Аз пъм мисля,че колкото повече джангър вдигаме толкова повече изглежда сякаш сме гузни за нещо...Майната му и на Дарко и на нискобюджетния му тор!Времето е най-добрия съдник!

(04-04-2012, 06:51 PM)Радко Wrote: Аз ке започна да покажувам ЛАГИТЕ на Дарко во "Трето полувреме"!

ЛАГА ПРВА - Бугарските фашистки окупаторе след фудбалерската встреча, собрали евреите и ги депортирале во ЛАГЕРОТ НА СМРТТА - ТРЕБЛИНКА, ПОЛША!

Къде е ЛАГАТА?
Во март - април 1942 г. кога била фудбалерската встреча - ЛАГОРОТ НА СМЪРТТА - ТРЕБЛИНКА, ПОЛША,НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛ!!!

Лага Втора - Бугарските фашистки окупаторе депортиране македонцките евреи през Виена в Треблинка на кораби през бугарското пристанище ЛОМ на Дунава!


Това е ЮГО-МАКЕДОНИСКА ЛАГА!
Къде е ЛАГАТА?
Като отворим сайта на института ЯД ВАШВМ /ИЗРАЕЛ/ виждаме веднага ЛАГАТА!!!
През пристанището на град ЛОМ, действително са депортирани евреи, но това са Тракийските еврей.
НО КОРАБИТЕ С КОИТО СА ДЕПОРТИРАНИ НЕ СА БЪЛГАРСКИ, А СРЪБСКИ КОРАБИ.
ТОВА СЕ СЛЕДНИТЕ КОРАБИ:
- "КАРАГЕОРГИ" - името на краля на Сърбия;
- "ВОЙВОДА МИШИЧ" - име на сръбски герой от Първата Световна война;
- "ЦАР ДУШАН" - име сръбски цар;
- "Сатурнус".
Източник на информацията - израелският сайт на института ЯД ВАШЕМ - http://collections.yadvashem.org/photosa...ainer.html
...По средата в дясно кликнете на Read more»

Quote:In Lom the Jews were taken to four small ships, the "Karadorde" and "Voivoda Michach", on 20/03/1943, and the "Saturnus" and Tzar Dushan" on 21/03/1943. The ships sailed from Lom between 20-22/03/1943, reaching Vienna 10 days later. On 26/03/1943, the Jews were taken from Vienna, via Katowicz, to the Treblinka extermination camp. This information is based on details in the book, "History of the Jews of Bulgaria," by Haim Keshles, Tel Aviv: Davar, 1971 (Hebrew).

Слика от ЯД ВАШЕМ на депортиращия тракийски евреи СРЪБСКИ КОРАБ - КАРАГЕОРГИ!

(04-04-2012, 07:30 PM)Радко Wrote: Лага Втора - Бугарските фашистки окупаторе депортиране македонцките евреи през Виена в Треблинка на кораби през бугарското пристанище ЛОМ на Дунава!


Това е ЮГО-МАКЕДОНИСКА ЛАГА!
Къде е ЛАГАТА?
Като отворим сайта на института ЯД ВАШВМ /ИЗРАЕЛ/ виждаме веднага ЛАГАТА!!!
През пристанището на град ЛОМ, действително са депортирани евреи, но това са Тракийските еврей.
НО КОРАБИТЕ С КОИТО СА ДЕПОРТИРАНИ НЕ СА БЪЛГАРСКИ, А СРЪБСКИ КОРАБИ.
ТОВА СЕ СЛЕДНИТЕ КОРАБИ:
- "КАРАГЕОРГИ" - името на краля на Сърбия;
- "ВОЙВОДА МИШИЧ" - име на сръбски герой от Първата Световна война;
- "ЦАР ДУШАН" - име сръбски цар;
- "Сатурнус".
Източник на информацията - израелският сайт на института ЯД ВАШЕМ - http://collections.yadvashem.org/photosa...ainer.html
...По средата в дясно кликнете на Read more»

Quote:In Lom the Jews were taken to four small ships, the "Karadorde" and "Voivoda Michach", on 20/03/1943, and the "Saturnus" and Tzar Dushan" on 21/03/1943. The ships sailed from Lom between 20-22/03/1943, reaching Vienna 10 days later. On 26/03/1943, the Jews were taken from Vienna, via Katowicz, to the Treblinka extermination camp. This information is based on details in the book, "History of the Jews of Bulgaria," by Haim Keshles, Tel Aviv: Davar, 1971 (Hebrew).

Слика от ЯД ВАШЕМ на депортиращия тракийски евреи СРЪБСКИ КОРАБ - КАРАГЕОРГИ!

Кой питам аз депортира Тракийските евреи до Треблинка - Българите или сърбите????

От къде са изселени евреите от Вардарска Македония?

Евреите от Вардарска Македонските са изселени с влакове през Сърбия, без да преминават през България....
ДЕПОРТИРАНЕТО Е СТАНАЛО С ТРИ ВЛАКА - за което можете да намерите информация в новата Македонска енциклопедия!
Дори и да искат германците - през България няма как да преминат влакове за Треблинка, защото през 1943 г. не е имало Мост на р. Дунав в Българските води на Дунава.

През Сърбия един от маршрутите е -

Скопие!
Кралево!
Земун!
Рума!
Загреб / тогава хърватска е била отделна държава/
...
...
и т.н.!

И това е станало с ГЕРМАНСКА ОХРАНА, защото Българска войска е влизала във фашистка Сърбия - САМО С РАЗРЕШЕНИЕТО И ПОКАНАТА НА СРЪБСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА НАЦИОНАЛНОТО СПАСЕНИЕ НА МИЛАН НЕДИЧ!!!

Максим Бенвенисти: Трагедията на 11 000 евреи от Македония и Беломорието не бива да се ползва за антибългарска пропаганда в Скопие
20 април 2012 | 13:49 | Агенция "Фокус"
Начало / Обществени организации
София. Трагедията на 11 000 евреи от Македония, Беломорието и Пирот не бива да се ползва за целите на антибългарската пропаганда в Скопие. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” председателят на Организацията на евреите в България „Шалом” Максим Бенвенисти.
По отношение на депортацията на повече от 11 000 евреи от Македония, Беломорието и Пирот ОЕБ „Шалом” има окончателно политическо становище, прието на 4 декември 2012 г. на най-висшия форум на организацията - посочи той.
„Ние сме тревожни от това, че печалният факт от изпращането на тези наши сънародници на смърт, в момента се ползва от Република Македония за антибългарска пропаганда. Една трагедия не може да служи на целите на антибългарската пропаганда днес. Искам специално да подчертая, че българският народ няма никаква вина за съдбата на тези нещастни хора”, каза Максим Бенвенисти.
По думите на Максим Бенвенисти, в становището на ОЕБ „Шалом” се казва още:
Първо, депортацията на евреите от Тракия, Македония и Пирот е исторически факт, който без съмнение е извършен от българската пронацистка власт. Участието на представители на германските нацисти само в Македония не намалява отговорността на българското пронацистко правителство.
Второ – този акт на българското пронацистко правителство е станал възможен и благодарение на пасивното отношение на местното население и местната общественост към депортацията на техните съграждани евреи. Там няма и помен от реакцията, за която ние говорим в България. Няма реакция на местната църква, а специално в Македония има няколко много важни митрополии, включително – Охридската автокефална митрополия, която исторически е подчинена на Патриаршията в Цариград и практически е равна на Патриаршия. Няма реакция на Православната църква, няма реакция на обществото, няма реакция на населението – каза Максим Бенвенисти.
Трето, очевидно евреите в Тракия, Македония и Пирот изначално са били поставени в по-неблагоприятно положение. Още когато пронацистката власт поема управлението на тези земи, в договора си с нацистка Германия се задължава да не дава българско гражданство на тези евреи. Това са условията, за поемане на управлението на тези земи – каза председателят на ОЕБ „Шалом” Максим Бенвенисти.
„След като всичко това са исторически факти, българско правителство, в момент, в който прецени българската държава, и място, на което прецени българската държава, трябва да поеме историческата отговорност” – каза още Максим Бенвенисти.



Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

България ИМА ТРИ основни области-МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ!
И ВСИЧКИ СА БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИИ!
И, че някакви просръбски елементи отказват да признаят това, то нека "владата" во вашата "Македония" да направи един референдум за етническо самоопределение и тогава да видим, всъщност, я чакай да видим резултатите според мен:
-македонци- 15 %
-българи - 50 %
-албанци - 35 %.
Ама, че той бившият Ви министър председател Любчо Георгиев(ски)се призна за истински българин бе хора.Или ще кажете, че не ви е бил премиер, но цар Самуил си е македонскиот цар...ц ц ц.Смешници.

@allBulgarians, ти посакувам добредојде од името на форумот "Котле".

Мојата прва порака кон тебе: Држ се прилично ако обичаш.

Ви благодариме за Пораката! Ако сум навредил некого лично, многу ве молам за извинување, но не можам да останам настрана кога Бугарија е навреда во едно уметничко дело, што е со најголема сила на сугестија во наше време.Визирам, се разбира филмот "Трето полувреме".
Боже, ЧУВА БУГАРИЈА!

Пичове, Татари .... много се палите бе! .... Страстите около "Полувремето" много ми напомнят веселбата около творбата на един чех ..... Черни май се казваше ..... Турски кенф с пробляскващи неонови мълнии ....Густуууу ..... и за да стане още по- смешно го покриха и с черен плат! .... ХА ХА ХААААА ......

Лично аз, с нетърпение чакам да излезе на екран туй кино ЧУДО , достойно за Оскар (густуууу!!!), за да се забавлявам от сърце... с биричка в ръка....

Тежко обвинение към Дарко Митевски в плагиатство. Според този клип в тубата Дарко е преправил СССР-ския пропаганден филм от 1962 г. "Третий поединок" ("Трето полувреме"). В този филм се разказва лъжливата пропагандна история за футболната среща между ветераните на Динамо Киев и елитни пилоти от Луфтваффе през 1942 г. Според съдържанието на съветския филм, на полувремето динамовци отказват да загубят мача, вкарват още голове до 5:2 и затова след мача биват разстреляни. Такова нещо обаче няма - германците се разделят с тях като джентълмени. Измамата е разкрита по време на Перестройката.

(14-05-2012, 08:16 PM)allBulgarians Wrote: но не можам да останам настрана кога Бугарија е навреда во едно уметничко дело, што е со најголема сила на сугестија во наше време.

Приятелю, мангуп да прави филм, това няма как да стане. Вече се разбра, че не само фабулата, но и името филма и е изплагиатствана от СССР-ски пропаганден филм. Македонистката пропаганда възложи тази работа на човек без задръжки, чрез пропаганда да измие срама защо в България почти всички градове излезнаха на улицата да си бранят евреите, а в Македония - нито в един. Достатъчна ми беше гледката в трейлъра, за колективния разстрел на скопската чаршия. Имало ли е разстрел с българско участие, който да е бил подминат от мк историография без нужното внимание? Ако имаше наистина такъв на чаршията, там отдавна щеше да се извисява 15 метра монумент на жертвите на бугаротатаромоноломонархофашизмот.

Но както казах, мангуп без скрупули няма скрупули и към господарите си. Накрая е прекопирал един СССР-ски филм и толкова му е цялата работа. Нещата се обръщат брутално срещу авторите.

Първият указ за българско гражданство на вицепрезидента Маргарита Попова е за проф. Йосеф Алкалай за особени заслуги
31 май 2012 | 15:55 | Агенция "Фокус"
Начало / Президент
София. Проф. Йосеф Алкалай има големи заслуги към България. Това каза вицепрезидентът Маргарита Попова при представянето на мотивите си за издаване на указа за българско гражданство за особени заслуги на проф. Алкалай, предаде репортер на Агенция „Фокус”. По думите на Попова, проф. Алкалай е световноизвестен хирург в областта на дерматологията. Той има силна емоционална връзка с България, има и български корени, подчерта тя. „Неговата биография е впечатляваща. Проф. Алкалай е президент на международното дружество по дерматохирургия, директор е на обучителна програма, главен консултант по дерматология на Израелската ракова асоциация и е член на много дружества и асоциации”, посочи вицепрезидентът. Според Попова той може да направи още много за България. „Имаме нужда от вас проф. Алкалай”, каза Маргарита Попова. Проф. Алкалай е предложен за българско гражданство през май 2011 г. от бившия здравен министър Стефан Константинов.
„Много се радвам да бъда българин”, каза на български език проф. Йосеф Алкалай. Той разказа, че баща му е роден в Дупница, а майка му е от Пловдив. „Много се радвам да работя с българските дерматолози”, каза още професорът.
„Ние присъстваме на един акт, който бих нарекъл удостояване – удостояване с българско гражданство. Корените на проф. Алкалай са тук, а както той често казва – и сърцето му е в България. Той е известен лекар в специалността, известен е в Израел, в САЩ. Той дава възможност на млади колеги да попият от този опит. Освен голям специалист, той е един добър човек”, каза проф. Стоян Тонев, началник на ВМА.
Проф. Алкалай получи покана за членство в Българското дерматологично дружество.
Екатерина ПАНОВА

http://www.focus-news.net/?id=n1659432

"Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило в Русчук".

Eлиас Канети - нобелов лауреат, български евреин от Русе

Думи от книгата за неговото детство, която му донесе Нобеловата награда

Елиас Канети (на немски: Elias Canetti) е австрийски белетрист, есеист и драматург от еврейски (сефардски) произход, роден в Русе (някога Русчук). Получава Нобелова награда за литература през 1981 година.

Елиас Канети получава Нобелова награда за литература през 1981 година за книгата „Спасеният език“, разказваща за неговото детство. Основната мисъл в тези ранни спомени е за превода от езика на детството на езика на настоящето, от езика на преживяванията и вълненията на езика на логоса и рационалното. Канети потвърждава тезата, че когато един човек твърде рано напусне родното си място, запомня повече елементи и събития, отколкото ако беше останал там още дълго време. Може би за самата еврейска душа характерно е търсенето и съхраняването на времето .

Канети започва спомените си с думите: "Русчук, в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той беше в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика". Спомените на Канети от Русе не са много, но са впечатляващи — разказ за убийство от ревност, за Халеевата комета, за пожар, за една детска закачка, можеща да има фатални последици. Той споделя: "Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило в Русчук".

Отново в Русчук

През 1915 г. Канети пътува до България с майка си, посещава Русе и Варна. Майка му дори изрича думите: „Така е тук. Една благословена страна. И това е култура, никой не трябва да се срамува, че се е родил тук.“ След един проливен дъжд във Варна обаче тя се ядосва, защото файтонът им затъва в дупки, и изрича: „Същите улици както и по-рано. Това е ориенталщина. Тези хора никога няма да научат нещо“.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B...0%B8%D0%BA

На снимката: "Дом Канети“ на ул. „Славянска“ 12 в Русе, където в началото на XX в. се е намирал магазинът на стария Канети, описан подробно в „Спасеният език“

Днес почина Ицхак Шамир. Жена му беше българска еврейка от София.

In 1944 he married Shulamit Shamir,[3] whom he met in a detention camp, and she migrated to Mandate Palestine from Bulgaria by boat in 1941 and was sent to prison because she entered the territory illegally. They had two children, Yair and Gilada.[4] Shulamit died on July 29,

Не е баш околу темата, но околу уметноста и вистината е сигурно. Овој доле постираниот дел од книгата на Анри Пози “ Враќање на војната“ можеби ке му биде поттик на Дарко Митревски за снимање нов филм од македонското минато...нормално, со финансиската подршка на власта:

Quote:Дело на великани - ще кажете за тази херметическа преграда, за тази огромна крепост по цялата граница на едно разстояние, по-голямо от това, което разделя Дюнкерк от Белфор.

