Добредојдовте
  • Users with e-mails at mail ·ru, aol ·com and gmx ·com to contact admins for registration.
  • Новорегистрираните членови повратниот одговор од форумот за активирање на сметката нека го побараат и во Junk на нивните пошти.
  • Сите регистрирани членови кои неучествуваат во дискусиите три месеци автоматски им се брише регистрацијата

 

Thread Rating:
  • 0 Vote(s) - 0 Average
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
ВОЈВОДAТА КРСТО ЛАЗАРОВ КОЊУШКИ
Author Message
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#1

[Image: 10h4qhl.jpg] [Image: Krustio_Lazarov_and_chetnik.jpg]


Quote:Boogie

Модератор


Точно така,мојот прадедо лично за време на втората светска војна го има убиено Крсто - Коњушки бидејки соработувал со балистите.Имено на прадедо ми синот бил капетан во партизански одред во кумановско и дејствувал во Кумановската околија каде што освен Бугарски фашисти имало распоредено и балистичко качачки банди.Крсто со неговата група го помагале ова балистичко движење и тргнал во ликвидација на синот на мојот прадедо,Илинденската организација од Куманово како голем поддржувач на Партизанското движење 1944 год. го информирала прадедо ми за ова и му соопштила дека Крсто Коњушки како соработник на Македонските окупатори мора да биде ликвидиран.Прадедо ми го повикал дома со цел да го извести за локацијата на партизанскиот одред на својот син а тој со цел памет имал дури и доблест да го посети мојот прадедо дома и да му бара информации за својот син,но прадедо ми паметен и искусен војвода пратил к*рир до својот син и го известил дека ке го донесе Крсто на една локација.Така прадедо ми ја повел групата на Крсто Коњушки и Балистите во потрага по партизанскиот одред,кога стигнале на локацијата сите до еден биле заробени од партизаните,осудени на смрт за велепредајство и стрелани на лице местонамигнувањеПрадедо ми побарал од партизаните да му се остави задоволството лично да го убие Крсто Коњушки поради тоа што од него барал да го предаде својот син,а нормално и бидејки самата Илинденска организација барала од него така.Тоа било последен пат мојот прадедо да користи оружје

А инаку да додадам бидејки мојата иэјава эа Крсто се користи многу - Крсто е фатен во с.Матејче кај балистот Мула Илијас Керими-оџа во истото село кој инаку бил член на КумановскоБалистичкиот штаб под водство на балистот Суљо од с.Отља.Тие планирале како да ги нападнат Кумановскиот партиэански штаб каде што во моментот бил и синот на прадедоми кој својот живот подоцна го дал на ослободување на Скопје










(This post was last modified: 09-01-2012, 02:50 AM by ЈорданПетровски.)
09-01-2012, 02:47 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#2

На секоја лага и се кратки нозете па и на онаа од погоре на Boogie , модераторот на Идивиди форумот а која беше и повод да ја отворам темата:




[Image: 69pa8n.jpg]

[Image: fu5o53.jpg]

[Image: 6dv6he.jpg]
(This post was last modified: 09-01-2012, 02:51 AM by ЈорданПетровски.)
09-01-2012, 02:49 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#3


Quote:ВЕРА ДИМИТРОВА 60години ТРАГА ПО ГРОБОТ НА ТАТКО СИ



Ликвидацијата на Крсто Војвода се' уште тајна

Цели 40 години се бореше за слободна Македонија, стана жртва на режимот во неа и до ден-денес никој не ми кажува каде е закопан,вели неговата 89-годишна професорка

[Image: D58D227052E0C04F8509E8861AB1C978.jpg]

Осумдесет и осумгодишната Вера Димитрова од Крива Паланка веќе 60 години трага по гробот на својот татко, војводата Крсто Лазаров Коњушки од Куманово, убиен без судење во 1945 година од комунистичка власт, заедно со 48 лица, за кои не се знае каде се закопани. Последна желба на Димитрова е да го доживее расветлувањето на свирепото убиство, за кое државата се' уште молчи, и да му запали свеќа на својот татко, кој 40 години бил борец за слободна и независна Македонија.Според досегашните оскудни сознанија, се претпоставува дека стреланите се закопани во масовна гробница во Кумановско. Сите се ликвидирани во еден ден, без судски процес, а дури подоцна била донесена формална пресуда со која се осудени на смрт.

ТЕМПО И КОЛИШЕВСКИ

Вера вели дека повеќе историчари се обиделе, но никој не успеал да го открие местото на тајната ликвидација во „кумановскиот случај“, извршена по наредба на Темпо и Лазар Колишевски, исто како што завршиле и 53 велешани.Крсто Војвода животот го загубил четири години по враќањето од Бугарија, каде што поминал многу години во прогонство, не прекинувајќи ја својата борба за ослободување на Македонија.

- На крајот стана жртва на сопствениот народ. Постојано го ризикуваше животот, сонуваше да се врати во Македонија, а овде го дочекаа како најголем непријател, лажно обвинувајќи го дека соработувал со бугарската власт. Толку години никој во државата не сака да го открие ни местото на злосторството - со нескриена болка вели Вера.Нејзиниот дом е исполнет со слики на татко и'. Тој една вечер бил затворен во подрумот на денешниот кумановски суд, а по една недела одведен во непознат правец и ликвидиран.

- На прозорецот на подрумот имаше тенекија со неколку дупки низ кои разговаравме. Рече дека му е ладно, но кога со сестра ми утредента му донесовме јамболлија, ни кажаа дека два камионасо затвореници биле однесени некаде и ликвидирани. До ден-денеска никој не ни кажа каде се закопани - раскажува Вера.

ТИ СИ МИ ТАТКО

Од страв да не настрада целото семејство, таа и нејзината сестра по убиството го запалиле дневникот од 600 страници во кој татко и' пишувал спомени од времето кога бил војвода, за конгресите на ВМРО, војните и за револуционерната борба.

- Мајка ми Марија Думановска, тогаш му била свршеница и ја испратил во Ќустендил, а тој со четата илегално ја минал границата. Таму се венчале и таму сме родени јас, сестра ми и брат ми. Тајно се враќаше во Македонија за да го организира отпорот. Само ќе речеше „одам внатре“ и знаевме каде е. За да не го откријат, кога бев мала ми го претставуваа како чичко. На улица некои луѓе ми даваа бонбони и ме прашуваа каде е татко ми и кога ќе дојде дома. Еднаш му се фрлив во прегратка и му шепнав: знам дека ти си ми татко - се сеќава 88-годишната пензионирана професорка по француски и македонски јазик.Фотографии на нејзиниот татко и на нејзиното семејство Вера дала во историската збирка на Музејот на Македонија.

Од Вера Македонката до Вера Бугарката

Како девојче учествувала на манифестација во Ќустендил на која децата носеле транспаренти на кои пишувало „Дајте ни училиште на мајчин јазик“, „Македонија на Македонците“, „Слободна и независна Македонија“...

- Може ли некој што организира вакви манифестации во Бугарија и во нив го вклучува своето семејство, па дури и петгодишната ќерка, да биде окфалификуван како непријател на својот народ? Во ниту еден архивски документ, па ниту во Енциклопедијата на Ќустендил, не пишува дека се борел за бугарската кауза, туку дека бил деец на Македонско-одринското револуционерно движење, на ВМРО, дека бил војвода пред и за време на Илинденското востание, учествувал во Балканските и во двете светски војни. Затоа не можам да се помирам со трагедијата што ја доживеавме, па уште ни гробот да не му го знаеме. Најмногу ме боли што во Бугарија бев Вера Македонката, а во Македонија сум Вера Бугарката - вели разочараната жена, чиј постар син го носи името на нејзиниот татко, а по него е крстен и синот на нејзиниот брат.

Цел живот борба

Крсто Лазаров, роден во 1884 година во Коњух, Кратовско, како 17-годишен стапил во четата на војводата Коста Нунков, бил во чети и на други војводи, а од 1907 до 1912 година се борел против турската власт како војвода со сопствена чета во Куманово. Во ВМРО влегол во 1900 година, бил делегат на конгресите во 1925, 1928 и во 1932 година, кога бил избран за привремен претседател на конгресот, а станал и член на потесното раководство на организацијата. Познат е и по организирањето на атентатите на железничката пруга Скопје-Куманово. Поради борбата против српската пропаганда, бил прогонуван и апсен и во 1918 година принуден да побегне во Бугарија.

Жаклина Цветковска
09-01-2012, 02:55 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#4


Quote:Промоција во чест на "100 години Илинден"

Спомени на ПЕТ македонски револуционери и дејци


[Image: 6354.jpg]

Во рамките на одбележувањето на "100 години Илинден", вчера книгоиздателството Македонска книга го промовираше зборникот "Премрежињата на македонското револуционерно движење - Спомени", каде се вклучени зачуваните депонирани спомени на пет македонски револуционери и дејци Христо Калајџиев, Крсто Лазаров, Крум Петишев, Атанас Џолев и Мирчо Кикиритков во Централниот државен архив во Софија. Спомените за прв пат се објавуваат целосно, без никакви измени, а кон секој од нив се приложени кратки биографски податоци за авторите. Зборникот е подготвен од проф.д-р Зоран Тодоровски кој во предговорот меѓу другото забележува "Во македонското националноослободително и револуционерно движење учествуваа и ги дадоа своите животи многубројни истакнати идеолози, раководители на Организацијата, револуционери, војводи но и непознати борци и учесници, "скромни и прости револуционери - обични војници на Македонија", како што вели за себе еден од нив, струмичанецот Атанас Џолев за своите спомени што ги проложуваме во зборникот. Нивните дела, идеали, желби и копнежи го осветлија патот на денешните и идните македонски поколенија".

