепърва ще се отрази пагубно в съхраняването на българския етнос. Правителството дори не взима пакета от документи. Пред опасността да бъде унищожен, Константин Петканов го прибира в един скрин в дома си.


Фактът е сензационен. Звучи като приумица, но документите на фамилията Миструци ди Фризинга съществуват и днес - на разположение на историческата ни наука. Не само това - те са в готовност да претърпят каквато и да е експертиза - вътрешна и от международен характер. Целта е била - търсени са данни за потомствената линия на Самуиловия двор, един от клоновете на който достига до съвремието. В проучването са отразени стотици документи. Родословното дърво започва изрично с надписа: "Империя на българите" /на италиански/. Проучванията са направени в чужди архиви, години наред осъществени само благодарение икономическите възможности на фамилията.


Самуил - в началото на генеалогичното дърво


В тази публикация ще се спра само на по-съществените документи на фамилията Ди Фризинга. Под Империя на българите, четем:


SAMUEL + 1014


986 ZAR DES BULGARES


Въпреки че носи печатите на италианските институции, за да има силата на документа, цялостното изписване е на ръка. В други листове обаче е използван и машинопис. Особено ценни са печатите и заверките от Министерство на външните работи на следвоенна Италия.


Генеалогичното дърво е от два клона: единият - преминаващ през династиите на Византия, и вторият - съединяващ се с италианската фамилия. Всички родови разклонения са проследени най-подробно чак до 1953 г.


С особено значение е оригиналният документ - извадка от стр. 103, том ХХVII под № 7046.


Едно налагащо се пояснение


В Италия и до днес съществува специална институция, която определя фамилиите, имащи право да бъдат вписани в Златната книга на древните родове. Книгата се нарича Tabella per I'iscrizione nei libro d'oro della nolilla Italiana.


За да извоюва правото си на вписване и присъствие в споменатата книга, съответната фамилия трябва да представи научно проверени свидетелства.


И едно съществено обстоятелство - в libro d'oro имат право на вписване и родове, чието потекло е от чужда династическа кръв, стига тя да установява в края на краищата фамилия, която е свързана със страната. Генеалогическото дърво на фамилията Миструци ди Фризинга е добило правото си на вписване между знатните фамилии благодарение представените проучвания и документи, по един екземпляр от които се депозират в архива на Министерството на вътрешните работи. Издаденият препис от стр. 103 е подпечатан с три държавни печата. Датиран е от 1955 г., заверен лично от секретаря на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия.


Четвъртият документ е издаден в Рим на 20 юли 1953 г. и е заверен с печата на библиотеката на Министерство на вътрешните работи на Италия.


Наследниците на династията на Самуил са се интересували повече от истината, отколкото българската държавна власт.


Научните работници, работили по извлеченията необходими за документалния материал, са се интересували от няколко основни момента. И въз основа на дългогодишна работа достигат до следните заключения:


Фамилията поставя като начало на генеалогическото си дърво Империя на българите и царя на българите Самуил - фиксирана е годината 1014. Самуил умира на 6.09.1014 г. Преди титлата цар на българите е изписана годината 986-та.


Както се вижда, и в случая е използван терминът "Империя на българите", а не Царство България, към който се придържа и съвременната историческа наука, когато става дума за Първата българска държава. Още Симеон Велики се стреми да създаде държава, която да обедини цялостно българския етнос, без да се задоволява с онова, към което е била склонна да се примири Втората и далеч по-сиромашка българска държава.


Рождената година на Самуил не е установена, а и научните работници от кабинета на Ди Фризинга не са се интересували от тази подробност. Изобилни данни за Самуил оставя Йоан Скилица, цитирайки комитопулите, братята "Давид, Мойсей, Арон и Самуил", синове на могъщ български комес. Това сведение допълва известният Кодекс, в който се споменават имената на бащата Никола и майката Рипсимия.


По наследство властта поемат синовете. Цитираните Давид, Мойсей, Арон и Самуил застава начело на българските земи и държавния живот, особено след пленяването в Цариград на законните престолонаследници цар Борис II и Роман.


/България е имала само един велик скопец - цар Борис II. Въпреки че са го били лишили от детеродния му орган - избягал от Цариград, за да помогне на отечеството. Някакъв български овчар не го познал, по дрехите го помислил за византиец и го заклал./


Вниманието е насочено единствено по съхраняване наследствената връзка след смъртта на цар Самуил - тема на проучването.


И все пак - няколко думи за времето, в което цар Самуил идва на власт.