Не! Дело на каторжници! Телените мрежи са били поставяни, вълчите ями и стаи за дебнене изкопавани, блокхаузите строени от македонското население, мо­билизирано за тази цел вкупом от всички села. колиби и чифлици, близки до границата – млади и стари, здрави и болни, мъже и жени, даже в разгара на сеитба или жътва, било в празник или навръх Великден.

Някоя хубава утрин, обикновено в неделя, когато всички жители са събрани в църквата, стражарите пристигат, засилени от нередовни банди:

"Хайде — на път!"

За тези, които протестират, на самото място: двадесет и пет "по голо" или с приклада. или содомски мръсотии, извършени в присъствието на жените и децата от някой силен Петър Мрконич от "Бялата ръка",

"Ако имах толкова банкноти от по десет динара, колкото удари с камшик съм стоварил на тези мръс­ници", ми казваше миналата година полицейският инспектор Джаганетич във Велес, който командваше при инсталирането на първите телени мрежи пред Стрезимировци, "не бих имал нужда да чакам пенсията си!"

У инспектора Михаил Джаганетич, усмихнат, уч­тив, с неизчерпаема любезност към всичко, що е френско, няма нищо грубиянско, щом не се касае за македонец.

Групите селяни. които наблюдавах, преминавайки границата, когато забиваха коловете и ровеха земята по височините, които обграждат Цариброд – попълваха стената от телени мрежи. Те идваха – и това сведение ми бе дадено от френски консулски агент, чиито ин­формации проверих след това чрез един източник, колкото безпристрастен, толкова и искрен – от съ­седните села Драговица, Скревищица, Горна Невлия.

Някои от работниците имаха повече от шестде­сет години, мнозина нямаха осемнадесет. Около една трета бяха жени. Повечето бяха задължени да пътуват от пет до десет километра сутрин и вечер, за да отидат на работа.

Тях ги третират с немилостива строгост.

Видях старец до един граничен блокхауз в околностите на Петрич, чиито ръце бяха покрити с рани от дърпане на телените мрежи.

Видях до една гора, на няколко километра от Цариброд, сръбски стражари да се забавляват да ритат в кръста български селянчета, карайки ги да падат с главата напред сред телените мрежи; жертвите с издрани лица ставаха, без да кажат дума.

Видях при изкопаването на вълча яма до Назаловци едно момиче – почти дете! – което не работеше бързо, хвърлено наземи, със сукмана запретнат до кръс­та, да получава петнадесет камшика по голо и да тръгва, с писък и с хълбоци, покрити с кръв, към работата си.

Видях и чух още много неща.

На някои места скалите, от които наблюдавах с бинокъла си тези сцени, бяха отдалечени едва на сто метра от "работните места".

И нека не се лъжем.

Аз не се бях озовал там, придружен от македонци или българи, или пък да съм бил осведомен от тях. Българи и македонци ще научат, че съм ходил там, само след като прочетат тези редове, ако ги прочетат Аз бях сам, както съм винаги, когато искам да видя, и се документирам.

И когато се види, което видях, когато се чуе, което чух, и когато се констатира, каквото констати­рах – само тогава се разбира омразата, внедрена в сърцето на един победен. И човек е готов, не казвам да извини, но да аплодира известни жестове.

Но стената от телени мрежи и колове, с тези полета от вълчи ями и блокхаузи, не е всичко.

Санданиста! (прв дел)

Иако по етничка припадност Сандански се декларирал како македонски Бугарин, тој по политичките ставови јавно се изјаснувал како автономист, односно приврзаник на идејата за автономна Македонија во нејзините географски граници, како заедничка татковина на сите етницитети што живеат во неа

Еден од (за мене подрагите) албуми на омилениот ми панк-бенд „Клеш“ се вика „Сандиниста!“, наречен според социјалистичкото никарагванско движење што го носи името на Аугусто Цезаро Сандино, кој го предводел никарагванското движење на отпорот против американската окупација на Никарагва во триесеттите години на минатиот век. Мене насловот на овој албум отсекогаш ми звучел како да се однесува на мојата лична политичка определба: санданиста, термин скован според Јане Сандански, водач на радикално левото крило на македонското национално движење во почетокот на дваесеттиот век.

Иако по етничка припадност Сандански се декларирал како македонски Бугарин, тој по политичките ставови јавно се изјаснувал како автономист, односно приврзаник на идејата за автономна Македонија во нејзините географски граници, како заедничка татковина на сите етницитети што живеат во неа. Во писмото упатено во 1904 година до грчките граѓани на Мелник, Сандански вели: „Не бугарска Македонија сакаме ние, ами Македонија на Македонците, Македонија ослободена од тиранијата!“ (при што треба да се има на ум дека под „Македонци“ ги сметал сите жители на Македонија, словенските еднакво како и грчките, албанските, влашките и турските). Ваквите ставови биле во спротивност со залагањата на кнезот Фердинанд (татко на подоцнежниот цар Борис Трети) и неговите поддржувачи што се залагале за присоединување на Македонија кон Бугарија. Разликите помеѓу Врховниот македоно-одрински комитет (лојален на бугарскиот двор) и Внатрешната македонско-одринска револуционерна организација (создадена од револуционери што се родени и живеат во Македонија), Сандански го дефинира во обраќањето до своите политички противници: „Вие ја сакате слободата на Македонија како етапа на идните ваши завојувања и анексии, додека кај нас слободата е основната цел. Ние не сакаме тиранијата на турските султани да ја замениме со ниту една друга, па ни со деспотијата на бугарскиот кнез. Ние се бориме Македонија да стане автономна, независна, слободна држава. Ете каде лежи големата разлика меѓу нас - внатрешните, и вас - врховистите!“.

За да се разбере длабочината на овие зборови, треба да се имаат на ум историските околности и духот на времето во кое ова е изговорено. Имено, очигледно е дека серското крило или левата фракција на ВМРО (приврзаниците на Сандански, погореспомнатите „санданисти“) се залагала за воспоставување мултиетничка демократска република - концепт сосема непознат во времето кога Македонија била дел од феудална монархија (Турција) опкружена исклучиво со уставни монархии (Бугарија, Србија, Грција), а за иднината на Европа одлучувале речиси само крунисани глави (Русија, Австро-Унгарија, Германија, Велика Британија, Италија). Денес политичкиот концепт на Сандански го земаме здраво за готово, како дел од нашата здодевна политичка стварност - но во тоа време неговите идеали биле барем половина век пред неговото време. Во таа смисла дури не би претерале ако Сандански го наречеме Абрахам Линколн на раната македонска политичка еманципација.

Во годините што следуваат по Илинденското востание и Рилскиот конгрес, десницата на ВМРО го обвинува Сандански за идеолошкиот раскол и почетокот на оружените пресметки помеѓу левото (Ѓорче Петров, Јане Сандански, Димо Хаџи Димов, Пере Тошев, Тодор Паница) и десното крило (Дамјан Груев, Борис Сарафов, Христо Матов, Иван Гарванов) на организацијата. Токму Сандански е тој што ќе зададе наредба за ликвидација на Сарафов и Гарванов, те со тоа ќе ја отвори пеколната Пандорина кутија од која ќе се изроди повеќедецениската низа на политички атентати што македонските револуционери ќе ги извршуваат едни врз други (затоа оваа наредба денес и во Македонија и во Бугарија му се памети како негов најголем политички грев). Но истовремено, во борбата за своите прогресивни идеали за национална еднаквост и социјална правда, Сандански отишол подалеку од кој било член на ВМРО: во текот на Младотурската револуција од 1908 година четата на Сандански вмарширува во Истанбул за да го спречи контрареволуционерниот преврат на султанот, а во 1912 како борец во Првата балканска војна влегува во Солун, каде што наздравува за автономна Македонија (од денешна перспектива: ужасно наивен говор!). Во првите години на Првата светска војна, заедно со идниот бугарски премиер Стамболиски, е огорчен противник на Валандовската афера што на долги патеки ги завојувала Бугарија и Србија, а поради пацификација на балканските простори заедно со група левичари подготвува и атентат врз милитантната бугарска круна.