Изданието е финансирано од Министерството за култура а претставува прво од неколкуте предвидени изданија од ваков вид, кои Македонска книга доколку ги обезеди потребните средства ќе ги претстави во јавноста до крајот на јубилејнава година. (К.Б)
09-01-2012, 02:59 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#5



Quote:[Image: Krustio_lazarov_kumanovo.JPG]


Крсто Лазаров Иванов е роден во 1881 год. во с. Коњух, Кумановско. Во редовите на ВМРО пристапил во 1900 година. Од 1901 г. до 1903 г. е четник во четата на капетан Јордан Стојанов.

Во Илинденското востание како четник учествува во четата на скопскиот војвода Никола Пушкаров. По востанието е четник во четите на Михаил Чаков и Коста Нунков во Кумановско.

Во 1905 година го убил водачот на српската пропаганда во Куманово. Учествува во Балканските и Првата светска војна, во подршка на Бугарската армиja.

Од 1919 до 1931 год. е кумановски околиски војвода и водел борба против српската власт. После 1941 година се прибрал во родната околија со Бугарската армиja и бил на голема почит. Кон крајот на 1944 година, како соработник на бугарскиот фашистички окупатор, заедно со уште 50-тина души, се убиени без суд и закопани без трага во Кумановско от комунистите .
09-01-2012, 03:06 AM
Reply
jingiby Offline
Posting Freak
*****

Posts: 994
Joined: Aug 2010
Reputation: 15
#6

Буги е известно сърбоманско лайно!

Лидерът на ВМРО Иван Михайлов пише за Лазаров:

Една истинска жива легенда бе и ще остане името на Кръсто Лазаров, кумановския войвода; легенда, каквато не се среща така често... и множество българи не биха повярвали, че в техната среда е живял подобен герой - колкото недостижим по храброст и преданост, толкова самозаличен по скромност. Към четиридесет и седем сражения бе изнесъл Кръсто против турци и сърби; половината от тях над десет часа всяко... А историята на нашето движение ще му отдели достойно място, за да четат поколенията и укрепват националната си гордост чрез подвизите, вярата и предаността на Кръсто към нацията и свободата. Този българин бе изваян сякаш от гранит... "
[Image: 03079b0284b1ec94.jpg]
09-01-2012, 10:25 AM
Reply
Critical Mass Offline
Member
***

Posts: 237
Joined: Jan 2011
Reputation: 18
#7

Да, естествено- източник Буги...
Който твърдеше, че в Кюстендилската акция на Панчо Михайлов били убити 50 български полицаи...
По-промит мозък едва ли съществува във форумното пространство.
Списъкът на дебилщините му няма край.
А да бяхте сложили линк към спомените на Кръстю Лазаров, па да видим лично той какво пише?
Ако видиш мечка во лозјето на комшијата, чекај ја и во твоето.
09-01-2012, 11:38 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#8

Quote:Во битката кај Sебарњак учествуваат и околу три илјади Македонци предводени од ВМРОВСКИТЕ војводи Иван Брљо, Коста Нунков и кумановецот Крсто Лазаров Коњушки тие во одсуден момент, кога веке српската војска почнала да се повлекуба со силен бомбашки јуриш ги разбиваат турците кои сe даваат во бекство.

После битката Крсто Лазаров организира пречек со леби и сол за српските војски во Куманово. Крсто Лазаров и кумановците очекувале по онаа кумановската: "на свакога госта три д'на доста", дека Србите ке си заминат. Но Србите после ден два си ги покажале намерите. Доаѓа до судир помеѓу Крстовите комити и српските војски, кои веке почнале да се однесуваат како окупатори и сакале да воспостават српска локална власт. ( од книгата на Лазар Мојсов).
Крсто Лазаров со четата го напушта Куманово и продолжува да се бори сега против Србите......




Во Мај месец 1942 година тој и уште неколку негови стари соборци го минираат и рушат Sебарњак. Србите велат дека тоа е дело на Бугарите.



Каков бил споменикот:

[Image: 9-32.jpg?t=1256056342]


Каков е споменикот сега:

[Image: 9-51.jpg?t=1256053859]


Српска верзија за рушењето на споменикот:

Quote:Во Мај 1942 година (во екот на втората светска војска) бугарската власт со помош на локални “гавази“ го минира и руши 2/3 од спооменикот. Бугарската влст знаејки ја светоста на овој споменик никојпат не го призна ова злодело


Bојводата Крсто Лазаров Коњушки на 63 годишна возраст од Куманово, e убиен без судење во 1945 година од комунистичка власт, заедно со 48 лица, за кои не се знае каде се закопани.
09-01-2012, 01:50 PM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#9

На транспарентите пишува: "ДАЈТЕ НИ УЧИЛИШТА НА МАЈЧИН ЈАЗИК", "МАКЕДОНИЈА НА МАКЕДОНЦИТЕ", "СЛОБОДНА И НЕЗАВИСНА МАКЕДОНИЈА"


[Image: VeranaKrstokerkata_1.jpg]


Клучното прашање, КОЕ Е АКТУЕЛНО ДЕНЕСКА (од 1991 па до денеска) МНОГУ ПОВЕКЕ ОДОШТО до 1991година а кое го поставува керката на Крсто, Вера е:

МОЖЕ ЛИ НЕПРИЈАТЕЛ НА МАКЕДОНИЈА ДА ДОЗВОЛИ ЈАС, НЕГОВАТА ШЕСТОГОДИШНА КЕРКА, ДА НОСИ ТРАНСПАРЕНТИ СО ТАКВА СОДРЖИНА.


[Image: VeranaKrstokerkata_2.jpg]


Една од причините ако не и главна за судирот во ВМРО е како до Македонска Држава. Тој судир за жал трае до ден денешен, но судирот не е веке во ВМРО .....

Тврдата десна струја била со лозунгот: СОЈУЗ И СО ЦРНИОТ ЃАВОЛ ....


[Image: Krsto-hajlhitler_1.png]


Левата струја во прв план ја ставала идеологијата па потоа државата.


[Image: slika-a-3.jpg]

На демократскот свет му требаше седум, осум години од паѓањето на Берлинскиот ѕид да донесе Резолуција со која може да се рече го изедначи комунизмот со фашизмот. Македонија и петнаесет години од како е донесена Резолуцијата сеуште несака да ја прифати таа реалност. Заради тоа секој ден тонеме се подлабоко во мрак и диктатура.

[Image: nacizam-i-komunizam-498-1.jpg]


12-01-2012, 04:45 AM
Reply
Playboytaxi Offline
Senior Member
****

Posts: 614
Joined: Jun 2010
Reputation: 24
#10

Tova e ot spisanie "Ilinden" ot 1942 godina:

[Image: 383843_2791732284081_1581624596_32431736...4833_n.jpg]
My Blog with hundreds of original VMRO and other old documents related to Macedonia:
http://macedoniandocuments.blogspot.com/...lchev.html



13-01-2012, 05:42 AM
Website Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#11

Quote:СВЕДЕНИЯ ОТ КРЪСТО ЛАЗАРОВ, КУМАНОВСКИ ОКОЛИЙСКИ ВОЙВОДА, ЗА ВРЕМЕТО 1903 - 1908 ГОД.

[Image: 3.jpg]

След като напуснах Върховния комитет през пролетта на 1903 год. дойдох в гр. Кюстендил. Тук се сформираше скопско-кумановска чета, под войводството на Никола Пушкаров. Влезох в нея. Тя се състоеше от около 30-40 души. Около 15 юни минахме границата при вр. Руен. Заедно с нас премина и друга чета за Кратовско под войводството на Диме Берберчето. С нас мина и Панчо Константинов с около 10-на души. Като стигнахме до Кратовско П. Константинов се върна обратно за България. Мисията му бе тогава да превежда четите през границата. Кратовската чета си остана в Кратовско, а ние (четата на Н. Пушкаров) продължихме за Кумановско - Скопско. Мисията ни бе да извършим атентати по линията Солун - Скопие. Стигнахме благополучно Вардара и отседнахме при Ветренския монастир, който е на границата между Велес и Скопие, там където се влива р. Пчиня във Вардар, близо до железопътната линия. Там постояхме 2-3 деня с разунавателна цел и приготвихме взривовете. Един ден отидохме в с. Новачани близо до Велес. Там денувахме и оставихме взривни материали на Диме Рубчето - селянин с цел да си направят атентатите през една вечер на няколко места. Върнахме се обратно към монастира, за да направим атантат в Скопско. При връщането ни от с. Новачани при нас доведоха от Кумановско чета идеща от Сърбия, състояща се от 9 души. Войводата бе някой си Ангелко от Кичевско. Тази чета бе дошла от към Враня. Когато стигнахме до Кумановското село Жегняж, което било организирано били упътени да тръгнат към с. Младо Нагоричано. Последното ги препраща на Шупли Камен, от там на с. Орашец, Живине и намират нашия канал и през Скопските села Дивле и Брезица доведоха ги при нас. На другия ден след пристигането им бе наредено да станат атентатите. Те взеха участие в атантата при с. Копеле (Скопско). На 1 август – стар стил – вечерта наближихме моста при с. Копеле, който трябваше да бъде вдигнат във въздуха. Той бе силно охраняван от цял взвод турски аскер. При приближаването бяхме открити от патраула на моста и атентата се осуети. Атентата на Дим. Рубчето успя. Разрушени бяха 5, 6 вагона. Затова ние огън в палатките на войниците. Избихме няколко души, влязохме в палатките им, събрахме им пушките и др. неща и се оттеглихме през р. Пчиня пак над Ветренския монастир. Тук осъмнахме и заехме позиция като бяхме сигурни, че ще има потера. Срещу нас, по брега на Вардара е железопътната линия. Около обед, 11 ч., откъм с. Копеле дойде потера и водеше 20-30 души селяни към монастира. Като я видяхме, открихме огън. Аскера се разпръсна да бяга по баира. Същото направиха и селяните, а някои успяха да се изскубнат съвсем от турците. Между убитите турци, струва ми се, че падна и един селянин, пронизан вероятно от наш куршум. Започна се сражение. Дойдоха потери и от към велешките села, с. Иванковци и др. ние се бяхме залостили срещу линията и денем обстрелвахме и влаковете. Когато забелязахме пътнишкия влак Скопие – Солун открихме чест огън и го принудихме да се върне назад. Сражението продължи до вечерта. Ние не дадохме никакви жертви, а се изгубиха само 2-ма души, които после намерихме в България. Боят бе на 2 август. Отстъпихме към Щипско-Кумановско и дойдохме в с. Дивле на 3 август. Тук се срещнахме с четата на Бобе Стойчев. Той чул, че е минала от Кумановско някаква неизвестна чета и тръгнал след нея. Тук се насъбрахме около 50 души: Пушкаров, 9-те души на Ангелко и на Бобе Стойчев. С намерение сме да продължим към Кумановските села Живине и Малина. Но получихме известие, че от там са се вдигнали големи потери и затова бяхме принудени да тръгнем към Овче поле, Гюришки монастир под Св. Николе - място където се допират околиите: Щипска, Велешка, Скопска и Кумановска. В монастира пристигнахме призори на 4 август. Една група водачи пратихме да ни потърсят храна в селата Сопот и Преот. Една група от четата изпратихме над монастиря за сражение в случай, че бъдем открити. Искахме да отидем на върха „Калето“ над монастиря, но се оказа, че е заето преди нас от турците. Когато нашите отидоха нататък те откриха огън. Падна убит един от куриерите от с. Дивле. Отделението, което искаше да заеме калето се върна и у нас настъпи смущение: не можехме да разбереме дали е чета - наша, или пък турци
27-09-2016, 01:09 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#12