Мойсей умира при обсадата на Сер. Поради съглашателството му с Византия Самуил убива брат си Арон и цялото му семейство. Оцелява само синът на Арон - Иван Владислав, изпросен от сина на Самуил Гаврил Радомир. Третият брат - Давид загива до Кале Дрис от пазителите на прохода между Костур и Преспа.


При разгрома на Самуил от византийците Василий II се самонарича Българоубиец, а не "македоноубиец" или по някакъв друг начин. На гръцки - Василиос Булгарооктон. Така е зафиксирано и до днес името му в иконографията, тъй като поради "божията заръка" - да унищожи българите, той е бил канонизиран и до съвремието ни присъства в гръцката иконография.


Точно под името на цар Самуил е неговият син Гаврил Радомир. На италиански името му е вписано като Габриел. Зад името е годината 1015. Спасеният от Гаврил Радомир при избиването на семейството Иван Владислав го убива - като отмъщение за смъртта на баща си, като сам се вписва в известния Битолски надпис като Самодържец български.


Няма да проследяваме по-сетнешните династически борби. Внучката на Самуил Мария, дъщеря на Гаврил Радомир, се омъжва за Андроник Дукас - отбелязано стриктно в генеалогическото проучване. Андроник е син на Йоан /1073 г./. По време на женитбата не е владетел на Византия. Свързва се с внучката на българския владетел, за да осигури знатна царска линия. Сродяването с българския цар му е необходимо при претенциите за трона на Византия.


Той е известен със своята пресметливост и властолюбие. Между другото, остатъците от болярството на Самуил е използвано широко в династическите борби на Византия, но това също не е наша работа. По това време император Йоан IV Диогенес е жестоко разбит от турците при Зикерт и е в тежко положение. За погрома спомага Андроник Дукас, съпругът на Мария. Императорът е пленен, по-късно - освободен, но лукавият Михаил VII се е настанил на трона му. Още преди да се прибере в Цариград, е заловен и пленен. Андроник е награден, въпреки, че единственият му стремеж е бил също престолът. Ослепяването, кастрирането - за да няма наследници, и убийствата между претендентите на византийския престол са били нещо естествено. Ще напомня само, че от /сто и седем/ византийски императори единици завършват живота си некастрирани, неослепени и от естествена смърт. Отрязването на мъжкия полов орган се е считало най-гарантираното средство за останалите претенденти. От споменатите 107 императори само 34 завършват живота си от естествена смърт. От тези, които са се спасили, 18 са били скопени, ослепени или обезобразени, 12 завършили живота си в манастир или в затвора, а 11 загинали при "неизяснени обстоятелства". Ловък в политическите игри, Андроник Дукас успява да спаси мъжките си достойнства и в лето 1123-то се ражда Ирина. На дъщерята било дадено името на майката на Мария, българската Ирина, съпруга на Гаврил Радомир, снаха на Самуил. За нея синът на Самуил се оженва в 996 г. Той е многоженец. Първата му жена - дъщеря на унгарския крал, от която добива син Петър Делян, била "отпратена" в манастир.


Да проследим по-нататъшните проучвания на Ди Фризинга.


Ирина Андроник Дукас, "от коляното на Самуил", по-късно се омъжва за Алекси I Комнен. Под неговото име в документа е отбелязано: 1081-1118 Император на Византия. Женитбата му също не е случйна - Ирина Дукас носела българска кръв. Съпругът й изземва властта от Никифор III, като успява да разбунтува армията и да завладее Константинопол с помощта на наемници, между които - несъмнено и българи.


В столицата Ирина и майка й Мария са имали сигурни поддръжници. От времето след завръщането си в Преспа /997 г./ Самуил омъжва дъщеря си Мирослава, леля на Мария, за Ашот, син на Григорий Таронит, пленник в Преспа. Самуил имитира, че Ашот избягва при своите, за да може да се включи в борбата за византийския престол и Мирослава става придворна дама.


От брака на Алекси I и Ирина се ражда Теодора. За нея се оженва Константин Ангел, който възползвайки се от брака ,се възкачва на престола.


Както е уточнено в генеалогическата схема, от този брак се раждат трима сина.


Севастократор Йоан Ангел, Михаил I и Михаил II.


Интересува ни последният от синовете. От него е дъщерята Елена, от която фамилията продължава в Италия.


В 1259 г. дъщерята на Михаил II, деспот на Епир и Солун, се омъжва за Манфред IV Маркиз де Салус /1266-1340 г./. Те имат дъщеря, която кръщават със славянското име Виола. Тя на своя страна се омъжва за владетеля на Милано - Лукио Висконти. Двамата стабилизират Милано като град-държава и благодарение произхода си, поставят началото на нова династия. Ражда им се момиче - Катерина, което в 1342 г., се задомява с Франческо II Д'Есте, маркиз на гр. Ферара.