Но се чини дека Сандански бил наполно свесен дека нема да го дочека остварувањето на идеалите за кои се борел. Во една пригода рекол: „Јас не очекувам брзо ослободување на Македонија. Тоа може да не дојде дури и во моите денови“, а во друга пригода додал „Кога и да е, ќе ме убијат. Бесцелно е да се чувам“. Кој точно стои зад убиството на првенецот на републиканската мисла и огорчениот антимонархист, можеме само да нагаѓаме. Извесно е дека кнезот (во тоа време веќе цар) Фердинанд бил меѓу првите што испратиле венец на неговиот гроб. А како што рекол дон Вито Корлеоне: „Варди се од оној што прв ќе ти изрази сочувство“.

Елефтериос Ставридис за погибијата на Сандански напишал дека „бугарските шовинисти решија да го ликвидираат бидејќи неговите проповеди не им одеа во прилог, зашто тој се противеше на присоединувањето на Македонија кон Бугарија“. Но токму во модерната бугарска држава еден град (Свети Врач) е преименуван во Сандански, а на годишнината од неговата погибија секоја година бугарски делегации положуваат венци. Во Македонија, пак, според него, е наречена една од поголемите скопски населби, од неодамна украсена со негов споменик. И ден-денес е нејасно дали Македонците и Бугарите, левите и десните, внатрешните и врховистите, републиканците и монархистите, либералите и конзервативците од двете земји политичкото наследство на Сандански повеќе ги поврзува или раздвојува.
Но како и да е, едно е сигурно: републиката за која сонуваше постои речиси цели седум децении.

Авторот е режисер и сценарист

Автор: Дарко Митревски

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDet...anie=22618

Санданиста! (втор дел)
Се разбира, од денешна перспектива знаеме дека Младотурската револуција завршила со неуспех – а балканските војни им ставиле крај на мечтите на Сандански

Бранислав Нушиќ, роден како Алкибијад Нуша во имотно влашко семејство во Белград, без дилеми е едно од најголемите имиња на српската драма и театар. Неговата писателска слава е толку голема што денес никој не памети дека Нушиќ бил и новинар – меѓу другото и дописник на белградскиот весник „Политика“, за којшто објавил серија репортажи за Младотурската револуција од Македонија.
Благодарение на извесен турски офицер по име Џафер Бег, Нушиќ успеал да резервира место во возот што патувал од Скопје за Солун, композиција во која патувале околу 1.200 души – и тоа не само во купеата и ходниците туку и на покривот (залегнувајќи секојпат кога возот ќе наиде на тунел). Возот бил закитен со црвени турски знамиња, а музиката којашто започнала да свири уште на скопската железничка станица не престанала сѐ додека не ги здогледале водите на Солунскиот залив. Во Солун ги пречекала огромна толпа демонстранти, кои ја поздравувале слободата, а разни говорници (офицери, политичари, оџи и попови) држеле тиради во чест на новиот устав. Нушиќ побрзал до својот хотел „Англетер“, каде што му ја доделиле собата број 15. Само еден ѕид го делел од собата во која бил сместен Јане Сандански, еден од водачите на македонската револуционерна организација.
Утредента преку еден комита од личното обезбедување на војводата Нушиќ успеал да се избори да добие интервју – за тоа време интересно и егзотично четиво, но од денешен аспект скапоцен документ за личните ставови на една од најконтроверзните личности од македонската историја.

Во собата на дрвен стилски мебел седеле Сандански и Тодор Паница, опкружени со пушки, бомби и реденици, налик на ајдути што провалиле во модерен салон. Нушиќ го опишува Сандански како „човек со високо чело, со бистри очи, кои ве фиксираат додека зборувате… На прашањата одговара кратко, прецизно и одлучно. Се чини дека длабоко верува во тоа што го зборува“. Интервјуто започнало така што Нушиќ им ја честитал извојуваната слобода и им посакал добредојде од оваа страна на законот. Сандански започнал да се интересира за состојбите во Србија, па додал: „И Србија и Бугарија досега грешеа што се водеа од своите најтесни интереси. Ним главната цел не им е слободата на овој народ овде, туку проширувањето на нивните држави. По овие настани, тие ќе си останат таму кај што се, а ние овде ќе си правиме Татковина“. На забелешката на Нушиќ дека младотурската револуција е само обид да се спречат европските реформи, Сандански дал одговор што дури и денес болно одекнува со својата актуелност: „Овој чин не само што ги сузби реформите, кои и онака беа неискрени, туку ги сузби и претензиите на малите околни држави. Нивната девиза за ослободување на своите браќа загуби секаква основа и стана беспредметна“.
Разговорот продолжил понатаму:
- Мислите ли, господине Сандански, дека јас и вие ќе можеме и за три месеци вака слободно да се состанеме во Солун?
- Јас говорам за денешнава ситуација бидејќи верувам во неа. Ако се измени и кога ќе се измени – тогаш ќе збориме.
- Но се разбира, амнестијата за вас и господинот Паница важи само за Турција. Вие во Бугарија не смеете да одите?
- Не, во Бугарија не смеам. Но не ми е ниту потребно – ова овде е мојата Бугарија!

Утредента Сандански издал манифест во кој од свое лично име се обраќа до сите народи што живеат во Отоманската Империја: „Народот од роб стана господар. И неговата прва пресуда е осуда на апсолутизмот и тиранијата на смрт!” А некој ред подолу им се обраќа и на своите сонародници: „Не подавајте им се на лекомислените агитации, кои допираат од официјална Бугарија против нашата заедница со Турците и заедничката борба за слобода“.

Според извештаите на Нушиќ, на попладневниот митинг заеднички марширале турските офицери со лидерите на ВМРО: Сандански, Паница, Делиманов, Чернопеев и Делирадев, а пак ениџе-вардарскиот војвода Апостол Петков и неговата чета на коњи вмарширале во градот каде што се сретнале со своите некогашни лути непријатели, грчките андарти (коишто Нушиќ ги опишува како „здодевни оперетски чаламџии“). Следувала уште една долга низа говори пред насобраниот народ, крунисани со покличот на војводата Делирадев, кој како најголеми непријатели на слободата ги посочил крунисаните балкански глави: отоманскиот Султан, српскиот крал Петар, грчкиот крал Јорго и бугарскиот кнез Фердинанд.

Се разбира, од денешна перспектива знаеме дека Младотурската револуција завршила со неуспех – а балканските војни им ставиле крај на мечтите на Сандански. Но денес, кога во соседните држави се подготвуваат фанфари во чест на крунисаните глави што повеле крвави империјалистички војни за „ослободување на браќата“, овие оригинални написи се добредојдени да нѐ потсетат што навистина мислеле поробените „браќа“.
Авторот е режисер и сценарист

Автор: Дарко Митревски

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDet...anie=22624

Нашите историски дилеми (прв дел)

Но кога велиме вера не мислиме на црква. По укинувањето на Охридската архиепископија, богослужењето во Македонија го извршувала Цариградската патријаршија (во која богослужбите биле на грчки јазик, а фреските и книгите испишани со грчки букви)
Разногласни беа коментарите на моите читатели во прилог на изминатите две мои колумни посветени на Јане Сандански: едни се жалат што сум напишал дека Јане се изјаснувал како македонски Бугарин (небаре јас да сум го измислил тоа!), други ме опоменуваат дека во текстовите од тоа време никаде не се спомнувале Македонци (како па јас да сум напишал дека се спомнувале), а за трети пак е недолично да го славиме Јане како дел од нашето минато (како Јане да бил од Варна, или пак да го носел прекарот Пловдивски фризер наместо Пирински цар). Интересни се ваквите реакции, карактеристични за балканското сфаќање на историјата: како тоа да не е наука, ами некаковси библиски свет создаден цакум-пакум во само седум дена. Но напротив, историјата ја создавале милиони луѓе низ многубројни генерации - а немале баш сите иста идеја, цел и намера (а честопати не ни можеле да ги претпостават резултатите на своите дела: замислете колку Колумбо би се изненадил кога би можел да ја види денешната Америка!). Од наша перспектива историјата честопати изгледа матно и контрадикторно, па ја поедноставуваме дефинирајќи ги нејзините главни текови - иако честопати забораваме дека зборуваме за луѓе што не живееле во нашето, туку во своето време, со сите идеи, норми, лимити и заблуди што си ги носело времето.