Quote:Тогава ние заехме друг рид, който се оказа много удобен. И турците се съмняваха в нас, дали сме потера или чета и така съмна в затишие. Никой не стреляше, а се укротявахме и двете страни и двете страни. Ние имахме сметка сражението да стане по-късно, та затова и мълчахме. Затишието трая до 9 ч. сутринта. Най-после турците изпратиха един селски пъдар от с. Сопот да узнае какви сме. Пъдарът се оказа наш човек. Позна го Бобе Стойчев. Щом задържахме пъдара при нас и 2-те страни се опознахме какви сме и сражението почна от  9 до 10 ч. вечерта. От нас падна убит Тодор Миразчиев от Щип. Имаше и 2-ма ранени: Димитър Баев и един от сръбската Ангелкова чета. Струпаха се много потери от всичките 4-и околии. Освен редовната войска имаше и милиция от многото турски села. около Гюришкия монастир. Паднаха 60-70 души турци, а особено пострада милицията от Иванковци (Велешко). Същия ден (4 август) отстъпихме към с. Дивле (Скопско) и с бърз ход преминахме с. Сушица и стигнахме в с. Живине. Така укрихме дирите си. Там стояхме 2 деня. После отидохме в с. Павлешенци с намерение да отидем към Кратовско. Но от там получихме известие, че се е раздвижила много войска и затова изменихме посоката си към Куманово през селата Градище, Пезово и Беляковци. Там денувахме. Тук решихме вместо да се връщаме към Кратово, където има много войска да се отправим през Куманово за Враня. Затова допринесе войводата на сръбската чета Ангелко, като ни увери че ще имаме добър прием от страна на сърбите. От Беляковци продължихме за с. Орах и с. Свиланци. Там преденувахме. От селата през които минавахме взимахме коне за ранените си другари и куриери. Минахме през с. Байловци, с. Арбанашко, Малотино и стигнахме над монастира „Св. Прохор Пчински“. Намерихме добър прием от Прешовските сърбомански села. Сърбоманите ни поеха от с. Малотино и ни преведоха през границата в Сърбия. По това време Битолското въстание бе в разгара си и затова всички ни приемаха добре. Минахме границата при с. Бущране. При нас дойде сръбския капитан Жика Рафаилович, който бе изпратил и сръбската чета от 9-те души. Починахме 3-4 деня и се упътихме за България през Мусул, а сърбите си останаха там. Дойдохме при Гюешево. Тук ни подгони властта и ни арестуваха, а някои интеренираха. Не се мина много време и наново бе сформирована една голяма сборна чета от 400-500 души. Главен войвода бе капитан Сотир Атанасов. Бе също Мурджев, Пушкаров, Ганчев, Григор Соколов Ляме, който впоследствие стана сръбски войвода и Миразчиев. Готвихме се около 20 дни и щяхме да нападаме гр. Крива Паланка, с цел да се отвлече вниманието на турците, за да се облекчи положението на Битолци през време на въстанието. С такава цел имаше заминали чети за Кратовско (Никола Дечев) и Кочанско (Христо Чернопеев). Също и Атанас Бабата бе заминал за Кратовско. Ние около 10 септември минахме границата при с. Джадилово. Веднага след минаването турците ни забелязаха, но не откриха огън, а се разбягаха предвид на това че сме много. Но щом като навлязохме навътре на 1 ч. те дадоха огнени сигнали по цялата линия. Събраха се войводите на съвещание и решиха да се върнем назад. Като наближихме границата турците откриха огън, открихме и ние, но не дадохме никаква жертва, а благополучно се завърнахме. На другия ден сборната чета съвсем се разпадна. В щаба (от 30 души) се явиха препирни, от голямата чета останаха само 60 души. От отказалите се четници пушките прибрахме на складове. Четите на Пушкаров и Миразчиев останаха около селата Доганица и Караманица, а тия на Гр. Соколов, Ганчев, Мурджев заедно с един запасен фелдфебел, заминаха по посока на с. Любати. Всички сме с намерение да нападаме покрай границата. Нощем влизаме и нападаме постовете отвътре и се връщаме обратно в България. Соколов (Ляме) и Мурджев и поменатия фелдфебел се скарали, сбили се и Соколов с 10-12 души заминал през Мусул за Враня около 20.Х., а другите се пръснали из България. И така голямата чета не даде никакви резултати. Битолското въстание беше вече към своя край. Четите на Пушкаров и Миразчиев се разпаднаха, а няколко души останахме да пазим складираното оръжие при с. Доганица 1 1/2 месец. Чак след Митровден от Кюстендил дойде в с. Доганица Мише Развигоров и прибра оръжието в Кюстендил. Всички после се прибрахме в Кюстендил където прекарахме зимата.
27-09-2016, 01:10 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#13

Quote:1904 год.
През февруари от София дойде Н. Пушкаров в Кюстендил и образува 2 малки групи за Паланечко и Кумановско. На Кумановската чета бе войвода Тодор Паница, а на Паланечката бе Савата от с. Радибуш - Паланечко. Двете чети минахме заедно границата като Паланечката остана, а ние, Кумановското продължихме; за 2 месеца обиколихме всички български села на брой около 70. Случайно (ІV.1904) се открихме в село Пчиня, където водихме 4-и часово сражение без никакви жертви от наша страна. Турците запалиха една махала от селото и убиха 2-ма селяни. Ние минавахме тогава за агитационна група. При сражението при с. Пчиня, 11 април, ст. ст., войводата ни Паница не бе при нас, а в град Куманово. След известно време се срещнахме с него към Козячките села и продължихме да обикаляме. Наказахме 2-ма шпиони в с. Алинци, които бяха предали през 1903 други 2-ма четници - изгубени от четата на Пушкаров и Бобето, когато минавахме за Сърбия. Предвид силното раздвижване на потери бяхме принудени да минем в Сърбия пак през същото място където минахме и 1903 год. В нашата група имахме и един селянин от с. Търговище - Прешовско, на име Кръсто Търговишки. Той остана в Сърбия. Срещнахме се наново с капитан Рафаилович (и Мицко?), който ни убеждава да останем в Сърбия, защото било все едно да се действа от Сърбия или от България. Същото ни говори и капитана, като ни отведе на кафе в къщата си. Ние не се съгласихме да останем освен селянина от Търговище; не ни направиха нищо, а ни натовариха пушките в каруца и с един полицейски стражар, през с. Вранска баня минахме на Мусул границата за в България. В Босилеград бяхме арестувани и интернирани после към Дунава. И така нашта чета се разтури. През лятото на 1904 едно отделение от Щипската чета, в която имало 4-5 души кумановчани със старши Константин Нунков - назначен от Мише Развигоров, отишла в Куманово. И така за там се образува друга чета. С тази чета е бил и един инструктор за обучение на селските чети - Гроздан рандев - Баш чауша от Карнобат - фелдфебел. Нунков е обикалял до октомври околията благополучно. Аз с други четници исках да мина при Нунков, но винаги около Кюстендилско бивахме арестувани и интернирвани наново. Чак през октомври аз успях да замина с кратовската чета на Атанас Бабата. След едно 20-дневно престояване в Кратовско цялата чета замина за Кумановско. Там се прибраха всички отсамвардарски чети: Щипска под войводството на Мише Развигоров, Кочанска - Кръсто Българията, Кратовска - Ат. Бабата, Паланечка - Петър Ангелов, Скопска и Велешка - Даме Мартинов, който обикаляше без да е назначен за такъв, Кумановска - К. Нунков. Решено бе да се направи една окръжна сбирка на всички чети отсам Вардара. Събрахме се всички в с. Живине - Кумановско около 170-180 души. Беше ни подушила властта и излязоха много потери. След еднодневно заседание бяхме принудени да се известим към с. Орашец, за да прикрием дирите си, за да продължим конференцията си. Но и тук не можахме да завършим защото бяхме открити от турски падар, когото заклаха. Изместихме се при с. Мургаш където заседанието бе завършено. там стояхме още 2 деня. Целта на сбирката бе да се организирва окръга и противодействие на сръбската пропаганда откъм „Св. Прохор“. Също се разрешиха въпросите кои да бъдат войводите на Скопско и Велешко. При с. Живине заварихме и сърбина Атанас Стрезович от с. Сеница, Новопазарски санджак. Той бил предаден от Сръбската митрополия на турската власт защото бил комита, и бил затворен в Скопие. С помощта на българите той избягва от затвора и го изпращат в най-близката чета - Кумановската. Той бе интелигентен човек, ако се не лъжа учител. Дали е бил пратен от сърбите или е бил предаден не се знае досега.
При разтурянето на заседанието в с. Мургаш от Куманово дойде известие, че идва Даме Груев от Скопие. (началото на ноемврий ?) Стояхме 2 деня в селото, за да го дочакаме. Даме дойде преоблечен в селски дрехи. Бяха го изпратили кумановските учители: Илия Асенов и Петър Караманов. Ние тогава научихме, че Даме Груев е бил пленник на сръбския войвода Мицко. След едно сражение на четите оттатък Вардара, където е бил и Даме с турците, той бил ранен, изгубил се е с няколко души и попаднал случайно или пък сам потърсил войводата Мицко, който го задържал. След като оздравял по таен път е изпратен към Скопската сръбска митрополия. Даме като достига до Скопие намира познати, изскубва се и се укрива, после го изпращат при нас. Престояхме още 1 ден в село Пезово, четите се разтурихме и всеки замина за свойта околия. Даме Мартинов искаше да му се даде или Скопско или Велешка околия като казваше: „Дайте ми и на мене едно районче“ и затова му остана името Даме Райончето. Аз тогава се отделих от Кратовската чета и останах при Нункова. Тръгнахме към Козячките села където се бе появила сръбската въоръжена пропаганда. Сърбите бяха се вече появили в селата Дълбочица и Равно. Обиколихме ги, но сърби не срещнахме. Това бе около 10-15 ноември. С нас бе и сърбина Атанас Стрезович. След едномесечно обикаляне Нунков замина за България с 2-3-ма души. С него замина и сърбина Ат. Стрезович. За войвода остана фелдфебела Гроздан Рандев. През това време секретара на Кумановската градска организация тръгва за България с паспорт с 500 лири. Той се казваше Сотир Попандонов. Още при вадене на паспорта си архиерейския наместник-сърбоманин, поп Ташко - цинцарин от Крушево, съобщава всичко на сръбския комитет във Враня. И още при преминаването на границата Ристович бил свален от влака, откаран някъде и убит след като бил ограбен. За всичко това съобщават на поп Ташко. Това нещо се научава в Куманово след 2 дена. Градският комитет поисква от нелегалната чета да бъде убит поп Ташко. Гроздан Рандев, заместника на Нункова събира около 10-на души и по жребие се падна на мен да го убия. Аз, преоблечен в селски дрехи заминах за Куманово. Благодарение на нетактичността на някои от кумановските работници бива заплашен попа. Изпратили му писмо и му завързали патрон на вратата
27-09-2016, 01:11 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#14