България е пред своята агония. В 1393 г. пада Търново, а през 1396 г. загива и Видинското царство. Оттук нататък е обяснимо, защо Италия приема толкова много бежанци от нашите земи.


Синът на Катерина е Ацо Д'Есте /от македонското Ачо/, починал през 1415 г. Дъщеря му Орсина се омъжва в 1422 г. за Фредерик, граф на Порча. Дори само фактът за името на Ацо Д'Есте доказва колко стриктно е спазвана имената традиция в наследниците на Самуил. Няма да проследяваме останалите фамилни връзки. Същественото е, че Клара Дел Латоре, т.е. Бистра Дел Латоре, защото Клара в превод е Бистра, в 1695 г. се омъжва за Себастиян II, Миструци Ди Фризинга. Последният, който се е считал за наследника на Самуиловата фамилия, до събирането на документите е Андре III
/Андрей/.


Твърде много имена са споменати в настоящата публикация, но те са част от големия факт - всички те са се считали за наследници на владетеля Самуил, изрично отбелязан като Цар на българите.


Потресаващ факт, който няма аналог в българската история. В града с крепостта Фризинга и днес живеят лица, които се считат потомци на българска владетелска фамилия. Към пакета документи е и споменатата Таблица за вписване в Златната книга, като Делото е заведено с документ 7046 и носи държавния печат от 8 юли 1955 г. на Република Италия.


Вместо епилог


Преди няколко години в църквата на остров Ахил гръцкият проф. Н. Муцопулос откри гроба на Самуил. Според него църквата е построена от българския цар Борис I. Направена е реставрация на главата на Самуил по неговия череп и реставрация на къс от златотканата му дреха. Мотивът е запазен благодарение на благородния метал. В герба са две царствени птици - съединени помежду си и гледащи една към друга. Това е символът на неделимите Източна и Западна България!


Цяло престъпление е, че през 1956 г. правителството ни не само не отдава значение на пакета от документи, а и потулва въпроса за принадлежността на Македония към българските земи. Още повече че към него насочва вниманието едно външно министерство на чужда държава.


За да се стигне до днешни дни, когато сърбомани и хора с егоистични интереси и мизерни политически амбиции измислят "знаме" на Македония и се борят за име, незачитано вече дори от Византия. Онази страна, в която Андроник Дукас се жени за Мария, внучката на Самуил, за да има българска династическа кръв във фамилията си.


Едва ли има по-голяма драма в историята на Балканите от тази. Опазили се от скопяване наследниците достигат почти до наши дни, за да се скопим политически и като нация самите ние - благодарение решенията на Коминтерна!


В случая се засягат въпроси не за републиканисти или монархисти, а за нашата националност и историческа истинност.

Самуил би се обърнал в гроба си, ако знаеше какви нищожества е отгледала майката земя. Слепи не само за себе си, а и за бъдещето на отечеството.


Георги ТАХОВ

Източник - http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=36&stat=489

(30-10-2010, 10:45 PM)Зора Wrote: Ммм, прaвото име не му е Їон Влaдислaв ?

Тука за Пърличев нещо не разбрах. В Македония е издадена неговата автобиграфия и май има други трудове негови трудове. Не е лошо да ги прочетеш.

Автобиография (засега само като галерия)
Григор Пърличев (1894)

http://www.promacedonia.org/bmark/gp/index.html

Григор Пърличев - Автобиография, поеми
Григор Пърличев (1970)

http://www.promacedonia.org/gp/index.html

Сръбският режим и революционната борба в Македония, 1912 - 1915 г.
Кирил Пърличев

http://www.promacedonia.org/prl/index.html

В Самуиловата държава се установява Българската патриаршия, което е още едно доказателство, че тя е била българска държава.

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&t...5cc797b8b8

The entry of the Slavs into Christendom: an introduction to the medieval ... By A. P. Vlasto

http://books.google.com/books?id=fpVOAAA...te&f=false

The Bogomils: A Study in Balkan Neo-Manichaeism By Dimitri Obolensky

http://books.google.com/books?id=01lYi1p...te&f=false

The Blackwell Companion to Eastern Christianity By Ken Parry

http://books.google.com/books?id=fWp9JA3...te&f=false

Byzantium and the Slavs By Dimitri Obolensky

http://books.google.com/books?id=jv6jcwj...te&f=false

The Byzantine legacy in the Orthodox Church By John Meyendorff

http://books.google.com/books?id=9HQ3YU9...te&f=false

The grand strategy of the Byzantine Empire By Edward Luttwak

http://books.google.com/books?id=3cBjc6Q...te&f=false

Самуил се опитва да възстанови държавата на Симеон.