Ќе посочам само еден пример: многумина корените на развојот на граѓанското општество им ги припишуваат на развојот на средновековните градови, на хуманизмот и ренесансата, на просветителските идеи, на индустриската револуција… Сето тоа е делумно точно, но коренот треба да се бара таму каде што корењата се наоѓаат: не во стеблото од кое расте плодот, туку на местото од кое изртило семето. А семката на прогресивната мисла изникнала во едно масовно убиство! Да, да, токму така: убиство. Имено, нултата точка од која почнува да се развива модерното општество бил изумот на самострелот, првпат употребен во Битката кај Хестингс, од страна на норманската пешадија против англиската коњица. Од денешна гледна точка - ништо особено. Да, но тоа не се случило денес, туку во 1066 година, кога пешадијата била регрутирана од селаните-кметови, а коњицата ја сочинувале великодостојниците-рицари. Сѐ дотогаш кметот (беден припадник на најнискиот феудален сталеж) во рицарот гледал речиси полубог, аристократ чие лице не можел да го види, чиј коњ не можел да го запре и чиј оклоп не можел да го пробие. Но со примената на самострелот нештата нагло се смениле: првпат кметот од битката излегол како победник. И не само што победил туку сфатил дека полубоговите се само обични еднакво ранливи луѓе - па дошол до сознание дека, наспроти сталешките поделби, сите луѓе всушност се раѓаат еднакви! Ќе поминат векови пред Томас Џеферсон со овие зборови („сите луѓе се создадени еднакви“) да ја почне американската декларација на независноста, еден од симболите на модерните општества.

А каква врска има ова со нашата македонска историја? Па, ете, во Македонија пред 120 години немале ниту држава, ниту литературен јазик, ниту кошаркарска репрезентација за која би навивале, ниту пак слободни весници во кои би дебатирале за вакви теми. Биле под окупација на Отоманската Империја, еден, од денешна гледна точка, сегрегациски тоталитарен режим во кој припадниците на неисламските религии биле граѓани од втор ред, а секој (не само национален туку и граѓански) обид за спротивставување на султанската деспотија завршувал со драконски казни (од повеќегодишна робија, преку изгон во пустински предели, до смртна казна). И што е најстрашно, никој во тоа време не паметел некои подобри времиња: окупацијата навлегла во петтиот век од своето постоење, а сите остатоци на претходните државни устројства биле одамна избришани (како на пример автономијата на локалните христијански феудалци, која постоела во времињата на Крале Марко). Најшироките слоеви биле базично неписмени, православната популација била главно рурална (по планинските села било полесно да не си им пред очи на агите и на беговите), а верата била единствена институција што им давала некаков идентитетски белег.

Но кога велиме вера не мислиме на црква. По укинувањето на Охридската архиепископија, богослужењето во Македонија го извршувала Цариградската патријаршија (во која богослужбите биле на грчки јазик, а фреските и книгите испишани со грчки букви). Кога во 1872 година се формирала бугарската егзархија, мнозинството македонски верници со гласање (според денешни стандарди: референдумско изјаснување) се приклониле кон оваа црква во која се пишувало со словенски букви и се зборувало со нивен разбирлив јазик. Многумина, но не сите: дел од словенските христијани (особено во јужните делови на географската област Македонија) продолжиле да одат во грчки цркви и да го употребуваат грчкото писмо. Егзархистите себеси се нарекувале „македонски Бугари“ и во својата преписка го користеле бугарскиот јазик (иако, според нивниот современик Мисирков, во секојдневната комуникација си зборувале македонски дијалекти), а патријаршистите биле нарекувани „гркомани“. Неслогата помеѓу едните и другите била голема: кога во Втората балканска војна грчката војска во Серес и во Струмица ги палела „бугарските“ куќи, соседите „гркомани“ ја поздравувале со аплауз. На ова некако истовремено влијаела и српската пропаганда, па така имало случаи во едно семејство едниот брат да се изјаснува како Бугарин, а другиот како Србин. Во вакви услови настанало и се развивало она што денес го викаме „национална преродба и револуција“.

Авторот е режисер и сценарист
(продолжува)

Автор: Дарко Митревски

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDet...anie=22630


Попаднах на тези текстове на Дарко Митревски – неговите колонки в съботните Нова Македония.
Напомня по нещо на Виктор Цветаноски – а какво става с него – не се вижда на страниците на Утрински?
Изглежда не така добре информиран и по-малко подробен, и като че ли по-добронамерен (от някаква бг / филска гледна точка) в сравнение с Цветаноски.
Питах се дали е искрен или просто прави някакъв опит да се адаптира към българските реакции (предишният му филм – Балканкан, имаше успех в България, мисля); рационално гледано – независимо от различия, противоречиви интерпретации и т.н. – България е потенциален пазар за македонски медийни и др. продукти...
Иначе през тази година в Македония като че ли не забелязаха, че българските власти не се „занимаваха” със събора на ОМО в Мелник...
За запалените „бугарски” куки и „гркоманите” – в Кукуш/Килкис днес пред църквата има паметници на десетина гръцки андарти или общественици, не знам точно – и нищо, никакъв спомен за Гоце Делчев.
За Македония не знам – но не виждам защо България да не излезе с инициатива да бъде поставен паметник на Гоце Делчев в града...

Христо, ако не се лъжа, по Анри Пози дори в България никой не е посмял да прави филм...Преди сигурно би бил "обявен" за шовинист и иванмихайловист, а днес – за каракачановист...

Министърът на туризма на Израел Стас Мисежников: Ще продължим да пътуваме и правим туризъм навсякъде по света
23 юли 2012 | 12:32 | Агенция "Фокус"
Начало / Икономическа политика
София. Решението за моето посещение се взе в рамките на няколко дни. Горди сме да сме тук при вас, дори в този момент сме горди след това тежко събитие. Това каза израелският министър на туризма Стас Мисежников пред еврейската общност в Централната софийска синагога, предаде репортер на Агенция „Фокус”.
На мен често ми казват, че Израел е опасно място за туризъм. Сега, след събитията в Бургас, аз мога да кажа, че това не е така. Ние ще продължим да пътуваме, да правим туризъм навсякъде по света, включително в Израел, подчерта той.
Министърът благодари на кмета на столицата Йорданка Фандъкова за тясното взаимодействие и добрата работа еврейската общност в България и с посолството на Израел.
Посланикът на Израел в България Н. Пр. Шаул Камиса Раз добави: Аз съм много горд с хората от еврейската общност в България. Те участваха активно в справянето със ситуацията, посещаваха болниците, където бяха жертвите, помогнаха ни в посолството.
Той отбеляза, че посещението на министъра на туризма на Израел е много важно за еврейската общност тук.
На срещата присъстваше кметът на София Йорданка Фандъкова.
Ала ЖЕЛЕЗКОВА

Мисирков, наш современик
Разни историчари и лингвисти денес се обидуваат да гокласифицираат Мисирков како ваков или онаков - но како да одредиш некој што е родоначалник, некој што е прв во она што го работи, зачетник на нешто што дотогаш не постоело и кое ќе почне да носи плодови дури во годините по неговата смрт?