Quote:Поп Ташко, знаейки какво го очаква за охрана хваща един гавазин, за когото издейства да му се позволи да носи оръжие. После изисква още едно отделение от 10-15 души с 1 чауш, за да пазят къщата му. И когато той отиваше до черква дори бе винаги охраняван от няколко души. По причина на силната охрана аз трябваше да чакам удобния момент. След 15 дена дойде още един четник - Димитър Бачев - за да ми помага. Всеки миг можеше поп Ташко да бъде убит, но трябваше и ние да паднем, затова чакахме удобен момент. Стояхме още 15 дена - до новата 1905 год. На 1 януари ст.ст. поп Ташко, като излизаше от черквата придружен от дякона Стоян Стеич от Сеница, Новопазарски санджак и от гавазина си, а войниците бяха на разстояние от 50 крачки бе причакан от нас на сокака "Живкова чешма". Попа бе завил по нея, а групата войници бяха още на другата улица ние се спуснахме върху него и стреляхме над двете рамена на гавазина откъм гърба. Поп Ташко падна ранен, а смутения гавазин изкара револвера си, но без да стреля. Стреляхме и в гавазина; и той пада; дякона Стоян побегна леко ранен. Всичко това стана много бързо, защото знаехме, че след 1-2 минути на ъгъла ще се покажат войниците. Побегнахме по „Живков сокак“. Дякона се съвзе и почна да стреля, но ние бяхме вече далече. Беше наредено всички врати по улицата да бъдат отворени, за да можеме лесно да влезем там където стане нужда. Също бяха отворени и всички капеджици между съседните дворове, за да се прехвърлиме по-лесно на безопасно място. За всичко това ни допринесе ранното време – рано сутрин и големия студ. Патраула бе почти измръзнал, а разкварнирувания по къщите аскер още спеше. След ½ ч. града бе обсаден. Дигна се полицията и войската. Търсиха целия ден, но по едно чудо не можаха да ни намерят. Всички отделни групи от войници бяха придружавани от по няколко души сърбомани. Обиската продължи до 5 ч. вечерта. Тогава ние се преоблякохме в женски дрехи минахме в друг квартал. Бяха арестувани 200 души граждани. Около града имаше конници и затова ние останахме още 4 деня, през които умре поп Ташко и му пихме кръчмата. При нас дойде да ни благодари стария свещеник поп Андон – бащата на предадения от поп Ташко. Но след 1 дене и него го арестуваха. По убийството 7 души бяха осъдени и изпратени на заточение в Мала Азия: главния учител на прогимназията Илия Левков, Саздо Димитров, в чиято врата бяхме влезли при убийството, Денко Богданов, Гьошо Арсов, Трайчев - секретара на общината и още 2-ма други чиито имена не си спомням. Ние използувахме пазарния ден - четвъртък и напуснахме града като отидохме в село Пчиня. Нунков не бе дошъл още от отпуската си от България. Когато аз бях в града бе дошла една чета от 50 души под войводството на Байчев и Шуманов - кумановски учител. Тази чета аз заварих в Пчиня. Моя помощник бе от тая чета. тази чета бе изпратена от Сарафова и затова се гонеха с околийската. Щом отидох при тях, те ме обезоръжиха и ме откараха като пленник. Моята чета - на Рандев, бе извършила убийства на спахии в село Орах към Козяк и бяха загинали 2-ма четници. Те със сарафистите почнали да се преследват. Към село Орашец бях освободен и аз тръгнах за България. Но после аз се върнах пак при Гроздан Рандев. След 2 дена пристигна и К. Нунков с 5-6 души. Аз и Гр. Рандев тръгнахме за България, а Нунков с 10 души остана в околията. (1905, януари (?)) Двете чети продължили да се преследват. Сръбските чети бяха почнали вече да пакостят на селата откъм "Св. Прохор" и бяха навлезли в селата Малотино, Арбаншк, Дълбочица и Равно. Но това не попречи на 2-те чети да се гонят взаимно. Един ден четата на Нунков бива открита случайно в с. Кутлибег. Става сражение и цялата чета бива избита на върха "Плакало". С нея загиват и 4 души милиционери и стария работник дядо Пешо Иванов от Пезово. Четата на Байчев е била в с. Павлишенци, на 1 ч. път от сражението, но не се е притекла на помощ. Сражението е било на 5.ІІ.1905 год.
27-09-2016, 01:12 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#15

Quote:С убийството на Нунков сърбите са се окуражили още повече и продължили да нападат селата. Извършили са ибийства над учителите Теодоси Шоляков в с. Беляковци, Славейко Граматиков в Младо Нагоричино; задигнати са били: Петър Караманов от Арбанашко, зайков от с. Байловци, учителя от с. Равно, учителя от с. Желювино, а преследваните от др. села са избягали в Куманово. Сърбите са навлезли до с. Канарево безпрепятствено, а четата на Байчев не е оказала никаква съпротива, а се завърнала в България.  И така околията в продължение на 3 месеца е останала без всякаква нелегална чета. чак през пролетта, около Гергювден заминава за там Михаил Чаков с 10 души. През това време сърбите са навлезли в 30 села. С Чаков заминах и аз и обикаляхме околията около 1 месе. Чаков се разболе и се завърна, а аз останах да го заместя. (пролетта 1905) Навлизането на сърбите бе до шосето Куманово - Паланка, и никой не можеше да минава през него. Затова нашата първа работа бе да се очисти пътя от сърбите. Селата Орах, Канарево, Свиланци, Байловци, Степанци, Жегняни, Коинци, Челопек, приеха българските чети и пътя бе свободен. С настъпването на есента сърбите с големи чети атакуваха същите села, като ни нападаха нощно време. Затова се започна борбата около тези села. В с. Орах убиха 6-7 души, задигнаха повече от 400 брави овце, 100 глави добитък, а и друга плячка, дори дрехи и жито. Това бе система на сърбите - да плячкосват и после да опожаряват. Селото Канарево също пострада много. Също и с. Цвиланци даде много жертви - човешки и материални. От Степанци и Коинци забегнаха в Куманово около 15 семейства. В Канарево загинаха 2-ма първенци селяни Никола Чорбаджийски и Серафим Кузманов.
В периода от 1905-1907 г. от поменатите села изгоряха повече от 150 къщи, задигнати бяха над 1000 брави др[ебен] добитък, 200 гл[ави] едър добитък и много други домашни потреби, даже и зърнени храни. Най-упорито се защитава селото Облавци от 60 къщи, което не допусна да влезат сърбите но даде 10 души убити. Като добри българи са се проявили Лазар Митков, Апостол Арсов, Божин Додев и дядо Анто със синовете си. В Орах се прояви се прояви Влайковската махала, която бе опожарявана на 2 пъти. От Свиланци - Стойче и максим, когото сърбите сполучиха да убият от засада. Челопек - учителя Величко, Томе, свещеника поп Тома, в Младо Нагоричино - селските войводи Спиро Димитров, Георги Лазаров, Спасов и др. Впоследствие тия села бяха въоръжени, така, че мъчно можеха да ги нападат сърбите. Например в Младо Нагоричино се внесоха около 200 пушки, Облавци - 80, Орах - 100, Цвилинци - 40, Канарево - 30. Това положение продължи около 2 години - до 1908 год. Насила бяха завзети от сърбите следните села: Карловци, Пелинци, Враготурци, Малотино, Равно, Дълбочица, Дейчовци, Дренак, Алинци, Брешко, Осича, Желювино, Арбанашко, Кокино и Жегняни. През това време се прекъснаха всякакви роднински връзки и посещения между селата и посърбените насила села. Не ставаха никакви събори. Сърбите заставили селяните от посърбените села да не купуват от българи в града като целяха с това посърбяване на гражданите в Куманово, но никой не стана сърбоманин. Арнаутите, по подобие на сърбите решиха да бойкотират българските дукяни. Никой арнаутин не смееше да купи от българин защото го бе страх от организацията им „Конгра“ под водителството на Шех Стрима.
Ние пък пращахме мущерии от други села - Овче поле. Бойкота продължи 3 години - до 1908 г. Търговците предлагаха стоките по-евтино. Затова вечер, тайно селяните си купуваха от тях. Същото вършеха и арнаутите.
27-09-2016, 01:13 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#16

