Валандовска акция


Период 20 март 1915
Място Валандово, Пирава, Удово
Резултат Военен и пропаганден успех за ВМОРО
Воюващи страни
ВМОРО vs. Сърбия

Командири
Любомир Весов
Петър Чаулев
Петър Овчаров
Панайот Карамфилович
Ване Стоянов

Сили
1 000 четници
Жертви и загуби
ВМОРО 40 убити
Сърбия: 470 убити, 361 пленени

Валандовската или Валандовско-удовската акция е въоръжен удар на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, осъществен на 20 март 1915 година срещу окупационните сръбски войски в три пункта в югоизточната част на Вардарска Македония. Акцията е в едно от най-големите сражения в историята на ВМОРО.

кцията е замислена първоначално като атентат - взривяване на големия железопътен мост на река Вардар при гара Удово. Целите на ВМОРО са няколко - да се прекъсне снабдяването по линията Солун - Скопие на сражаващите се на север с австро-унгарците сръбски части, да се нанесе удар по сръбското присъствие в Боймията, тъй като районът е смятан за гнездо на българщината и пострадва силно от окупационните власти и на трето място с мащабната акция организацията иска да принуди Сърбия към по-голяма отстъпчивост при решаването на македонския въпрос, тъй като по това време Сърбия е притиската от съюзниците си от Антантата да отстъпи на България поне Безспорната зона, за да може България да се намеси във войната на страната на Съглашението.

Акцията е възложена на войводите Ване Стоянов, Петър Чаулев, Любомир Весов, Стефан Алабаков, Панайот Карамфилович, Тодор Петров, Никола Лефтеров, Туше Скачков и Христо Делчев. Към тях се присъединява и една турска чета, начело с Хюсеин Хаки бей.

Призори на 20 март около 400 четници на организацията, 600 души българска милиция и турската чета нападат три укрепени от сръбски части пункта - Валандово, Пирава и Удово. Към 10 часа бойците на ВМОРО влизат във Валандово, докато сраженията при Пирава и Удово продължават до късно вечерта. В сблъсъка загиват 40 български и турски четници и милиционери и 470 сръбски войници и 7 офицери, а още 353 войници и 8 офицери са пленени.

Във Валандово четите се посрещат възторжено с развети по къщите български знамена. Войводата Любомир Весов на събралия се митинг обявява, че в града е установена българска власт, и че Македония в най-скоро време ще бъде освободена от сръбска власт. През нощта на 21 март въоръжените формации на ВМОРО се изтеглят.

Въоръжената акция има широк международен отзвук. Сръбското правителство и другите страни от Съглашението пращат протестни ноти в София, като обвиняват България за организиране на акцията и твърдят, че четите са командвани от български, австрийски и турски офицери. Широката кампания на Сърбия срещу България има за цел да оправдае неотстъпчивостта ѝ в преговорите за отстъпки във Вардарска Македония.

България отхвърля обвиненията и заявява, че вината носи лошото сръбско управление, но пунктовият началник на ВМОРО в Струмица Коце Ципушев е извикан да дава обяснения лично на министър председателя Васил Радославов, който го предупреждава да „върши внимателно своята работа, за да не бъде излаган престижът на България“.

Във Валандовско сръбската власт започва системен терор над местното българското и турското население - стотици хора са арестувани и измъчвани. В резултат на акцията на ВМОРО над 6000 бежанци бягат в България.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B...0%B8%D1%8F

Пояснения:

Христо Делчев - е брат на Гоце Делчев

Коце Ципушев - след края на Първата световна война, на 6 ноември 1918 г. е арестуван от английските окупационни войски, предаден на сръбските власти, които след мъчения го осъждат на смърт, заменени по-късно с 20 годишна присъда. В затвора се среща с един от най-светлите умове на хърватското освободително движение като Степан Радич и други членове на Странка права. Излиза от затвора в 1937 година.През 1943 г. в София публикува спомените си, под заглавие „19 години в сръбските затвори. Спомени“. Предговорът към изданието, озаглавен „Един корав българин“, е написан от Симеон Радев. Предложено му е от новите власти да сътрудничи при македонизацията на населението в Пиринско, но той категорично отказва. Умира в София на 11 януари 1968 година[5]

Днес в Удово има сръбска костница на загиналите сръбски войници, за която сърбите казват, че са "загинали на фронта". Това е лъжа, разбира се. Как да обяснят иначе, че палачите им са местните "южни сърби". Първо това място е в англо-гръцкият сектор, второ фронтовата линия е минавала доста по- на юг.

Спомен капела Удово

Спомен – капела са костурницом се налази на узвишици тик уз леву страну аутопута Скопље – Ђевђелија - Солун, југоисточно од села Удова, у атару општине Валандово, на крајњем југу Македоније.

Споменик је подигао Краљ Александар Карађорђевић – ујединитељ, посветивши га погинулим српским војницима у Првом светском рату на ширем простору југа Македоније, махом у борбама са бугарским снагама.

Спољашност капеле је у релативно добром општем стању, без видљивих оштећења, проценили су стручњаци. Унутрашњост је, међутим, и после делимичних интервенција у протеклих десетак година, у доброј мери промењена због ранијих механичких оштећења, али и продора влаге на јужној страни објекта, као и у самој костурници.