Читам на Интернет дека друштвото за издавачка дејност „Македоника литера“ од Скопје ја објавило книгата „За македонцките работи“ на Крсте Петков Мисирков на германски јазик, во превод на германскиот славист проф. д-р Волф Ошлис, кој е и автор на предговорот на ова издание. Пред неколку години во Македонија на некоја анкета или јавно гласање Мисирков беше прогласен за Македонец на дваесеттиот век, па ова е уште една убава можност Германците да се запознаат со најдоброто што ние сме му го подариле на минатото столетие. Но дали ние самите сме запознаени со тоа? Колкумина од нас го имаат прочитано ова дело за кое неретко се потегнуваат копја, а самиот автор се прогласува за контроверзен: славен од едни, оспоруван од други? И зошто и денес, 109 години од објавувањето на оваа книга, таа буди толкав интерес и развива такви полемики?
За мене читањето на „За македонцките работи“ е како гледање телевизиски пренос од Македонија од времето на Илинденското востание. Постојат од тоа време неброени американски и француски написи, руски и германски текстови, бугарски и српски извештаи, турски и грчки документи - но ретки се анализите на состојбите во Македонија и уште поретки се во писмена форма искажани плановите и визиите за македонскиот национален развој во децениите што ќе уследат од некој што во тоа време национално се изјаснувал како Македонец. Кога денес ги препрочитувам речениците на Мисирков, се чувствувам како да слушам домашен спортски коментатор што ми јавува за текот на историскиот натпревар што се одигрувал во таа далечна 1903 година.

Карикирано речено, како Мисирков да ни јавува: „Дали ќе има некакви драматични измени по катастрофалното прво полувреме? Турците повторно се пробиваат накај шеснаесетникот на ВМРО, комитите се прегрупираат со играч помалку… Русите и Австро-Унгарците инсистираат фудбалскиот сојуз на Отоманската порта да воведе реформи во играта… Навивачите страсно дофрлуваат од трибините, кој вербално, кој со црешово топче… Бугарските и грчките делегации исто така навиваат, но не се знае за кого… Организацијата бара фаул, но валијата дава знак играта да продолжи…“.Звучи комично, но вака прецизни се описите на Мисирков, кој ги анализира причините за неуспехот на Илинденското востание, македонско-бугарските односи, интересите на Србија и на Грција, вмешаноста на големите европски сили во таканареченото „Источно прашање“… Една мешаница за која и денес, исто како и во тоа време, постојат различни толкувања, стремежи и политички апетити. Во Бугарија денес многумина Мисирков го обвинуваат како просрпски агент, но факт е дека неговите предавања во Србија биле остро нападнати во белградскиот печат, исто како што е факт дека повеќето негови статии и дела се објавувани токму во Софија. Разни историчари и лингвисти денес се обидуваат да го класифицираат Мисирков како ваков или онаков - но како да одредиш некој што е родоначалник, некој што е прв во она што го работи, зачетник на нешто што дотогаш не постоело и кое ќе почне да носи плодови дури во годините по неговата смрт? За споредба, можам само да замислам колку комплицирано ќе им биде толкувањето на референдумот за отцепување од СФРЈ на оние наши поколенија кога ќе дојде време да се прославува стогодишнината од стекнувањето на македонската независност: кои ли сѐ дилеми ќе ги имаат, како ли ќе знаат да ги разделат позитивните од негативните тенденции, како ли ќе можат да се стават во кожата и во мислите на оние што биле директни учесници на тие настани? И тоа за настани што се снимени со видеокамери, документирани низ весници и магазини, анализирани низ книги и прераскажани во разни мемоари на директните учесници… Ако за тие рани 1990-ти години еден ден ќе постојат различни толкувања и дилеми (а и не мора да чекаме на тој ден, уште денес ги имаме), можете само да замислите каков лавиринт се оние 1900-ти години во кои секој тргал на своја страна, без притоа јасно да се знаат страните?

Во описите на Мисирков имаме јасна скица на тој лавиринт, небаре ни опишува мени на некаков мултифјужн-ресторан: егзархистите (наклонети кон Бугарија) се борат за автономија под лозунгот „Македонија на Македонците“, но во тој лозунг не веруваат нивните сонародници-патријаршисти (наклонети кон Грција). Кога на ова ќе се додадат и оние собраќа наклонети кон српското влијание или, пак, Македонците со исламска или протестантска вероисповед, како и другото македонско население (Турци, Евреи, Грци, Ароманци или Власи, Албанци-муслимани, Албанци-католици, Албанци-православци, Роми, Ерменци), се добива еден лонец на идеи и правци на дејствување што никогаш нема една со друга да се договорат на која страна и кому да му се приклонат. И затоа решението е само едно: обединување на мнозинското словенско население под еден јазик и една националност што ќе се стреми кон држава независна од која било соседна или европска сила.
Таква држава градиме денес, но се чини дека сѐ уште постојат оние што тој стремеж не можат да ни го простат ниту нам, ниту на Мисирков. Што само покажува дека сме на добар пат и дека Крсте Петков Мисирков ќе им остане современик на Македонците дури и кога оваа генерација Македонци ќе му се придружат на вечните ловишта.

Авторот е режисер и сценарист

Автор: Дарко Митревски
http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDet...anie=22642

Дарко Митревски и представата му за „Първо полувреме” от 1903 г.
Но защо „Трето полувреме” от 1943 г. в представите на Дарко македонци и българи трябва да го играят тази есен на официалното представяне на едноименния филм – защо – ами ако не искат?

Днес - 11.09.2012 българското и израелското правителство проведоха общо заседание в Йерусалим. Не знам дали някой разбира какъв жест е това, на символичната дата 11/09 точно българите да бъдат поканени на общо заседание. Това се прави за нации с много големи заслуги към младата държава. Не само заради 50-те хиляди спасени евреи през 1943 г. Още през 1934-44 г. български контрабандисти извозиха с кораби по маршрут Дунава-Черно море-Средиземно море- до Палестина основната маса евреи, подгонени от нацистките погроми в Средна и Западна Европа. После, 1948-51 г. България вдигна границата, така че 50 хиляди български евреи да се преселят в новосъздадената държава. За сравнение, СССР не го направи, а в другите соц. държави еврейските колонии бяха изличени от нацистите. Така много ръководители на новосъздадената държава, както и почти всички военни, са с български произход и българско образование. Освен това, България е една от първите държави от цял свят, признала държавата Израел през 1948 г.

Когато поканят така някое гръцко, югославско, румънско, хеле сръбско или македонско правителство - елате да ми се обадите.

Israeli and Bulgarian Governments to Hold their Second Round of Consultations 10/09/2012 יום שני כ"ג אלול תשע"ב

The Israeli and Bulgarian governments will, tomorrow, in Jerusalem, hold their second inter-governmental consultation.

Prime Minister Benjamin Netanyahu will welcome is Bulgarian counterpart, Boyko Borisov, in his Jerusalem office. At the same time, Israeli ministers and their Bulgarian counterparts will hold working meetings at the King David Hotel. Following the meetings, there will be a joint press conference and a Government meeting chaired by Prime Minister Netanyahu and Prime Minister Borisov.

The two Prime Ministers will sign a joint declaration to mark the progress that has been achieved in bilateral relations and will emphasize their determination to further enhance relations and to expand cooperation on a broad range of strategically important issues. They will also reiterate their commitment to fight all forms of terrorism.