Quote:В 1906 год. ние бяхме предадени на 16 ноември в смесеното (българско и сърбоманско) село Челопек от местните сърбомани. Селяните се уговорили помежду си така: когато има сръбска чета, сърбите да съобщават на българите да се пазят, а кога и българска, българите да съобщават на сърбите. Ето защо ние бяхме издадени на сърбите от българи, за да се пазят. Сърбите пък съобщават на турците и те ни откриха. На обед на 16 ноември почна сражението в Пашинската махала и се води до вечерта. Ние, 18 души, излязохме невредими с изключение на 1 ранен, а ние убихме 1 турски мулязимин и 20 души войници. В замяна на това на 17 с.м. турците изгориха махалата от 15 къщи. След 15 деня от сражението сърбите доизгоряха същата махала и убиха учителя Величко. 10 семейства заминаха за Куманово, а 10 души бяха осъдени. Същата година се срещнахме със сърбите в с. Орах. Убихме 3-ма души от тях. Помага ни и селската милиция от с. Обловци, всичко 30 души. Утрото турците намериха и заловиха един сръбски четник, който бе предал някои неща, та се подигнала афера. Имаше много арестувани от сърбоманските села. През зимата причакахме една друга сръбска чета отиваща за преко Вардара и я начакахме на засада. Заловихме един сръбски четник, ранен и убихме 6 души на място. От заловения научихме кои са им били куриерите. Те били от Башино село, Велешко. Дохаждали легално в Куманово по търговия, а оттам се упътват към сърбоманските села по Козяка, взимат сръбските чети и ги превеждат до Велешко без да се обадят някъде. У велешкото турско село „Крушии“ са имали ятак у някой турчин, който ги прикривал. Същият издаде, че и в селото „Кучкарево“ имали ятаци. Двата куриера от Башино село, втори път отиват да преведат чети, но биват хванати и убити. Също ятаците в с. Кучкарево бяха наказани. По тоя начин връзките между Куманово и Велес им се прекъсна. Също през зимата се срещнахме с една голяма сръбска чета в с. Беляковци. Водихме 2 часа сражение с тях и убихме куриерите им. Тази чета била на поручик Вулович, впоследствие майор Вулович, с когото се срещнах аз в Куманово в 1912 год., пихме кафе заедно и говорихме за случката в с. Беляковци. той после бе застрелян в Солунския процес по заговора против престолонаследника Александър, заедно с п[оручи]к Димитриевич - Апис.
Както споменах по-горе селото „Кучкарево“ давало прием на сърбите. Даже имало складирано оръжие. То било натоварено на 4 товараза Велешко. Причакани били от наша селска милиция, убити водачите и им бе взето оръжието. по тоя начин канала през с. Кучкарево бе прекъснат съвършено и затова сръбски чети не можеха да минават през нашата околия, а си пробиваха път през албанските села. Оръжието им пренасяха турци, кираджии срещу голямо заплащане.
Подир убийството на поп Ташко, сърбите убиха българския архиерейски наместник в Куманово.
1906 год. през пролетта аз се завърнах в България, а на мое място дойде Бобе Стойчев. Не след дълго време Б. Стойчев заминава за Велешко като води със себе си Панчо Константинова през Вардара. При Ветренския монастир биват открити и има убити няколко души четници. П. Константинов минава Вардара, а Б. Стойчев на връщане в с. Лугунци след 2 деня бива окончателно унищожен
27-09-2016, 01:14 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#17

Quote:Това бе около 1 май. Унищожението на четите на Нунков и Б. Стойчев ме завариха на почивка в България. Обвиняват Б. Стойчев, че е дал канал на една сръбска чета за Велешко. Вярно е, че той бе сторил това съвсем несъзнателно. Сръбската чета е водена от някой негов бивш четник, когото селяните познавали като българин. Така сръбската чета достигнала до сърбоманското велешко село "Рудник". Чак тогава селяните разбрали, че четата е сръбска, но четата успява да се прехвърли при Башино село оттатък Вардара, а Б. Стойчев не е могъл да ги застигне. Същата чета се е срещнала в Башино село и с Даме Мартинов, но последния не е посмял да я обезоръжи защото са били повече, а им дал път за през Вардара. Куриерите се връщат назад пак през Башино село и биват заловени от Б. Стойчев. Наце бива убит, а Петко е изпратен в България. Последния пак си отишъл в Сърбия, където станал сръбски войвода в Скопско. С ликвидиране на Бобевата чета на 15 юни аз заминах за Куманово с 15 души и почнах да обикалям околията. Занесохме със себе си много оръжие за пограничните села. През 1907, през есента сърбите започнаха да нападат наново българските села. В отговор на това ние запалихме селата Довезенци и Ячинци. Сърбите нападаха масово с. Младо Нагоричино, Облавци, Ружинци, Орах, Цвиланци, Канарево, Коинци, Челопек и др. В първите 3 села те не успяха да влезат. Нападенията бяха с по 200-300-500 души, защото сърбите позволяваха и плячка. Задигаха добитък, дрехи, чеизи, храни. С настъпване на пролетта нападенията на сърбите утихнаха, защото нощите намаляха. Но бойкота на пазара продължаваше. Като противомерки от наша страна ние забранихме пътя за Куманово на сърбите през българските села, а бяха принудени да обикалят откъм Прешово. Или, ако минават през селата, минаваха по 50, 60 души придружени от заптии или войници. Задигнатата плячка от нападенията на нашите села, освен, че си я разпределяха между тях, но големи части прекарваха във Враня, където е служела за издръжка на тамошните чети. Това научихме от предалите се техни четници Милан и Серафим от Старо Нагоричено. В окончателно завзети села бе дошъл и шеф - обикновено някой офицер. Той събира селяните, държи им речи и ги кара да станат сърби и с писмо ги пращат до сръбската община в Куманово, с приготвено заявление, че става сърбин. А няколко пъти в селата се беше явила редовна войска за по-голям ефект пред посърбващите се. В с. Малотино идва цял взвод 20-30 души с офицери. Те обикалят селата, говори им офицерина, че са вече сърби и си отиват. Това се повтаряше няколко пъти по планинските села. Храната за войската е плащана най-редовно. Оръжие се даваше на селяните без пари, а не както нас, които събирахме специален данък. Всичко това правеше голямо впечатление на новопосърбените села.
На 8 март 1908 г. аз с четата си бях открит при с. Младо Нагоричено, където водихме 4-и часово сражение без жертви, като успяхме да избием открилия ни турски патраул. В селото се повдигна афера, по която бяха осъдени 10, 15 души селяни.
Избиването на шпионското семейство в с. Кокошине през 1904 г. стана така: селото се намира на канала от Кратовско за Западна Македония, точно по средата между Куманово и Щип. През него Ат. Бабата  превежда една чета от Кратовско за Битолско. Свещеника, поп Петруш - сърбоманин, ги предава когато идват при него да му искат храна. Откриват ги при с. Горно Гигянци и става сражение, като бива избита цялата чета минаваща за Битолско и голяма част от кратовската чета, която ги води. Убити са около 20 души, а Ат. Бабата с 5, 6 души успява да избяга към Кратовско. Затова след известно време Мише Развигоров наказва шпионите, като избива 8 души между които е и брата на поп Петруш, също свещеник, а самия поп Петруш избягва в Куманово. Сърбоманите в с. Кокошине станаха българи. По тоя начин се очисти канала от сърбоманите.
10 дена преди Хуриета се разболях от шарка и тръгнах за България, като оставих другарите си да обикалят. По пътя си срещнах връщащи се от Кратовско 2-та членове от Централния комитет Павел Христов и Петко Пенчев. Денувахме заедно в с. Станевци. Те дадоха своите нареждания и заминаха за Велешко, а аз заминах за България. Още по пътя научих, че е имало някакъв бунт от страна на турците към Битолско и е убит Шемши паша от младотурците.
С идването в Кюстендил научих, че е обявен Хуриета. престоях 10 дена в София. Тогава четите започнаха да се легализират пред турск[ата] власт затова аз заминах с 2-ма души легални през Деве баир за Куманово. Всички отсамвардарски чети се бяха вече легализирали: Паланска - с войвода Чавдаров, Кратовска - Запрянов, Кочанска - Симеон, Щипска - Чучков и Ст. Мишев, Св. Николска - Милан Гюрлуков, Велешка - Петър Лесев, Скопска - Васил Аджаларски. Мойте четници не бяха още слезнали защото не знаеха какво трябва да правят. Аз отидох в с. Орашец, където ги намерих и дойдохме в града където турците и народа ни посрещнаха най-тържествено. Сръбската чета не бе слязла още. Те чакаха нас и после слязоха. Четата бе от 30 души с Тодор войвода Алгунски. Слязоха и няколко групи качаци - арнаути. След 2-3 дена дойдоха с влака сръбските войводи: някой си Мицко, когото сърбите наричаха стария, Иван Довезенски, Георги Скопянчето, Коста Пекянец, и около 30 души други. Всички слязоха на Кумановската гара. Веселбите продължиха колкото една седмица . При влизането ми с четата в града държаха речи архиерейския български наместник Давид Наков, учителя Михаил Монев, турския юзбашия Асим ефенди и др. граждани. Даваха се банкети. Започнаха да се основават конституционните клубове. Такъв основахме българите, сърбоманите и албанците. Тогава се зароди и албанското движение в Куманоов. Това нещо много дразнеше турската власт. На албанското движение начело бе журналиста Ешар Еребара - турски чиновник, доста либерален човек. Жена му бе маджарка. Албанския клуб имаше много малко привърженици защото повечето албанци се турчееха. Но въпреки това клуба съществуваше с членове откъм Дебър и Дяково. Между нашия и албанския клубове имаше добри отношения, а със сръбския отношенията бяха обтегнати до 1911 год. На запад от Куманово около 30, 35 села мохамедански са арнаути, които се турчеят. Също така и в Куманово надали има 100 семейства турци. Всички останали са албански, които се турчеят. Клубовете продължиха да съществуват до 1909 год. Начело на нашия конституционен клуб бяха свещеници, търговци и учители, а не ние, които бяхме нелегални. А фактически работата се водеше от нелегалните, а горните бяха поставени само за лице.
27-09-2016, 01:15 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#18