Предлаже се поправка крова, прозора како би се обезбедило њихово боље дихтовање, ограђивање прилазног простора непосредно испред костурнице, хидроизолација објекта, хортикултурно уређење читавог комплекса са – осветљењем.
О спомен – капели се брине професионални кустос – историчар, ангажован од Владе Србије.

Днес в София една от улиците в центъра носи името Удово, а зад Централна Гара има улица Коце Ципушев

Eto kakvo pishe na kostnicata-bili ubieni od Bugarski teroristichni cheti....

"Бугарских терористичких чета..." - още едни негатори на античкото чуство кай комитите :-)

Паметна плоча на Коце Ципушев, най-дългогодишния политически затворник на Македония, бе открита в Радовиш

27 август 2011 | 16:29 | Агенция "Фокус"

Начало / Македония

Радовиш. В град Радовиш бе открита паметна плоча на Коце Ципушев – най-дългогодишния политически затворник на Македония в сръбските затвори. Това съобщи за Агенция “Фокус” Панде Евтимов от Скопие. Повод за поставянето на паметната плоча е 70-годишнината от излежаването на 19-годишната затворническа присъда в сръбските затвори на революционера Коце Ципушев. Инициативата е на Емилия Ципушева, със съдействието на кмета на Радовиш Роберт Велков и председателя на Дружеството на политическите затворници, съдени за македонската кауза – Никола Андонов.
Паметната плоча е посветена на мъченическия и славен път на всички политически затворници и другите репресирани в Радовишка околия. На барелефа е поставена картата на целокупна Македония, с три гълъба. На освещаването на паметната плоча са присъствали хора от Кочани, от Щип, от Свети Николе, Велес, Радовиш, Струмица, Гевгели, Богданци и други населени места.
„Неговите внучки днес живеят в София. Преди няколко години беше възобновен и гробът му в гробищата в Орландовци. Неговото име носи и една улица в София. Има и книга „19 години в сръбските затвори”, отпечатана в София, препечатана и в Македония. Днес в Радовиш има само няколко души от рода Ципушеви; иначе много от семейството са лежали по затворите. Родът му е близък и до Тодор Александров”, разказа Панде Евтимов, който се познава добре с наследниците на рода Ципушеви.
„Коце Ципушев е най-дългогодишният политически затворник на Македония в сръбските затвори. Бил е в затворите в Лепоглава, в Сремска Митровица, в Словения, в хърватските затвори... За него са се изказвали хубаво и сръбските, и хърватските революционери, които са лежали с него в затвора и са казвали – „Ципушеви бяха храбри люде, които не предаваха никого, а бяха горди от своето потекло и от онова, за което бяха затворени”. Това казва самият Родолюб Чолакович в своите спомени, които завършва няколко години след спомените на Коце Ципушев”, каза Панде Евтимов.

Агенция “Фокус” припомня:
Константин Ципушев (1877 – 1968) е роден в Радовиш. Член е на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация. Женен е за сестрата на Тодор Александров – Екатерина. Ръководител е на Революционния комитет в Кочани при подготовката на въстанието от 1903 година. След Междусъюзническата война (1913) се премества в София, ръководи революционния пункт в Струмица. След Първата световна война е арестуван от английските окупационни власти и е предаден на сръбските власти. Получава смъртна присъда, заменена с 20-годишен затвор. Излиза от затвора през 1937 година. Книгата му „19 години в сръбските затвори” е издадена в София през 1943 година с предговор от Симеон Радев. В Скопие излиза през 2006 г. Завръща се в Македония между 1941 и 1944 година като след края на Втората световна война отново идва в София. Отказва да сътрудничи на новата власт по време на македонизацията на населението в Пиринско. Умира в София на 11 януари 1968 г., където е погребан. © 2011 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

http://www.focus-news.net/?id=n1559672

Докато Георге Иванов и Томислав Николич гостуват на сръбски колонисти във Валандово, половината сръбска делегация полага цветя на Валандовската костница. Съответно валандовските атентатори (демек ВМРО - днес управляваща партия в Македония и домакин на сръбската гелегация) са наречени цитат Bulgarian and Turkish komitadji men, по-конкретно:

27/2012 2:09:00 PM
Serbian officials pay respect to dead at Udovo

SKOPJE - Serbian Minister of Justice Nikola Selakovic and presidential advisor Marko Djuric laid wreaths at the Udovo memorial crypt in Macedonia on Saturday and paid respect to Serbian soldiers who died in World War I, on Good Friday, 1915.

The memorial crypt, which is located along the Skopje-Solun road in Valandovska kotlina, keeps the bones of 261 Serbian soldiers who died on Good Friday, April 2, in 1915.

The soldiers were killed in a harrowing attack of 3,000 Bulgarian and Turkish komitadji men led by Austrian officers. The event is known in history as Valandovo slaugther.

The memorial crypt Udovo was built between 1931 and 1936, and restored in the 1990s, at the initiative of the first ambassador to Macedonia of the then Socialist Republic of Yugoslavia, when the two countries' diplomatic relations were established after the secession of Macedonia from SFRY.

Selakovic and Djuric are part of Serbian delegation visiting Macedonia, led by President Tomislav Nikolic.