The two governments will also sign the following agreements:

1. A security cooperation agreement, including assurances for the peace and security of Israeli tourists in Bulgaria;

2. An information technology and communications cooperation agreement;

3. A health cooperation agreement; and

4. A culture, education and science cooperation agreement

http://www.pmo.gov.il/English/MediaCente...00912.aspx

(11-09-2012, 05:02 PM)Orce Petkov Wrote: Днес - 11.09.2012 българското и израелското правителство проведоха общо заседание в Йерусалим. Не знам дали някой разбира какъв жест е това, на символичната дата 11/09 точно българите да бъдат поканени на общо заседание. Това се прави за нации с много големи заслуги към младата държава. Не само заради 50-те хиляди спасени евреи през 1943 г. Още през 1934-44 г. български контрабандисти извозиха с кораби по маршрут Дунава-Черно море-Средиземно море- до Палестина основната маса евреи, подгонени от нацистките погроми в Средна и Западна Европа. После, 1948-51 г. България вдигна границата, така че 50 хиляди български евреи да се преселят в новосъздадената държава. За сравнение, СССР не го направи, а в другите соц. държави еврейските колонии бяха изличени от нацистите. Така много ръководители на новосъздадената държава, както и почти всички военни, са с български произход и българско образование. Освен това, България е една от първите държави от цял свят, признала държавата Израел през 1948 г.

Когато поканят така някое гръцко, югославско, румънско, хеле сръбско или македонско правителство - елате да ми се обадите.

Israeli and Bulgarian Governments to Hold their Second Round of Consultations 10/09/2012 יום שני כ"ג אלול תשע"ב

The Israeli and Bulgarian governments will, tomorrow, in Jerusalem, hold their second inter-governmental consultation.

Prime Minister Benjamin Netanyahu will welcome is Bulgarian counterpart, Boyko Borisov, in his Jerusalem office. At the same time, Israeli ministers and their Bulgarian counterparts will hold working meetings at the King David Hotel. Following the meetings, there will be a joint press conference and a Government meeting chaired by Prime Minister Netanyahu and Prime Minister Borisov.

The two Prime Ministers will sign a joint declaration to mark the progress that has been achieved in bilateral relations and will emphasize their determination to further enhance relations and to expand cooperation on a broad range of strategically important issues. They will also reiterate their commitment to fight all forms of terrorism.

The two governments will also sign the following agreements:

1. A security cooperation agreement, including assurances for the peace and security of Israeli tourists in Bulgaria;

2. An information technology and communications cooperation agreement;

3. A health cooperation agreement; and

4. A culture, education and science cooperation agreement

http://www.pmo.gov.il/English/MediaCente...00912.aspx

Нека видим какво мислят евреите по въпроса....


Холокостът във Вардарска Македония и Беломорието през 1943 г. и неговото съвременно измерение


Написана от Самуел Ардити





Преписването на цялата отговорност върху България за депортирането на евреите от Македония и Тракия е явление, което се наблюдава в два различни периода. Интересно е, че между тези периоди има разлика от четири десилетия.През годините на Втората световна война в България има три явления, непознати в другите страни - съюзници на германския Райх:

1. България не изпраща своя войска на източния фронт;

2. България не скъсва дипломатическите отношения със СССР;

3. Нито един евреин от старите предели на България не е пратен в лагерите на смъртта.

Тази мъдра политика се ръководи от цар Борис III, който управлява посредством личен режим. В резултат на тази политика, валякът на войната не мина през България. Правителството в София изпрати три военни корпуса в Гърция и Югославия. Дадените жертви са много малко в сравнение със загубите, които можеха да настъпят, ако българската войска бе изпратена на източния фронт. Стопанството в тила работеше за фронта и много хора дори "трупаха пари". След 09.09.1944 г. българският народ почиташе паметта на отровения от Хитлер монарх. Новият режим трябваше спешно да очерни лика на цар Борис III. Затова се измисли легендата за един цар, който е антисемит, вампир и гонител на евреите.

Най ефикасното обвинение срещу България можеше да бъде ХОЛОКОСТА на евреите от Тракия и Македония, без да се спомене даже и присъствието на вермахта и Гестапо в тези земи. Евреите от еврейската секция при ОФ дават алиби на техните другари българи от БРП, БКП и БСП.

Минават над четиридесет години. По бряговете на Вардар обаче не само Йованка бели платно, но бившите удбаджии измислят една нова държава на име Македония, един нов език и една нова история. Мартири и мъченици са най-добрата сплав за един нов и измислен народ. При него евреите са всъщност македонци, пратени на ужасна смърт от един жесток български монарх. За тази цел се изопачават фактите, фалшивицира се историята, в полемиката се употребява най-евтината демагогия. Македонските "обвинители" на България боряват със същата техника на" историците", завършили школата на Жданов. Напоследък се води една страшна антибългарска кампания по целия свят с измислени обвинения срещу България по повод Холокоста във Вардарска Македония и Беломорието през 1943 г. Начело на тази кампания стоят сръбски и гръцки евреи. Пригласят им български евреи от лявото пространство. Но най-важните диригенти на хора са бившите удбаджии от Скопие.

Именно срещу тази добре организирана кампания излиза Спас Ташев с неговия добре снабден с факти и документи анализ. Моят баща Бениямин Ардити ме научи, че точно така се пише история. Всички други писания са чиста политика и публицистика. "Историците"от Скопие пренебрегват фактите. За тях спасяването на 48000 български евреи е едно непознато и не-важно събитие. Спас Ташев по най-трудолюбив начин и съвестно е събрал исторически материали, някои познати, а други неизвестни до сега.

С оглед на тъжната действителност, в която официалните представители на Република България са дълбоко заспали на поста си, можем да обявим, че Спас Ташев е българския Дон Кихот, който се бори с вятърните мелници. По-правилно е, че той е момчето, което вика: "царят е гол". Кой не знае, кой не познава факта, че в новите земи не българската администрация, а германците бяха господари? Всички знаят, че евреите в Тракия и Македония не бяха български поданици, а съответно поданици на Гърция и Сърбия. За тези въпроси българи и евреи тайно мислят и шепнат, но не смеят да говорят и протестират. Спас Ташев най-после вдига завесата. В полемиката с обвинителите на България той доказва следните точки:
•Антиеврейския закон за защита на нацията е наложен от германските власти, след голямо съпротивление на цар Борис.
•Докато евреите от южна Добруджа получават българско гражданство, под германски натиск евреите от Тракия и Македония остават сръбски и гръцки поданици.
•Присъединяването на България към Тристранния пакт е наложено от германците след съпротива на цар Борис.
•Десантът на фелдмаршал Лист на реката Дунав при Русе е нарушаване на суверенитета на България. Страната фактическа е окупирана, но остава с привидно самостоятелно управление.
•Вермахтът напада и превзема Гърция и Югославия. Първата окупация е най-важна от гледна точка на международните закони.
•Българската войска в новите земи е подчинена на германското командване.
•Анексирането на Тракия и Македония, както е представено от правителството на Богдан Филов, не е признато от германците. Те разглеждат тези земи като своя окупационна зона с временна българска гражданска администрация.
•Хитлериските войски пребивават в Беломорието и Вардарска Македония от 1941 г. до тяхното отстъпление през септември 1944 г. Двете области попадат под смесена българо-германска юрисдикция.
•Еврейското население в новите земи не служи в трудовите групи, както служат като "трудоваци" евреите от стара България. Значи те са третирани като „чужди” евреи.
•Съдбата на еврейското население в двете области се решава от германците чрез германското посолство в София, където служеха неговите пратеници Бекерле и Данекер.
•Вдвигател на депортацията е Адолф Бекерле, германския пълномощен министър в София, който влиза в преговори по въпроса с българските власти.
•Прочутата конференция във Ванзее определя, че в България живеят 48000 евреи – толкова, колкото е броят на евреите в стара България. Евреите от новите земи не се разглеждат като български евреи.
•Съюзниците успяват да заблудят Хитлер, че техният десант ще стане в Гърция.7-ма българска дивизия в Северна Гърция минава под германско командване. В същото време германците гледат на Вардарска Македония като на район от бивша Сърбия.
•Прочутото споразумение Белев –Данекер е фалшивицирано от комисаря по еврейските въпроси Белев. В основата на тази фалшификация е желанието на Белев да депортира 8600 български евреи. Значи българското правителството никога не решило да изсели евреи с българско гражданство. Споразумението е груба фалшивикация.
•Белев действа под пряко германско ръководство. Той получава заповеди от Адолф Бекерле, а не от управата на МВР. Македония и Тракия като военни зони са подчинени на немското командване.
•Охраната на влаковете, които возят нещастниците към Полша, е германска, а не българска. Трите депортации от Македония за Полша са съпроводени от германски войници и полицаи, командвани от германски офицери. Спас Ташев прилага оригинални снимки, които доказват това черно на бяло.
•Адолф Бекерле е арестуван от Червената армия. Той е изпратен в прочутия затвор Лубянка в Москва.Там той признава, че постига изселването на евреите от Македония и Тракия чрез натиск върху българските власти.
•Македонската съпротива не прави никакъв опит да нападне транзитния депортационен лагер "Монопол" в Скопие. Прочутите партизани на Тито даже не си мърдат пръстите да нападнат влаковете, които минават през Сърбия по един и същи маршрут към лагерите на смъртта. Приложени са снимки, в които ясно се виждат германски войници, участвали в изселването и охрана на конвоите.
•Само българи спасяват евреи. Виж спасяването на Скендер Бей - Рафаел Камхи в Солун. Цар Борис изпраща своя личен адютант да го освободи и докара в София. За спасяването на евреите тоже работят и дейците на ВМРО в Скопие.
•Софийският митрополит Стефан е казал в заседанието на Светия Синод, че за беломорските евреи намесата на църквата се оказала неефикасна, защото те били третирани като чужди, а не като български граждани. Това са думите на духовник, който е живял в онази епоха, без никакво по-късно влияние на „историци”, родени след 1945 г.