Quote:При борбите против въоръжената сръбска пропаганда в периода от 1904 - 1908 г. се проявихаследните села: Облавци, което макар и да бе нападано повече от 10 пъти и даде 10-на души жертва не допусна сърбите в селото; накрая то разполагаше с около 100 пушки и бе наречено Порт Артур - "непривзимаемо". Там се прояви учителя Хаджитонев, както и селяните Лазар Митков, когото сърбите задигнаха след 1912 год. и Божин Додев, Илия Антов, Апостол Арсов; в с. Младо Нагоричино бяха следните лица: Спиро Стефанов, Георги Лазаров, Яким Дзвизъков, Божин Спасов, Петруш Слатински и др. Селото бе въоръжено с 200 пушки. Нападано бе повече от 15 пъти. Загинаха 8 души от които 3 жени. 
С. Ругинци - Алексо Иванов, Бойко Милошевски, Трайко Чорбаджийски, Максим. Имаха 40 пушки.
С. Орах, в което няколко пъти сърбите влизаха, но бяха изгонвани.
С. Канарево: дядо Никола Чорбаджийски и Серафим Кузманов, които бяха убити в засада.
С. Цвиланци: Стойче и Максим. Последния бе убит от засада.
С. Степанци:  което винаги изгонваше нападателите: Станойко ... в ... 
С. Коинци също прогони четите. войвода на селската чета, местна, бе Димко, на когото изгоряха къщата. Бяха изгорени къщите още на 8 семейства, които се преселиха в Куманово.
С. Челопек, от което се изселиха много хора. 
През тоя период от наша страна загинаха около 50 души, между които и 3-мата учители от Беляковци, Нагоричино и Челопек.Също бе убит свещеника от с. Мургаш, а беляковския свещеник бе ранен. В Беляковци бе убита и жената на Пешо Стоянов Ролев. От него забягнаха 15 семейства, които прекараха в гр. Куманово до Хуриета. Всички забегнали семейства се завърнаха след Хуриета.
През време на борбите в Скопско водеше българската чета Васил Аджеларски, Св. Николската - Милан Гърлуков, Щипската - Чучков и Ст. Мишев, Кратовската - Йордан Спасов. Съседните околии не даваха никаква помощ на нас освен Св. Николската. Успеха на сърбите се дължеше главно на близостта на Кумановската околия до Сърбия и невзетите мерки навреме, като ги подценявахме. Турците помагаха на сърбите, за да не се излагат на опасност. Но въпреки всичко една група селяни от самото Канарево и Орах идваха в България за оръжие. Но за съжаление и тук ги бяха посъветвали да се примирят с положението, да не се противопоставят, за да са спокойни. Те се върнаха разочаровани.
От 5-те души задигнати учители при първото нахлуване на сърбите през 1904 год. 2-та души, изпратени във Враня, Петър Караманов и Цветко Зайков се завърнаха, с останалите 3-ма станаха сръбски учители в селата си - вече сръбски. Впоследствие от с. Равно избяга и 3-ия учител Васил Попбогданов в Куманово с цялото си семейство.
Сърбина Стеич замина за Враня, където стана пунктов началник и изпращаше четите за нахлуване в Македония.
Сръбската чета на Ангелко от 1903 год. бе тръгнала и 1904 год. с около 25, 26 души без да държи сметка за новосъздалото се положение и не пазени вече от селяните осъмнала на открито при с. Орашец и в сражение с турците биват избити всички, като загинали и 2-ма селяни от селото, които ги водели.
[Върху първия празен лист пише „Записки от Кр. Лазаров Кумановски“, подпечатано е от пощата в Кюстендил на 28.V.1938 г. върху пощенска марка от 1 лев с лика на цар Борис ІІІ.]
27-09-2016, 01:16 AM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#19