East Central Europe in the Middle Ages, 1000-1500 By Jean W. Sedlar

http://books.google.com/books?id=ANdbpi1...li&f=false

Да видиме што пишуваа србите за бугарите пред "Начертанието" на Гарашанин. Книгата е "Сербскиj летопис", а годината е 1830:

На един друг форум тъкмо го бях доказала българския характер на Самуиловото царство и форума изчезна яко дим.
Гледам, че тука Зограф го повдига въпроса за цар Роман и пиши, че бил бивш български цар. Цар Роман бил номинален цар на Самуиловото царство. Основни извори са освен Скилица, още и Яхъя Антиохийски, Стефан Таронски-Асохиг, Повелбите на Василий ІІ, Лъв Дякон, едни германски анали и още няколку.

Прави ми впечатление, че македонците не ги познават изворите.

Хайде първо да видиме какво пиши Скилица. Тука е и оня дял за предаването на Скопйе от Роман-Симеон, който го цитира на англиски Зограф в друга тема.

Друг важен източник е Дуклянският летопис. Ето тук още:

ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ // FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE ( галерия + .pdf/.djvu файли от NI)
- том 1. Дексий, Евсевий, Евнапий, Филосторгий, Сократ, Созомен, Теодорит Кирски, Приск Тракиец, Малх, Зосим, ... (1954)
- том 2. Юстинианов кодекс, Юстиниан I, Хиерокъл, Йоан Лидийски, Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Йоан Малала, Менадър, Евагрий Схоластик, Псевдомаврикий, Теофилакт Симоката, ... (1958)

- том 3. Деяния на Дазий, Йоан Антиохийски, Георги Пизидийски, пасхална хроника, деяния на Димитрий Солунски, Земеделски закон, Теофан Изповедник, Патриарх Никифор, ... (1960)

- том 4. Псевдокалистен, Теодор Студит, Георги Монах, Георги Монах, Петър Сицилийски, съборни актове, Филотей, житие на Йоаникий, житие на Йоаникий, Лъв VI Философ, Лъв Хиросфакт, патриарх Николай Мистик, писма на Роман Лакапин до цар Симеон, Йосиф Генезий, ... (1961)

- том 5. Йоан Камениат, Чудо на Св. Георги, Арета Кесарийски, житие на Мария Нова, Слово за мира с българите, Продължител на Теофан, Лъв Граматик, Псевдо-Симеон, писмо на патриарх Теофилакт до цар Петър, Константин Багренородни, Лъв Дякон, Синаксар на цариградската църква, Записка на готския топарх, Свидас, Фотий Тесалийски, Старините на Цариград, ... (1964)

- том 6. Житие на Атанасий Атонски, документи от атонските манстири, грамоти на Василий II, месецослов на Василий II, Монемвазийска хроника, Брюкселска хроника, Йоан Мавропулос, Михаил Псел, Продължител на Георги Монах, Михаил Аталиат, Георги Кедрин - Йоан Скилица, ... (1965)

- том 7. Кекавмен, типик на Григорий Бакуриани, новела на Алексий I Комнин, епaрхийски списъци от XI-XII в., Никифор Вриений, типици на манастирите: Евергетидски, "Пантократор", "Архангел Михаил" и "Богородица Космосотира", Йоан Зонара, Йоан Кинам, Григорий Антиох, ... (1968)

- том 8. Ана Комнина, Георги Акрополит, Теодор Скутариот (1972)

- том 9.

- том 10. Евтимий от Акмониа, Евтимий Зигавин, патриарх Герман до цариградчаните срещу богомилите, Константин Манасий, Тимарион, Йоан Цеца, Теодор Балсамон, Михаил Глика, Йоан Ставракий, Мануил Фил, Георги Пахимер, Йоан Кантакузин, ... (1980)

http://www.promacedonia.com/

Ясно е, че македонците не ги познават източници. Интересно ми е дали например в Македония е публикуван Скилица? Това е един основен автор за македонската история.

А дали некој од вас ја читал „Тајната историја од Скилица„ ???


Читајте така повеќе ќе се осознаете.

(05-02-2011, 07:31 PM)афион Wrote: А дали некој од вас ја читал „Тајната историја од Скилица„ ???


Читајте така повеќе се се осознаете.

Абе ти първо прочети явната, па после тайната.

Афион, да не шпекулираш?
Да не мислиш на Прокопиевата тайна историйа?