Ще прибавя два нови аргумента, които подкрепят становището взето от г-нСпас Ташев.

Става дума за прочутото споразумение Белев-Данекер. В параграф 4 четем: "За всеки транспорт ще се приготвя един списък на лицата влизащи в транспорта, който списък трябва да съдържа името, презимето, дата и място на раждането, последното местожителство и занаята на евреите, в три екземпляра. Два екземпляра за германския придружаващ транспорта, а един за германския пълномощник в София”. Много ясни са отношенията на Белев с Данекер. Белев е аргатина, а Данекер е чорбаджията. Комисарят работи пряко с есесовеца, без българските власти да бъдат замесени в тяхните преговори.

Пълномощният министър на Германия в София Адолф Бекерле е един бивш стражар и побойник. В България през 1992 г. е издаден неговия дневник. Ето какво четем на с. 46: "Узнах, че в Райха е издадена нова карта, в която България е обозначена като неутрална страна, а освободените – като окупирани от нас." Най- после германците изплюват камъчето. Тук имаме ясно свидетелство за господарите в Беломорска Тракия и Вардарска Македония. Тези земи са германски, а не български, както твърди лъжливата пропаганда на Богдан Филов. Обвинителите на България до ден днешен не признават факта, че „новите земи” са територии, окупирани от вермахта. Германският окупатор прави там каквото иска, в това число и изселване на местните евреи към източните покрайнини на Райха.

До ден днешен се водят дискусиите относно въпроса дали България можеше да спаси евреите от Тракия и Македония. Добруджа бе анексирана от България според международните закони. Евреите там получиха българско гражданство и за това там нямаше Холокост. Да прегледаме накратко положението на България в навечерието на 1941 г." Творците" на антибългарската история не са живели тогава и правят няколко фатални грешки. Те не казват, че България е една малка и слаба държава. Българската армия е храбра, но лошо въоръжена. Една такава държава не може да определи кой ще владее света, дали демократите, дали нацистите или болшевиките. България е преживяла две национални катастрофи и цар Борис III се мъчи да осуети една нова катастрофа. България е фактически един васал на Германия, с едно само привидно независимо управление. Главното германско военно командване се намира в Борисовата градина, която е на пет минути път от двореца. Гестапо даже готви преврат срещу правителството с помощта на ратниците и легйонерите. Тракия и Македония са превзети първоначално от германската армия без българско военно участие. Германците са господари на положението и те считат, че евреите в тези региони са "техни". Виж свидетелството на Лиляна Паница, частната секретарка на комисаря Белев.

Обръщам се лично към всички честни хора, които се интересуват от историята на изселването на мойте братя от Скопие, Битоля, Серес и Кавала. След като безпристрастно се вземе предвид тогавашното политическо положение, как може да се обвини България и да се иска тя да поеме отговорност за тази трагедия, за това нещастие, наречено Холокост? Наистина българска войска и полиция, заедно с нацистите, участваха в процеса на изселването. Войниците и полицаите бяха луди, млади глави, насъскани от лъжливата пропаганда на германските агенти Филов, Габровски и Белев. Но срещу един от тях стотици честни българи помагаха в същото време на евреите в стара България. Да обвиним България в Холокоста в новите земи е голямо предателство спрямо тези благородни българи. Да пренебрегнем дейността на велики българи като Лиляна Паница, митрополит Стефан, митрополит Кирил, Димитър Пешев, Владимир Куртев, Никола Мушанов, Димо Казасов и много други, които помагаха на евреите, това е срам и позор.

Личностите, които искат да вържат на кола на позора България и Българския народ, не взимат под предвид стратегическото и фактическото участие на нацистите в Холокоста в Беломерието и Македония. Те изкарват невинни истинските престъпници Хитлер, Айхман и Бекерле. Те без да разбират, стават сътрудници на реабилитацията на зверовете от Берлин.

Аз съм верен син на еврейския народ и доста се колебах дали да приема върху себе си мисията да напиша предговора на това научно есе на Спас Ташев. Всички евреи от Гюмурджина, Драма, Кавала, Ксанти, Серес, Деде-Агач, Скопие, Битоля, Щип и т.н. бяха мои деди, мои баби, мои бащи, мои майки, мои братя, мои сестри, мои братовчеди… За тях аз тихо ридая през дългите нощи. Тези братя и сестри можеха да бъдат спасени през 1943 г., но нямаше кой да ги спаси. Гръцката и сръбската армия се сгромолясаха през двете седмици военни действия. Сръбският и гръцкият крал избягаха в Лондон. Днес, през 2012 г., никой не може да ги спаси, но можем да спасим историческата истина. Мои близки и роднини бяха и евреите от Солун, Атина, Белград, Букурещ, Прага, Будапещ, Рим, Париж и т.н. И за тях тихичко плача. В нещастието на тези евреи неприятелите на България хич не се интересуват. За тях българоубийците не леят крокодилски сълзи. От тяхната смърт не може да се натрупа политически капитал. Хитлер събра шест милиона евреи по цяла Европа без помощта на цар Борис III и това доказва, че дори и българите да бяха отказали да сътрудничат в депортацията, резултатите щяха да бъдат същите. Именно поради това нагло лицемерие на българоубийците, реших да приема предложението на Спас Ташев и написах тези думи.

Сега в края на това истирическото научно изложение ние виждаме че г-н Спас Ташев напълно е постигнал своите цели. Срещу една анти-българска какафония на хули , обиди ,клевети , лъжливи митоси ифалшивициране на историята той издигна една стена от железобетон.С хладнокръвие и железна логика г-н Спас Ташев преглежда десетки исторически документи .В крак на нашета дигиталната епоха са добавени отентни снимки. Той доказа че Тракия и Македония не бяха истинска България а земи под германско опекунство. Тамошните евреи не бяха български а принадлижеха на германския райх, така че България не можеше да се намеси в тяхна полза .С това се се анулирват обвиненията срещу България. Въпреки това , аз като евреин, смятам че Република България трябва да се извини за физическото участие на български младежи в депортацията ,извършена заедно с германски военни сили. Обаче аз подчертавам че никой, никой български водач няма право да поеме в името на българския народ отговорноста за Холокостът в Вардарска Македония и Беломорието през 1943 год.

* Статията на Самуил Ардити е предговор към историческото изследване на Спас Ташев.

http://aliya.aliya-bg.org/index.php?opti...&Itemid=85