Quote:КУМАНОВО И КУМАНОВСКИОТ КРАЈ ПО ИЛИНДЕНСКОТО ВОСТАНИЕ ДО БАЛКАНСКИТЕ ВОЈНИ

[Image: kumanovo-po-ilinden-1.jpg](3)Одломки од прилогот „Борба за Македонија“ од Димитар Масевски , објавен во списанието „Корени“ бр.27, од 2008 година , кој ги опсервира настаните во Кумановско пред Балканските војни.
УРИЕТОТ ВО КУМАНОВО 1908 ГОДИНА
(Од Спомените на Крсто Лазаров-Коњушки)
Во знак на стогодишнината од Уриетот и Младотурската револуција, која требаше драстично да ги промени состојбите во Македонија и да обезбеди рамноправност на сите етнички групи независно на нивната национална и верска припадност во периодот пред Балканските војни, редакцијата на “Корени” се одучи да помести дел од сеќавањето на Крсто Лазаров -Коњушки, кумановски војвода, речиси во сите нијанси на комитаџилакот, кои непосредно се однесуваат на тие бурни дни кога сите чети и четници, независно дали биле македонски, бугарски ( како што вели во своите сеќавање Крсто Лазаров..), српски, албански или некои други се симнуваат од планините, го оставаат оружјето на страна и се веселат на единството на народите и мирот, толку редок на овие простори. Инаку во сеќавањата Крсто Лазаров Коњушки, борејќи се за и во Македонија, делува строго од бугарски позиции детерминаирајќи ги своите сограѓани во Куманово, кумановските села и семејствата како бугарски..,,, И во оваа прилика ја поместуваме единствената фотографија која што ја имаме од периодот на Уриетот, поточно од 29 јули од 1908 година кога четата на Крсто Лазаров-Коњушки доаѓа во Куманово и заедно со другите чети, граѓани, музика и турски високодостојници го слават Уриетот. Ние, интегралниот текст на “Спомените на Крсто Лазаров”, некаде на 43 страници кои го опфаќаат периодот од 1900 до 1931 година ќе го објавиме во целост во некој од наредните броеви на списанието “Корени” при што на читателот ќе му овозможиме во целост да се запознае со личноста на овој четник и војвода, инаку близок соработник и околиски војвода на Тодор Александров по неговото заседнување на чело на ВМРО, некаде во предвечерието на Балканските војни.
Како што е познато Крсто Лазаров Коњушки е стрелан во јануари 1945 година од новата народна власт заради соработка со бугарскиот фашистички окупатор и како што се вели во воведникот на неговите спомени, за ширењето на бугарофилството во Куманово и Кумановско.
[Image: kumanovo-po-ilinden-2.jpg]
Инаку спомените комплетно се објавени во публикацијата “Премрежињата на македонската револуционерна борба” од др. Зоран Тодоровски во издание на Државниот архив на Македонија.
Како тие настани се одвивале во Куманово од прилогот што следуава:
***
Quote:“… И во 1908 година продолживме да ги обиколуваме селата. Никаде не бевме откриени. Тогаш во Скопско дејствуваше Васил Аџаларски, во Штипско- Стојан Мишев, во Кратовско-Јордан Спасов И Запрјанов. Пред Уриетот таму се појавил некаков расцеп. Во планинаската област во Кратовско дејствуваше Запрјанов, Милан Ѓурлаков беше во Св. Николско. Уриетот го затекна Александар Чапата како војвода во Велешко. Сите советувања и собири обично се одржуваа во Кратовско, каде што навраќаше и Даме Груев, во својство на окружен скопски војвода. Точно за време на Уриетот Србите успеаја да го посрбат селото Руѓинце. Жестоката борба помеѓу нас продолжи до Уриетот, а потоа ослабна. Во годините 1906-1907, како што спомнав, јас го обиколував мојот реон и сите бугарски села, на број околу 40-45. Потоа се разболев од сипаници и се вратив во Бугарија. По патот ги сретрнав Петко Пенчев и Павел Христов, кои низ Кратовско и Велешко патуваа за Битолско. Тие беа сами и се движеа од село до село. Ги сретнав во с. Стањевце. Тоа беше во предвечерието на Уриетот.
[Image: kumanovo-po-ilinden-1.jpg]
Quote:Јас бев со мојата чета, денот го поминавме заедно, ги издадоа своите наредби и отпатуваа. Кога го напуштив реонот, за мој заменик го оставив Крсте Талев од град Ресен, кого Србите го убија при првото нивно доаѓање во Македонија , 1913 година. Кога пристигнав во Бугарија, разбрав дека во Битола се објавил Уриетот. Тоа за прв пат го слушнав од Власи овчари на Осогово, кои расправаа дека во Битола бил убиен Шемши -паша. Но подробно ништо не можев да разберам. Одвај по неколку дена, кога пристигнав во Бугарија, научив за настанот и преку Ќустендил со пајтон заминав за Куманово. Мојата чета се уште не беше слегла во градот, А Кратовската и Штипската беа слезени по градовите. Моите четници ме очекуваа за да ги поведам кон градот. Мојата чета тогаш броеше 6-7 души. Ги сретнав во с. Орашец- Кумановско, од каде се упативме кон градот, каде што бевме срдечно пречекани. Од Бугарија до Куманово патував со турски официри. Со мене во пајтонот за Македонија патуваше и еден бивш четник од с. Трстеник, по име Мирче. При нашиот пречек, во име на граѓаните говореа Архиерејскиот намесник, Давид Ноков, Георги Малински и Монов. Два дена по моето пристигнување од Бугарија, во Куманово влегоа и српските чети. Тие беа поздравени од Монев, Думановски и свештеникот Давид Ноков. Последниов одлично го владееше турскиот јазик и тој беше на чело на групата скопјани, која отиде во Солун. Свештеникот Ноков се разболел од радост. По една недела дојдоа од Србија и српските чети. Тогаш дојдоа Коста Пеќанац, Георги Скопјанчето, Јован Довезенски и Мицко Стариот. Цела недела за време на Уриетот пиевме и јадевме, с# на турска сметка и потоа се легализиравме. Како легален, јас бев од 16 јули 1908 година до Коледе 1909 година. За време на Уриетот слегоа и сите чети качаци, Турци и Арнаути. Така на пример, градот Скопје се наполнил со качаци. Такви слегоа и во Куманово Турците наскоро издадоа закон за безделништво, кој беше насочен против нас, зашто уште не бевме се зафатиле со работа. Турците му измислија на Милан Ѓурлуков клевета и го пикнаа во затвор. Го обвинија за убиство. Во Кумановско, во село Стањевци, се случи убиство, па Турците го фатија Ѓурлуков и го уапсија. Во Скопје беше убиен Васил Аџиларски. Положбата, од ден во ден, почна да се влошува..
[Image: kumanovo-po-ilinden-3.jpg]
Quote:Наскоро во Куманово, заради насилство од страна на еден Турчин , се одржа голем митинг. Причината беше следна: Еден турски бег посака да ги затвори прозорците на околните бугарски куќи, кои гледаа во неговиот двор. Бугарите одбија да го сторат тоа и еден ден бегот се качил и почнал сам да ги заѕидува прозорците Тоа даде повод да се свика митинг, на кој зедоа учество и србоманите. Се држеа говори, а митингот беше предводен од учителот Ангел Георгиев којшто, потоа, требаше да избега. Власта обвини некои граѓани, но мене се уште не ме прогонија. Но, плашејќи се да не паднам в затвор, една ноќ го напуштив Куманово и заедно со Кралев избегавме во едно кумановско село, каде по еден канал дојдовме во Бугарија. Пролетта повторно се зафатив со четништво. Сега тоа беше во потешки услови. Турците презедоа посериозни мерки. Настапи акција за разоружување и по селата се упати многу војска. ..”
Инаку по Уриетот 1908 година борбите продолжија, но веќе со многу послаб интензитет.Се имаше впечаток дека резултатите се тие, такви какви што се и како да се исчекуваше она што многу набргу ќе се случи - Балканските војни . Како и да е српската вооружена пропаганда на разни начини, со сите можни средства, постигна завидни резултати , а пропо главната цел- создавање на интересни сфери во Македонија, како можен старт во некои идни преговори и договори. Таа имаше силно влијание меѓу христијанското население во добар дел од Македонија, посебно во кривопаланачка, кумановска, скопска, велешка, прилепска, крушевска и кичевска околија. На денот на потпишувањето на Уриетот српските чети ги држеле сите мостобрани на реката Вардар со што цела западна Македонија од Патерица на српско-бугарска -турска тромеѓа, па до северното крајбрежје на Охридско Езеро била под нивно влијание, нагласува С. СимиЌ во својата книга „Српска револуционерна органзиација..“ Оваа линија беше составен дел на српско- бугарскиот договор, во квечерината на Балканските војни, нешто што никој не можеше да претпостави дека може да се случи, односно Србија и Бугарија да се согласат и склучат договор. Тоа во случајот беше горе споменатата линија за поделба на Македонија пред бурните настани во 1912 година..
*****
МАКЕДОНИЈА и во случајов беше причина за подигање на адреналинот кај овие народи. Додека пред тоа речиси четири децении се бореа за МАКЕДОНИЈА, во 1912 година истите дадоа рака еден на друг, ги договорија квотите и се согласија-повторно за Македнија. Што беше причината да дојде до толку неочекуван пресврт во односите помеѓу Бугарија и Србија, Бугарите се откажат од влијание во Прешево, Куманово, Скопје, Тетово, Гостивар, Кичево, Дебар и Струга кои во времето на Младотурската револуција беа под силно влијание на Србите и рака на срце што подалеку од влијанието на Македонската револуционерна организација или врховизмот. Балканските војни 1912 година сосема ги разоткрија лицата на соседите на Македонија. Нивната алчност и византиските игри во што своја улога одигра и Турција не овозможувајќи да се реализира членот 23 од Берлинскиот договор со кој Турција на Македонија требаше да и даде политичка автономија. Дали ова и тогаш беше игра на големите сили? По Балканските војни, Букурешкиот мировен договор од 10 август 1913 година ги реши сите дилеми со Македонија. Моќните Европјани и тогаш како и сега се поиграа со Македонија , ја омаловажија нејзината борба, и на зелена маса ја распарчија со што ги удоволија апетитите на соседите на Македонија- Србија, Бугарија, Грција, и Албанија, надевајќи се дека го затвораат за век и веков македонското прашање и дека Македонија никогаш повеќе нема да биде јаболка на раздорот... Во тие букурешки мигови 1913 година тие воопшто не помислија дека многу бргу на овие простори ќе се појават некои други македонски револуционери - комунистите, кои заесдно со македонскиот народ ќе најдат сили пред целиот антифашистички свет да ја издвојат посебоста на македонскиот народ и по четиригодишната народноослободителна и антифашистичка епопеја 1941-1945 година, ја формираат Асномска, Федерална Македонија, современа македонска држава изникната на „Свети Илија“ 1944 година во манастирот „Свети Отец Прохор Пчински“ во кањонот на реката Пчиња. Тоа беше круната на долгата борба на Македонците за своето место под сонце , БОРБА ЗА МАКЕДОНИЈА , која ја спои онаа, на македонските револуционери од крајот на 19 и првата деценија на 20 век, со Народноослободителната борба на партизаните од Антифашистичката војна и, на една третина од Македонија, ја создадоа првата, по Самоила, македонска држава.

* И во овој дел од “Спомените ..” Крсто Лазаров , македонските, христијанските граѓани, куќи или села во Куманово и Кумановско ги нарекува бугарски или Бугари, додека оние кои биле против нивните гледишта србомански или Србомани.
Димитар Масевски
01-05-2017, 06:07 PM
Reply
ЈорданПетровски Online
ЈорданПетровски-ЦРНИ
*****

Posts: 13,883
Joined: Mar 2010
Reputation: 36
#20

Quote:Отворено писмо до Крсто Коњушки



Првпат објавено: „Октобрис“, бр. 4-5, октомври 1942.
Отворено писмо

    до слугата на бугарските фашистички окупатори, врховистичкиот војвода
    Крсто Коњушки

Народен предавнику,
Тешка е и мачна положбата на македонскиот народ, безработица, беда и умирањето за парче леб предвреме тера во гроб илјадници луѓе. За сето ова е виновна Хитлеровата банда и нејзините помагачи, која сака да ги пороби слободољубивите народи. Таа нова чума, што направи милиони гробови, што изврши нечуени ѕверства и истреби многу народи се вика германски фашистичка армија. Додека сите поробени народи пиштат, лелекаат и умираат нечовечно мачени по концентрационите логори и апсани и додека крвавиот фашизам на чело со убиецот на децата и на Словените, Хитлер им носи смрт на поробените народи, глад терор и бесилки, ти по своите години не престануваш да го фалиш него, по чија наредба се пљачка и ограбува златното жито на нашиот селанец.

Македоно-убиецу,
Красна и убава е македонската земја. Високи и големи се нејзините планини во кои долго се криеја борците на слободна Македонија. Широки и лебородни се нашите полиња по кои како море се лулее житото, алтан жолт тутун, велешко-скопскиот афион, кочанскиот ориз и струмичкиот памук. Македонија, земја испрскана со крвта на нејзините најарни синови, заедничка татковина на поробените од фашистите македонски, турски, албански, влашки и цинцарски народи, роди и одгледала верни бранители на нејзината чест и име, апостоли на нејзиното ослободување. На нејзините гради израсна еден од најдостојните синови на македонскиот народ, Гоце Делчев, кој подмолно предаден од врховистите херојски загина во борба со поробувачите. Низ нејзините планини гордо одеше Јане Сандански. Таа роди и одгледа столбови на своето ослободување, но и предавници на народот-престапници-врховисти: Борис Сарафов, генералот Цончев, капетанот Јанков, Лозанчев, крвопиецот и предавникот Ванчо Михајлов на чија совест лежат и над 3.000 убиени централисти од Петричко. Таа роди арамија и предавник како што си ти, кој по наредба на своите чорбаџии го подготвуваш уште еднаш својот крвав нож да го забие во грбот на македонскиот народ.

Изроде на македонскиот народ!
Додека турските бегови ги грабаа убавиците по нивите, а полјаците му го силуваа женското чедо на нашиот селанец, ти одеше со својата чета по патиштата и доловите носејќи пушка, но против кого и за кого? Му велеше на народот: „Само Турчин да се изгони", а помаган од Фердинандовиот режим му довикуваше: „Бугарија ќе нè ослободи". Да, ти се бореше да се симне ропскиот јарем на Абдул-Хамидовиот апсолутизам од вратот на македонскиот народ и да се замени со нов од Фердинандовиот деспотизам.
Народот не им фрла кал во лицето на своите достојни синови. Во многу песни тој ги испеа херојските подвизи на своето мило чедо Гоце Делчев и го овековечи, ги рашири градите и направи место за неговото име што вечно ќе живее во неговата душа. Така нашиот народ им се оддолжуваше на оние што се бореа и го дадоа својот живот за неговото ослободување. А ти, каде си и што си? Тебе како предавник на народот те зграбија во своите канџи бугарските империјалисти за, потпирајќи се на твојот грб, да го клукаат и ограбуваат нашиот настрадан македонски народ. Што направи ти кога на Македонија ѝ ставија нога бугарските ограбувачи? Ја симна пушката од рамо и слезе в град кајшто те дочекаа гладните Фердинандови кучиња. Да, така стана, зашто ти како врховист не можеше друго да сториш, туку да се бакнуваш со новите пљачкаши-бугарските окупатори. Ти се помири со новото ропство, бидејќи се бореше за поробување.
Сигурно винчани и пчињани не те хранеа и пресоблекуваа за туѓинска нога да гази по градите на македонскиот народ и да ја задушува народната борба за слободна Македонија. Мажите и жените не беа мачени и со мокро јаже до умирање тепани за тоа ти да одиш рака под рака со бугарските окупатори. На народот, што ти носеше по кории погачи и печени кокошки не му останува ништо друго кога му го сврте грбот, туку да те нарече кокошкар. Да, тој има право и не се лаже. И твојата мајка, ако знаеше дека ќе станеш предавник, ќе те проколнеше и тебе и млекото, оти роди син кој ја извалка нејзината чест, честа на македонскиот народ.

Слуго на крвникот Борис!
И кога тркалото на историјата се заврте и фердинандовците беа смачкани и истерани од Македонија, ти како Фердинандово верно куче избега од неа, бидејќи омразен од народот, гледаше барем главата да си ја извлечеш. Таму, во Бугарија, пред тебе се создаде нова кланица, а твојот касапски нож ги сечеше и колеше најарните синови на братскиот бугарски народ. Да, твојата рака закла и помогна да се исколат многу борци против крвавата Борисова тиранија. Софиските улици се испрскаа со ВМРО-овска крв. Бугарскиот народ знаеше за тие убиства што не беа дело на централистите, туку на расипоќуниците врховистите кон пред и на Илинден и помогнаа на Фердинандовата банда да ја задуши национално-ослободителната борба на македонскиот народ, а по дваесет години, на синот му крвник Борис, да ги искасапи борците против нивната тиранија.
Партизано-убиецу!
Денес, кога империјалистичката нога на бугарските фашистички окупатори, со помош на ѕверот Хитлер, одново стапна на македонската земја, твоите чорбаџии се најдоа во зорт и побараа од тебе совет за да помогнеш. Ти не се двоумеше и им помогна. На твојата совест останаа уште неколку отепани синови на поробена Македонија. Додека некои мајки, ноќе зад врата и капиџик, ги бакнуваа своите синови гордеејќи се што појдоа по стапките на дедовците и татковците кои тргнаа по големиот пат за слободна Македонија, ти отрча во полицијата за да ги упатиш своите чорбаџии - бугарските фашисти како можат најбрзо да ги уништат новите илинденци, кумановските партизани и не само од раката на крвавите фашистички окупатори, туку и од твојата рака. Нивната смрт тешко одекна во Македонија, а нашиот народ ја зголеми омразата против бугарските фашистички поробувачи.

Стар арамијо!
Знај дека се приближува денот кога Македонија ќе биде слободна, што ќе претставува смрт за твоите чорбаџии и крај на твоите гнасни работи. Германската фашистичка ала што ја помагаат филовци, ванчо-михајловци, павелиќевци, недиќевци и Петени смртно е ранета и е пред својата умирачка. За да му бидеш уште поверен на својот сајбија, германскиот принц, омразениот Борис, неговите агенти, го принудуваат работниот народ од Куманово и селата да дава пари, своја мака и пот, овци, брави, волна и друго. Бугарските окупатори ги опљачкаа нашите граѓани и селани од Кумановската околија со повеќе од половина милион лева само тебе да ти угодат. Ти не се засрами да ги примиш од народот насила одземените пари. И уште нешто - му благодариш на Борис за медалот со кој те одликува за твоите крвави и гнасни работи. Ти се збогати со народна беда и мака. Со парите тие те натераа да создадеш чета што ќе се бори против денешните македонски партизани. Ти не ќе се двоумиш и ќе ги послушаш, но знај дека партизанскиот оган, што тлееше на Карадаг, на Лисец и Пелистер нема сила што ќе го угасне. Македонскиот народ, заедно со своите браќа од Југославија, ќе го пали и потпалува сè додека германски-италијанските фашисти и народни предавници не најдат смрт. САМО СО ПАРТИЗАНСКА БОРБА МАКЕДОНСКИОТ НАРОД ЌЕ ИМ СЕ ОДДОЛЖИ НА СВОИТЕ СЛОВЕНСКИ БРАЌА РУСИ, БЕЛОРУСИ И УКРАИНЦИ, НА ЦРВЕНАТА АРМИЈА И НЕЈЗИНИТЕ СОЈУЗНИЦИ, АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА ВОЈСКА И БОРЕЈЌИ СЕ ПРОТИВ ФАШИЗМОТ ЌЕ СИ ГО ЗАЗЕМЕ СВОЕТО ДОСТОЈНО МЕСТО ВО ОПШТИОТ АНТИФАШИСТИЧКИ ФРОНТ, ЌЕ ГО ИСЧИСТИ ОД СИТЕ ПРЕДАВНИЦИ И ЌЕ СЕ СОЗДАДЕ СЛОБОДНА МАКЕДОНИЈА.

Фусноти
[1] Крсто Лазаров Иванов (познат и како Коњушки, Коњушкин, Крсто Кумановски) бил врховистички војвода. Бил роден во 1881 година во село Коњух, Кратовско. Во редовите на ВМРО пристапил во 1900 година. Од 1901 до 1903 година бил четник во четата на капетан Јордан Стојанов. Во Илинденското востание учествува во четата на скопскиот војвода Никола Пушкаров. Во 1905 година го убил водачот на српската пропаганда во Куманово. Учествувал во Балканските војни и Првата светска војна, во поддршка на бугарската војска. Од 1919 до 1931 година е кумановски околиски војвода на ВМРО (Автономистичка). По бугарската окупација на Македонија во 1941 година, дошол во Куманово. Игра важна улога во разбивањето на Козјачкиот партизански одред на 17 октомври 1941 година. Бил војвода на Кумановската контрачета, која се борела против партизаните. Во јануари 1945 година, како соработник на окупатор, заедно со уште 50-тина души, е убиен од новата комунистичка власт.



Првпат објавено: „Октобрис“, бр. 4-5, октомври 1942.
Извор: Јордан Цеков - Дане, „Бојан Зафировски - Бојчо“, Скопје, 2006, 63-66 стр.
Техничка обработка: Здравко Савески
Онлајн верзија: април 2017


На прв поглед второво писмо нема никава врска со првото но не е така. Бојан Зафировски во писмото од септември 1941 година го користи исклучиво Кумановскиот говор, во второто писмо од октомври 1942 година то исклучиво пишува на Македонски литературен јазик??




Quote:Д’н’шња и јутрешња Македонија




Првпат објавено: „Дедо Иван“, бр. 3, 15 септември 1941

Онај плодна Македонија сас њојни равни поља насадени сас афион, тутун, памук, ориз, Македонија сас њојни руде од сребро, антимон, железо, онај Македонија населена сас Македонци, Власи, Турци, Арнаути, Грци и други, тај је Македонија поробена и од њојни плодни и бујни груди пљачкав германски и бугарски фашисти! Српска буржуазија је отишла а дошла је бугарска буржуазија, сас ново ропство. Отнаше ву њојни богатства! Отнаше ву жито, тутун, памук, ориз и све оној што је македонски народ створил сас свој крв и пот! На тија македонски поља, који су натопени сас крв и пот на македонски сељаци, сас сл'зе на македонски сељанке, на тија македонски поља ступнала је крвава фашистичка нога на фашистички арамије! Тај крвава нога на германски и бугарски фашисти ступнала је на широки груди на Македонију и не ву дава слободно да дише, да слободно користи своји богатства!

Нека! На македонски груди родиле су се героји од геројско „Илинденско востаније“. И с'га, па ќе се родив героји, они су родени, и тија-синови и ќерке на македонски народ ќе разбијев крваву ногу на разбојнички фашизам! Голема Славјанска Русија сас своју силну и геројску Црвену Армију ќе помогне на македонски народ, да скрши, да здроби крвожедни фашизам и да на македонско небо запали сл'нце на слободу, на благостање!

И т'га мија ќе видимо јутрешњу Македонију!

Од Бело Море преко плодни Ѓевѓелиски поља, преко равни тетовски котлине, преко Овче Поље, Косово, покрај силан Вардар и преко скопску и кумановску котлину, ќе се роди нова, слободна и здрава Македонија! Т'га македонски груди ќе задишев силно и слободно и ќе исфрљив од нутра благо и богато македонско здравје, силну и геројску Слободну Македонску Републику, од њојни груди ќе излезев героји који ќе направив да Македонски народ биде уједињен, сложан и слободан на своју плодну и слободну Македонију.

Т'га ќе запиштив душмани под победу на Макед. народ!

И т'га, чуј македонски народе, на груди на нашу земљу Македонију ќе никнев фабрике и работилнице за корис на македонски народ. Т'га ќе слободни македонски поља да грмив од песму на работу и слободу, т'га ќе да забрчив трактори и машине по разни поља на Македонију! Народ ше добије леп, богат плод, здравје и богатство.

Македонија ќе биде јака и слободна работилница за корис на македонски работници и сељаци!

Т'га мија ќе заблагодаримо на нашу заштитиницу на Славјанску Русију, на њојну силну и челичну Црвену Армију и на нашега учитеља и воѓу другара Стаљина!

На њима ќе заблагодаримо за тој што они ќе ни помогнев да по брго и по скоро здробимо банде и разбојнички фашизам!

Живела Слободна Македонија!

Македонски богатства на македонски народ!

Живела Славјанска Русија и њојна силна и геројска Црвена Армија!

Смрт на крволочан фашизам. Слобода на народ!


Архива на Бојан Зафировски
14-11-2017, 07:55 PM
Reply